вил съвсем непретенциозно своята задача — да предаде част от онова, което е преживял като партизанин. П, 1960, бр. 45, 4. Неговото [на Зидаров] отношение към действителността е по-непосредствено и някак по-непретенциозно. Т, 1954, кн. 51 7. Декоративното решение на пиесата е сравнително улеснено благодарение на ясните авторови ремарки.. Декорът може да се построи леко и непретенциозно. Ив. Ост-риков, ППА, 69.
НЕПРЕТЕНЦИОЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на непретенциозен; непридирчивост, невзискателност, скромност. Беше се приспособил на новото място със същата бързина и непретенциоз-ност, сякаш седеше тук от години. А. На-ковски, БС, 112. От непретенциозност искахме да помислим, че това е просто така, формално: пристига кораб, защо да не му помахат! Но поздравите бяха продължителни и живи. Б. Трайков, ВО, 62.
НЕПРЕУВЕЛИЧЁН, -а, -о мн. -и, прил. За разказ, съобщение и под. — който отговаря на действителността; верен, действителен. Ильо са е бил с турските чети повече от сто пъти. Истина, че това дело твърде лесно може да са покаже на читателите ни малко преувеличено, но аз ги уверявам, че Илъовите разкази са истинните и непре-увеличени. П. Хитов, МП, 132.
НЕПРЕХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Книж. Който не губи силата си, значението си, стойността си с течение на времето; вечен, траен. Днес ние разглеждаме и оценяваме многостранното научно дело на проф. Ив. Д. Шиишанов,.., непреходното му значение се откроява в целия си ръст. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 29. Доказана е непреходната цена, каквато имат единствено и в максимална степен човекът и неговата социално-психоло-гическа същност. Ив. Спасов, БС, 124-125. Непреходна сила. Непреходни ценности.
2. Остар. и диал. Непроходим; непреходим. Млад бях тогава, отче.. По непреходни балкани с акрани скитах да бия мечки, вълци, вепри и лисици. Н. Райнов, КЦ, 100. Ко-ломб като плуваше направо към запад, остави обикновений на кораблениците път и ся пусна по непреходни и незнайни морета. П. Р. Славейков, СК, 57. Облог прави майстор Мануило, / облог прави с педесе майсторе / и с педесе калфи и чираци / да направи тия дълги мости / на тая река не-преодна. Нар. пес., СбНУ ХЫХ, 84.
3. Като същ. непреходното, мн. няма, ср. Книж. Нещо, обикн. идея, тема, особеност и под., което надживява времето си, остава актуално за всяко следващо поколение, което не преминава, не отмира. Непреходното във фолклора е неговата мъдрост. Д Във всяко изкуство непреходното е темата за любовта.
О Непреходен глагол. Грам. Глагол, чието действие не преминава върху някакъв обект пряко, който не изисква пряко допълнение. Ако глаголът не може да получи пряко допълнение, той е непреходен. С. Стоянов, ГБКЕ, 289. Непреходните глаголи означават действие, което има по-специално отношение към засегнатия предмет, изразено с помощта на някой Предлог, напр.: ходя по пътя, влизам в стаята, отивам на нивата, скърбя за нещо. Л. Андрейчйн и др., БГ, 127.
НЕПРЕХОДЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Непроходим; непреходен. Когато Мария ся научи, че големий път беше непреходим, побърза да направи един кръг от четвърт часа повече,.., за да отиде при отеца си. Хр. Пашов и др., ЦП, 45.
2. Като същ. непреходимото, мн. няма, ср. Непреходен (в 3 знач.); непреходното. Те се пъчат и бърборят, спрени на синура, отде-то почва обетованата страна на поезията, незнайният край, където гордият его-ист-художник и наивният народен певец се срещат пред олтаря на твореца на непреходимото в преходния живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 168.
НЕПРЕХОДНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Качество на непреходен; вечност, трайност. Ще си позволя да кажа, че всяка от неговите [на С. Радев] дейности — критика, мемоаристика, история — има една особеност — непреходността. (П. Зарев) С. Радев, ССБ I, о.
2. Грам, Особеност, граматическо значение на глаголите в българския и други езици да означават действия, които не засягат направо, пряко някакъв обект. При непреходните глаголи непреходността на действието се разкрива чрез изразената или възможна съ-четаемост на даден глагол.. Преходността и непреходността на глаголното действие могат да се мислят като осъществени или като възможни (потенциални) видове субектно-обектни отношения в изречението. С. Стоянов, ГБКЕ, 298.
НЕПРИБЛИЖЙМ, а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който не може да бъде достигнат, приближен; недостъпен. Войната се почна и свърши, без да се отрази гърмежът й в канарите на неприближимата Искърска клисура. Ив. Вазов, Съч. X, 96.
НЕПРИБЛИЖЙМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Рядко. Качество на неприближим; недостъпност. Нейните [на Марица] извори, известни още в най-старо време, са поразявали въображенията със своята тайнственост и неприближимост. Ив. Вазов, Съч. XV, 137.
НЕПРИБРАН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е оставен или е останал там, където е бил в определен момент, а не където трябва да бъде, за който не са положени грижи. Тяхното присъствие и шумът на неприбраните ученици даваше празничен
