вид на училището. Ст. Чилингиров, РК, 124. Неприбран някой кон бяснои препускаше из улиците и цвилеше. Й. Йовков, Ж 1930, 172. Надясно се чернееха неприбраните още трупове. Хр. Смирненски, Съч. III, 226. В стаята лъхаше на бъркотия и гостоприемство. Върху масата лежаха две неприбрани чинии с остатъци от ядене. Ем. Манов, ДСР, 462. // Който не е поставен, прибран на обичайното си място, който е неподреден. Талигата извиваше по меките странични коловози и топлият вятър се свираше в неприбраните къдрици на Станка. Г. Караславов, ОХ III, 183. Вдясно от пътя стоеше прав и козируваше с разперени пръсти и неприбрани крака възрастен съветски войник. П. Вежинов, ВР, 41-42. Изпод черното пребрадено покривало изла-зяха дълги и черни, като въглен, коси — неприбрани, несплетени. Н. Бончев, ТР (превод), 43. // За селскостопански култури, плодове и под. — който стои на полето, който не е обран или прибран, събран на подходящо място. Угарите не бяха доорани, тук-таме стърчаха неприбрани стебла от царевица и слънчоглед. И. Петров, НЛ, 5. Тук-там още из полето се жълтеят неприбрани снопи. Л. Стоянов, X, 124. Вредом сиромашия и немане, надеждата е у селените, но сичкото тяхно е още е полето неприбрано, какво да даде, та какво да земе. Ил. Блъсков, ЗК, 131.
2. Разг. Който не прибира, не стопанисва, който разпилява. За возитба уж беше поза-тегнал снопените ритли, но сега половината им ръжни ги нямаше. И започна да мърмори: — Ама че жена, х-а-а-а! За едно лято ги попиляла. Неприбран свят и туй то... Ст. Марков, ДБ, 498.
3. Разг. Който е с неугледен външен вид, който не е спретнат; раздърпан, развлечен, неприличен. Той [Юрталана] беше скъперник, трепереше над стотинката, но за дрехи пари не жалеше. — Искам да сте облечени! — караше се той, когато виждаше да излиза някой неприбран и нестегнат. Г. Караславов, С, 89.
4. Диал. Който не е според общоприетите норми за приличие; нескромен. Не след дълго и леля Марийка разбра що за човек е Домна. Държането й, думите й я издаваха. Едно държане някак по-свободно, отколкото трябва, по-неприбрано. Б. Болгар, Б,
72.
НЕПРИВЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. Неприветлив. Това беше непри-ветното жилище на беден човек^и в същото време — работилница. Й. Йовков, Ж 1920, 138. Беше мокра, неприветна вечер, дъждът плющеше по стрехите и стъклата на прозорците. К. Константинов, ППГ, 75. Върху стройното й тяло,.., / като черни пипала се плъзгат погледи отвред / и в усмивки иронични блика мисъл неприветна, / че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет. Хр. Смирненски, Съч. I, 38. Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна, / с наведена глава — / при мене, тук, в самотност неприветна. П. К. Яворов, Съч. I, 69.
НЕПРИВЕТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който има нелюбезно, недружелюбно изражение или държане; недружелюбен, нелюбезен. — Дай, вода бе! —.. — Нямаме вода.. Матвеев кипна, но реши да действува с благост на упорития неприветлив селянин. Ив. Вазов, Съч. X, 139. Всичко това се усилва и от моята обичайна неприветли-вост и сдържаност. А в същност не съм чак толкова неприветлив човек, разговарям възпитано и любезно, дори имам не лошо чувство за хумор. П. Вежинов, Б, 18. Пиперково е памегйно за мене, не толкоз по тая неприятна случка на поповото спотайване, поради което се изложих на дълги разправии с неприветливите пиперковски кучета,.., а по едно друго обстояне. П. Р. Славейков, БП I, X. // За лице, поглед и под. — който изразява нелюбезност, недруже-любност, недобронамереност. Тоя студен, неприветлив поглед проникваше като мраз в детската му душа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 68.
2. Прен. Който не е приятен, приветлив; мрачен, студен. Далече в дъното трептеше газов фенер, който придаваше още по-не-приветлив вид на улицата. Г. Райчев, БР, 1930-1931, кн. 3, 81. От своето пристигане досега околийският началник живееше у бившия съдия Кънев, където заемаше една дълга, неприветлива, пълна със старомодни избелели мобили стая. П. Вежинов, ВП,
31. Големият наклон и сивите каменни потоци ,.., придават на целия ландишфт един неприветлив пустинен характер. П. Дели-радев, В, 72.
НЕПРИВЕТЛИВО нареч. 1. Недружелюбно, нелюбезно. В хотела ни посрещнаха доста неприветливо.
2. Прен. Мрачно, студено, отблъскващо. Отсреща българският бряг,.., гледаше студено и неприветливо. Ив. Вазов, Съч. VI,
45. Град Мирний беше кален и мокър. Оголената лиственица чернееше неприветливо в мокрия въздух. Й. Радичков, НД, 97.
НЕПРИВЕТЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Липса, отсъствие на приветливост; не-дружелюбност, нелюбезност. Суровият закон на партията му [на Динко] отказваше мястото, което способностите му заслужаваха. Оттук идваха неговата студенина, неговата затвореност, неговата непри-ветливост. Д. Димов, Т, 578.
2. Прен. Студенина, мрачност. Пустотия и неприветливост идеха от стените, от опушения таван и от студената пепел на огнището. Й. Радичков, СР, 54.
НЕПРИВЕТНО. Поет. Нареч. от неприветен; неприветливо, недружелюбно, студено. В гласа на Евгени звучеше глухо,
