2. Прен. За небе, природа, време и под. — смрачавам се, стъмнявам се, обикн. поради облачност, дъжд, мъгла; свъсвам се, нам-ръщвам се, смръщвам се. Водачът е опитен планинар,.. С един поглед,.., той преценява опасността. Върховете се навъсват все повече, там горе. Бл. Димитрова, Лав.,
39. Малко преди да се замрачи, небето се навъси, затисна оклоните планински върхове и хребети и както беше като опушено, изведнаж побеля от снега. Д. Талев, ГЧ, 206. Няколко време Черни връх се руменее още облян от последните лучи, после побледнява, потъмнява, навъсва се, сиротен и див, в потъмнялото вишине. Ив. Вазов, Съч. XVII, 3-4.
НАВЪСВАНЕ ср. Отгл. същ. от на-въсвам и от навъсвам се; свъсване, нам-ръщване, смръщване. Събирането на данъка, навъсването на турците, шушукането им, честото ходене на джамия;.. — бяха градусите на народния барометър за вървежа на политиката, който предсказваше общата буря. Ц. Гинчев, ГК, 350. По лицата на слушателите се четеха чувствата, които будеше в душите им тоя прочет. Нямаше нужда да бъде човек физиономист, за да познае по бръчките на челата,.., по навъсването на веждите,.., че тия чувства бяха гняв, негодувание, отвращение. Ив. Вазов, Съч. IX, 158. Простото навъсване, едва забележимата усмивка, лекото свиване на раменете понякога говорят за отношението на човека към някакъв факт по-добре, отколкото дългата реч. Псих. X кл, 68.
НАВЪСЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от навъся като прил. 1. За вежди — който е свит, надвесен към носа и над очите обикн. поради недоволство, лошо настроение, замисленост и др.; свъсен, намръщен, смръщен. А Иван, като гледаше черната къдрава коса на Станкулов,.., надвисналите над очите му навъсени вежди,.., мислеше си: „Наежил се като бик“. М. Марчевски, П, 202. Сините му очи хвърляха студена светлина през навъсените вежди. П. Константинов, ПИГ, 164. // За лице, израз и под. — който изразява, показва лошо, невесело настроение, разположение; намръщен, свъсен, смръщен, начумерен, намусен, нацупен. Капитанът ги [скъпоценните дреболии] пое,.., без да поблагодари,с мрачен и навъсен израз, сякаш му поднасяха отрова. П. Вежи-нов, ДБ, 109. Най-напред по пътеката върви един великан, същинска мечка, с малко навъсено, сурово лице. След него бърза дребничък, весел и приветлив момък. М. Гръб-чева, ВИН, 154.
2. Който има свити вежди и сърдит, мрачен израз; намръщен, свъсен, смръщен, начумерен, намусен, нацупен. Тогава чирачето се развикало уплашено: „Помощ! Помощ! Райчо се удави!“ — А той не се удавил, нали?" — попита Рашко с притаен дъх. Филип го изгледа навъсен. — Потърпи де, все ме прекъсваш! П. Стъпов, ГВ, 25. И пак, като че нищо не беше се случило, на другата сутрин дядо Иван и Бърни работеха. И двамата бяха навъсени и мълчаливи, работата им сякаш нямаше край. И. Йовков, ЖС, 220. Преди години,.., аз си представях крадците като навъсени, страшни хора, с дълги ками и барабанлии пищови, готови да надупчат кожата на всекиго, който се изпречи на пътя им. ВН, 1958, бр. 2095, 4.
3. Прен. Който е тъмен, неприветлив и вдъхва нерадост, лошо настроение. Високите здания стърчаха навъсени, неприветливи, настръхнали сякаш от настъпващата зима. Ал. Бабек, МЕ, 145. На лявата страна на двора е едно ниско, мрачно, навъсено каменно здание. Ив. Вазов, Съч. XIII, 44. // За небе, природа, време — мрачен, тъмен обикн. поради облачност, дъжд, мъгла; свъсен, намръщен, смръщен, начумерен. Обикновено времето в края на април беше студено, ветровито. От билото на планината слизаха навъсени облаци и често в равнината валеше дъжд. Ив. Мартинов, М, 34. През отворената врата на кръчмата, през мътните стъкла на широкия й прозорец надничаше навъсената ноемврийска вечер. Д. Талев, ГЧ, 73-74. Отдавна премина и лято, и пролет, / безмълвно пристъпя навъсена зима. В. Карагьозов, Избр. пр, 52. И тук, на този връх / ме връхлетя [змея] с гнева си: / над мен димяха небеса навъсени, / събаряха се ветровете / и оглушаваха ме мълнии. Ст. Пенчева, Худ. СI, 327.
НАВЪСЕНО нареч. С мрачен вид, израз; свъсено, намръщено, смръщено, сърдито, начумерено, нацупено. — Добри са, които добре плащат... А тия ни платиха добре... — А може и да не платят... — Виж — за туй бъди спокоен, ще платят! — каза навъсено капитанът. П. Вежинов, ДБ, 20. Врата скръцна и момичето отскочи от прозореца. Пред нея стоеше госпожата, тя я изгледа навъсено: — Не гледай из прозореца, моме, ами кухнята, кухнята! Г. Рай-чев, ЗК, 21. В пристъп на сурова нежност тя [майката] ги погали и целуна по бледите лица. А после, сякаш съжалявайки за постъпката си, която можеше да ги [децата] разглези, заповяда навъсено: — Вървете!... Д. Димов, Т, 268. • Обр. И толкова тясно, че човек няма къде да се обърне, ами седи по цял ден и по цяла нощ и не знае навън ден ли е, нощ ли е, слънце ли грее или пък .. облаци ходят навъсено по небето. Й. Радичков, НВ, 6. То осветляваше само горня-та половина на стената; долнята й част оставаше в сянка, както и целият усоен дол.., и високите зъбести карпи от запад, надвиснали навъсено. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 6. ^
НАВЪСЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
