на съзна равнодушно, че след още няколко години той [Борис] щеше да се превърне в непривлекателен и досаден физически мъж. Д. Димов, Т, 369.
2. Който е скучен, неприятен, лишен от привлекателност; неприятен, отблъскващ. Животът тука, помежду това изгоряло и убито население, от пръв път му се показа крайно непривлекателен и еднообразен. Ив. Вазов, Съч. VIII, 90. Тя [любовта] — ако е чиста и непорочна, благородна и възвишена — сякога облагородява семейството.., въз-виишва душата на майката и не дава й да заборави посреди непривлекателните домашни занятия, че тя е жена. Знан., 1875, бр. 16, 252. Непривлекателен труд.
НЕПРИВЛЕКАТЕЛНО. Книж. Нареч. от непривлекателен; неприятно, отблъскващо. На жълтото му лице се четеше някакъв израз между жестокост и злорадство,.. Но само първото впечатление от Киркова действуваше тъй непривлекателно. Д. Немиров, Д № 9, 50-51.
НЕПРИВЛЕКАТЕЛНОСТ, -rrà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от непривлекателен.
НЕПРИГЛАДЕН, -а, -о, jyLH. -И, ПриЛ. Книж. За коси, мустаци й под. — който не е прилепнал, пригладен, сресан, който е щръкнал; бухнал, рошав. Високият, широко плещест млад мъж с тъмни непригладе-ни коси, направи нетърпеливо движение към другаря си, изплашен, че той може да каже още нещо. В. Геновска, ПЮФ, 5. Напротив — лицето беше безстрастно и уморено, дори малко подпухнало, с обвесени редки кестеняви мустаци и непригладени буйни, тъмни коси. Г. Райчев, Избр. съч. II,
11. Простото облекло, непригладените селски мустаци,., и скромното държане на оратора порази събраната в салона маса. Г. Караславов, ОХ II, 539. Непригладен перчем.
НЕПРИгаГСДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. За който не се полагат грижи; изоставен, занемарен. Грехота беше да се остави болен човек непригледан. И. Йовков, СЛ, 111. Трябва да се прибере момчето. Стига е ходило неопрано, незакърпено, непригледано. П. Росен, ВП111, 158. И досега гробът му седи непригледан, буренясал. ВН, 1958, бр. 2278, 4. Ако ги запазим [болните],.. няма надежда и че ще оздравеят,.. Ако ли ги оставим непригледани, светът ще мя нарече тиранин. А. Шопов, СКН, 8-9. • Обр. И непригледана, сама / догаря пламенна любов. Д. Дебелянов, С 1936, 11.
НЕПРИГОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. За човек — който не притежава необходимите качества, за да се справи успешно с някаква работа; неспособен, негоден. Светът се оказа не по нашата мярка или ние се оказахме непригодни... искам да кажа, мнозина от нас. Ем. Манов, БГ, 203. Един ден,.., го извикаха в. отдел „Кадри“ на предприятието и му връчиха без особено стеснение заповедта за уволнението като „непригоден“. К. Калчев, СТ, 252. Васил Стоянов, фактическият пръв ръководител на дружеството и пълен разпоредител в него след Освобождението, се оказа по характер съвсем непригоден за поста си.. Той е нямал по-дълбоко и пра-вилно разбиране за задачите на една академическа група. М. .Арнаудов, БКД, 275. Който са в тоя ден [23-ти ден от месеца] разбо-ли, лежи много,.. Който са роди, бива непригоден. Хр. Павлович, А, 85.
2. Обикн. с предл. за. Който не отговаря на определени условия или изисквания и не може да се използува за някаква работа; неподходящ, негоден. Явнд беше, че семето е лошо, непригодно за почвата и добруджанския климат. А. Гуляшки, СВ, 21. Тия камъни не ги събираха из самата река, дето те са по-дребни и по-непригодни. Т. Влайг ков, Съч. III, 178. Обувките,.., са напълно непригодни за подобни изкачвания и крият в себе си голяма опасност от премръзване на краката. НС, 1958, бр. 151, 3. Първата стъпка на европейската култура начерта началото на един път, насочен по следите на модната тогава всред западния свят себичност, но съвсем непригодна за нашата примитивна и чиста общественост. Ст. Чилингиров, ХНН, 147.
НЕПРИГОДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е приспособен, не е пригоден за нещо; неподготвен, неприспособен. Учениците и ученичките не бива да се развиват едностранчиво,.., откъснати и непригодени към живота.
НЕПРИГОДЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж; Отвл. същ. от непригоден; неподготвеност, неприспособеност.
НЕПРИГОДНО нареч. Остар. Книж. НеудЬбно, неподходящо. Захраниха се мълком. Галунка беше поседнала настрани, за да държи рожбата си на пола и посягаше непригодно. А. Страшимиров, А, 11. И географски, и поминъчно [селата] са тъй непригодно поставени, че тукашните хора не могат да пращат децата си за класно образование в ближните тем градове Пловдив и Станимака. Ст. Шишков, РН, 1905, кн. 4, 194.
НЕПРИГОДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от непригоден; неспособност, негодност. По същото време Портата вече замисляла голяма акция против Видин, като изтъквала непригодността на Али Паша за главнокомандуващ в нея. В. Мутафчиева, КВ, 155. Аз усърдно записвам куп дреболии, които в нея минута ми се струват необикновено важни и които сега за лишен път ме убеждават в моята непригодност за живота. Стр. Кринчев, СбЗР,
