кян, се навършваше край приятеля си. А. Христофоров, А, 104. Изведнъж един страшен гръм се понесе над главите им.. Да е от ловджия, не е:.. Какво ще дири лов там, гдето постоянно се навършват хора? Ст. Чилингиров, ПЖ, 192.
НАВЪРТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от навъртвам и от навъртвам се; навърта-не, навъртяване1.
НАВЪРТЯ. Вж. навъртам, навърт-ваминавъртявам.
НАВЪРТЯВАМ, -аш, несв.; навъртя, -ЙШ, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. навъртял, -а, -о, мн. навъртели, прич. мин. страд. навъртян, -а, -о, мн. навъртени, св, прех. Рядко. Навъртам; навъртвам. Обикновено навъртявам по пет километра на ден с колелото си. навъртявам се, навъртя се страд.
НАВЪРТЯВАМ СЕ1 несв. (рядко); навъртя се св., непрех. Навъртам се; навъртвам се. Синовете ни често се навъртяват покрай нас.
НАВЪРТЯВАМ СЕ2, -аш се, несв.; навъртя се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. навъртял се, -а се, -о се, мн. навъртели се, св., непрех. Въртя се много, до насита. Детето се навъртя на виенското колело и се прибра доволно вкъщи. А След като се навъртя в леглото и не можа да заспи, човекът стана и излезе на балкона да подиша чист въздух.
НАВЪРТЯВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от навъртявам и от навъртявам се1; навъртане, навъртване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЪРТЯВАНЕ2 ср Отгл. същ. от навъртявам се2.
НАВЪРТЯ СЕ. Вж. навъртявам се2.
НАВЪРША. Вж. навършвам.
НАВЪРШАВАМ, -аш, несв.; навършел, -ееш, мин. св. -ах, св., прех. Вършея докрай определено количество от нещо или всичко, много, навършавам се, навършел се страд. НАВЪРШАВАМ СЕ, несв.; навършел се св., непрех. Вършея до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЪРШАВАНЕ ср. Отгл. същ. от навършавам и от навършавам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЪРШВАМ, -аш, несв.; навърша, -иш, мин. св. навърших, св., прех. В съчет. със същ. за период, обикн. уточнено от числ. — приключвам периода, означен от съществителното, достигам определена възраст; ставам, изпълвам. През днешния ден той [Драгия] навършваше шестдесет години. А. Гуляшки, ДМС, 15. Годеницата му беше пораснала и вече приличаше на моМа -.. Младенов се ужасяваше, че тя скоро ще навърши определената от закона възраст и родителите й ще настояват веднага да сключат брак. X. Русев, ПЗ, 152. Сега обаче крал Леополд се счита глава на държавата, докато неговият син навърши пълнолетие и стане крал. РД, 1950, бр. 216, 4. // Преживявам, просъществувам периода означен от съществителното при определени условия. — Господин майор, има и такива наши другари, трета година вече навършват, откакто са в запас, тежи им. В. Нешков, Н, 112.
НАВЪРШВАМ СЕ несв.; навърша се св., непрех. За отрязък от време — изтичам, изминавам, ставам, изпълвам се. Дядо Тома се надяваше, че Манол може и да си дойде — навършваше се една година откак бяха го изпратили в концентрационен лагер. Г. Ка-раславов, Избр. съч. V, 177. Като се навърши една година, откакто бе взел петдесетте лири от Георги Бабулев, той взе тия пари и отиде при младия търговец. Д. Та-лев, ПК, 801. Утре се навършват три месеца от смъртта му.
НАВЪРШВАНЕ ср. Отгл. същ. от навършвам и от навършвам се. И Кина, и Бойко до навършване на петата си годинка не можеха да произнасят звука „р“. Д. Ангелов, ЖС, 577.
НАВЪРВШЯ. Вж. навършавам.
НАВЪСВАМ, -аш, несв.; навъся, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с лице, чело, вежди. Въся, свивам (вежди, лице, чело и под.) в израз на недоволство и др.; свъсвам, намръщвам, смръщвам. Калофер навъси вежди. Стори му се, че има нещо подозрително и в новите дрехи на непознатия, и в туй, което говореше. М. Марчевс-ки, П, 23. А дядо Донко, щом го [Цонча] срещнеше някъде, навъсваше рунтави вежди и думаше: — Няма ли за тебе друго шко-ло, бе чоджум? Ц. Церковски, Съч. III, 260. Лазар Глаушев навъси вежди и едва-едва докосна турчина с презрителен поглед, но Вардарски се поспря, окото му се наля с кръв и той изръмжа през зъби.. — Белята ли си търсиш, турчине! Не закачай мирните люде... Д. Талев, ПК, 191.
НАВЪСВАМ СЕ несв.; навъся се св., непрех. 1. За човек — свивам вежди и придобивам недоволен, сърдит, мрачен израз; намръщвам се, свъсвам се, смръщвам се. Той [Борислав] седна срещу него и поръча на келнера литър вино и две чаши. — Не пия! — навъси се Алекси. А. Гуляшки, СВ, 208. — Какво стана с учителката? — Остави. Забравена история. — Банко се навъси и махна с ръка. — Напусна ме. М. Грубе-шлиева, ПИУ, 254. Подадох на Народно-то Събрание прошение, за да ми определи поборническа пенсия... Аз нямам що да ям... Окъсан съм... — Дадоха ли ви? Матрапан-чев се навъси. — Отфърлиха. Йв. Вазов, Съч. X, 89. // За вежди, лице — свивам се в израз на недоволство; свъсвам се, намръщвам се, смръщвам се.
