ядно упорство. Той съзнаваше, не няма основание да се отнася така неприветно към младежа, но не можеше да се владее. Д. Ангелов, ЖС, 548-549. Само малката, зидана от неспоени камъни черква се издигаше по-високо над тия убоги жилища на бедността и железният й кръст на покрива неприветно чернееше през върховете на дърветата. Ив. Вазов, Съч. XIII, 144. Неприветно зидове тъмнеят; / по стените влажни дупки зеят / и се взират в мен зловещо, нямо. П. П. Славейков, Събр. съч. V,
79. Но в многотомните писания, / под буквите и редовете, / ще вика нашето страдание/и ще се зъби неприветно. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 46.
НЕПРИВЕТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. Неприветливост.
НЕПРИВЙКНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е свикнал, привикнал с нещо, който няма навик за нещо; несвикнал, ненавикнал. Бай Ганьо разлюти супата си до такава степен, щото един непривикнал човек би се отровил. Ал. Константинов, БГ,
46. Той стана, ослуша се, помъчи се да различи в общия грохот шума на гъсеничните трактори — напразно. До непривикналото му ухо идеше все един и същ монотонен бумтеж. А. Гуляшки, МТС, 168. Тя [свет-линката] бе точно пред върха на лодката и все така едва забележимо трепкаше и угасваше. Непривикналото око няма да я забележи. П. Вежинов, ДБ, 156.
НЕПРИВЙКНАЛОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от непривикнал.
НЕПРИВЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който не е свойствен, типичен за някого или не е в навиците, привичките му; несвойствен, необичаен, нетипичен, нехарактерен. Той шепнеше нещо, тихо, нежно почти,.., и болка, страшна болка имаше в тия неразбрани думи и в тоя глас, тъй изменен и тъй непривичен за него. И. Йовков, ПК, 201. Именно това непривично за него [Гануш] сериозно изражение издаваше колко голямо е усилието му да задържи своята широка, весела, радостна усмивка. Д. Ангелов, ЖС, 403. Машината не дишаше повече, нещо непривично свистеше в нея. Н. Антонов, ВОМ, 193. Още докато превърташе ключа, той започна да изпитва угризение от това, че се завръща в къщи по непривично време. А. Гуляшки, Л, 49. Той се потеше в непривичните за него дрехи (измъчваха го коравата яка, елегантните и тесни обуща). Ем. Станев, ИК I и II, 94.
2. Който е нов, непознат, необичаен за някого; странен, особен. И в тая омая зазвучава като песен едно непривично, могъщо чувство — на любов към тия смълчани за миг, променени мъже — на гордост, че тия бойци те наричат син, брат свой. А. Дончев, СВС, 734. Той самият още от първите дни,.., като я видя един път, искаше да я види пак,.. Да чува гласа й, милите й думи на неговия език, които му звучаха още по-сладко с нейния непривичен, чужд изговор. Д. Талев, ГЧ, 146. Личеше, че е простичек селянин, смазан и убит духом от непривичната войнишка дисциплина. Т. Влайков, Съч. III, 22. Работата за нас е нова и непривична. Ч, 1870, бр. 5, 146.
НЕПРИВЙЧНО нареч. Книж. 1. Не според навика, обичая на някого; необичайно. Филев непривично метна върху закачалката шлифера си и кипна. Този път не можа да запази спокойствие и цял се разтре-пера. Б. Несторов, АР, 250.
2. Странно, особено; необикновено, необичайно. Виктор се чувствува непривично свободен и лек, чувствува се „обикновен“, никой не се обръща подире му, никой не хвърля уплашен поглед към щръкналата над рамото му цев. Др. Асенов, ТКНП, 47. Старецът се беше съвършено променил. Костюмът, необличан може би десетина години, стоеше непривично на раменете му. Д. Добревски, БКН, 220. Сега се сети защо от заранта му е тъй непривично леко, весело: цели два дни нямаше да чуе гласа на попадията, от това беше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 21. Вътре беше непривично тихо, не се чуваше ни глас, ни въздишка — нищо освен непрекъснатото равномерно боботене на моторите. П. Вежинов, ДМ, 90.
3. С гл. съм, изглеждам, вижда ми се и под. га) Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че нещо става противно на навиците на някого; необичайно. Ти винаги говориш за Ваня като за мой мъж. Как непривично ми е това. П. Славински, ПЩ, 263. б) Означава, че някъде става нещо необичайно, нещо, което не е прието. Изпращачите бяха доста, между които и селяни, и селянки, а пък при селските нрави мъчно биха се решили двама млади да се целунат. Непривично е. Ст. Чилингиров, РК, 218. Трябваше и увещания, и молби или пък жребие, за да ги накарат да впрегнат колата, да я натоварят и потеглят за полето. То им се виждаше непривично и грешно дори. Ст. Загорчи-нов, ДП, 70.
НЕПРИВЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от непривичен; необи-чайност. Тая непривичност в дома измъчваше жадуващата му за ред и хармония душа.. Това бяха дни на най-голямо мъчение, защото докато другите чувствуваха само смъртта на Апостола, той преживяваше скръбта по много смърти в тоя дом. Д. Немиров, Б, 123.
НЕПРИВЛЕКАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който няма привлекателен, красив външен вид. Тя беше подхвърлено дете.. Потисната от своя произход, пък и непривлекателна, Грозда не бе могла да свие свое гнездо. Б. Болгар, Б, 100. Ири
