навивам1, навъртявам, навъртвам. На личен ден Матъо.. вадеше от кожения овчарски силяхлък трите колена на кавала. Той ги навърташе едно в друго, прекарваше пръсти през огладените от свиренето дупки и започваше. Ст. Сивриев, ПВ, 6. Той навъртя гайките с френския ключ. Л Навъртам конец около макара.
2. Разг. С въртене, с въртеливи движения на инструмент правя определено количество или много неща, обикн. отвори, дупки; навъртявам, навъртвам. —Да навъртим дупки [в скалата], ама то, докато избиеш една дупка трябва часове. В. Ченков, ЗХ, 46. С бормашина навъртях няколко отвора в стената.
3. Разг. Правя или поставям нещо под формата на дъга, кръг, спирала и под.; завъртам2, извъртявам, завъртявам2. Послу-чай „драгите гости“ навъртяхме две маси и седнахме да се почерпим и поговорим. С. Северняк, ОНК, 117-118. Докторът отвори една врата, над която се отделяше от стената полегата козирка с навъртени под нея железни подпорки. Ст. Сивриев, ПВ, 84. Навъртях една раница с точени кори.
4. Разг. В съчет. със същ. или изрази, означаващи разстояние — изминавам, обикн. с превозно средство, определено количество (обикн. километри), посочено от съществителното или израза; навъртявам, навъртвам. Човекът, милостиви гражданино, е навъртял досега барем петдесет екватора километраж. С. Йончев, 1ЦД, 22. Панаирните дни бързо минаваха,.. Тичайки по цял ден из магазините, ние навъртяхме един километраж, равен на разстоянието Виена-Со-фия. Ст, 1965, бр. 999, 3. Днес навъртях пет километра с колелото си.
5. Прен. Разг. В съчет. със същ. или изрази, означаващи отрязък от време — стигам до края на означеното количество време; изкарвам2, преминавам, навъртявам, навъртвам. Навъртяхме осем месеца казармен стаж. А Неусетно навъртях петдесет години. А Навъртях години за юбилей. И Прен. Рядко. Получавам нещо вследствие на преживян, преминат докрая период, количество време (необходимо за тази цел). Охо, ами нали трябва да раста в очите на хората още десетина години, докато навъртя една хубава пенсия! Сп. Йончев, ЩД, 11.
6. Диал. Връщам назад, обратно или отклонявам, насочвам в друга посока; завръщам. — Хей овчарче, хей кехаи, / навъртайте сиви стада / да фанеме вакъл овен, / щото носи златен венец! Нар. пес., СбНУ XLÏII, 56. Еден царски син беше излегол mue дни на лов и шетайки по гората, дощол кай изво-рот и се напил вода първо той, после на-въртел конъо и той да се напие. Нар. прик., СбНУ X, 167. Н Разш. Насочвам, завъртам2, завъртявам2, завъртвам2. Беше изваил пи-щолет и беше го навъртил во вещицата прао. СбНУ III, 158. — „Слушайте, бре бра-кя, рекло едно от магарината, що ми тек-на, за да ви кажа“ — Сите беа навъртели.. уши кай тоа магаре, за да слушает, що ке му каже. Нар. прик., СбНУ XIV, 123.
7. Диал. Давам нещо в изобилие; наспоря-вам. Пресекол буката и току беше се изту-риле парчиня от алтън.. Тоа нещо късме-тотму го навърте. СбНУ X, 133. Роднине-то и приятелите му се избациле со него и го попратиле донегде со молитви: 'Добор път и добор късмет, — добра печалба да му навъртит Господ." СбНУКШ, 178. навъртам се, навъртя се cmpaä.
НАВЪРТАМ СЕ несв. \ навъртя се св., не-прех. 1. За гъвкав предмет, течност и под. — образувам кълбовидна, спираловидна и под. форма, като се въртя; навивам се, увивам се, навъртявам се, навъртвам се. Човекът от съседната маса замълча. Някой от нашите му наля мастика. От стопените парченца лед тя побеля на къдрави струйки, които се навъртяха на спирали. С. Северняк, ВСД, 21. След като моряците го изтеглиха на кораба, въжето се беше навъртяло на кълбо.
2. Често пребивавам или преминавам отвре-ме навреме някъде; наобикалям, навъртявам се, навъртвам се. Когато пристигнаха няколко коли от града,.., натоварени с чували, старците, които се навъртаха край магазина на кооперацията, извиха вратове, пухнаха дебели струйки дим и се заинтересуваха какво е това в чувалите. Кр. Григоров, И, 118-119. Ние се навъртахме около фурната, поглъщахме жадно дъха на изпечените козунаци и подсмърчахме. Ст. Чи-лингиров, СБД, 51. Веднъж стопанинът повика при себе си кучето и котката и рече: — Отваряйте си очите! Пазете ми имота, защото покрай моята къща се навъртат крадци. А. Каралийчев, ТР, 122.
НАВЪРТАНЕ ср. Отгл. същ. от навъртам и от навъртам се; навъртване, на-въртяване. Навъртане на гайки. Навъртане около магазините.
НАВЪРТВАМ, -аш, несв.\ навъртя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. навъртял, -а, -о, мн. навъртели, прич. мин. страд. навъртян, -а, -о, мн. навъртени, св., прех. Рядко. Навъртам; навъртявам. — Навърт-вай по-често гайките, за да не ти падне колелото. навъртвам се, навъртя се страд. НАВЪРТВАМ СЕ несв. (рядко); навъртя се, св., непрех. Навъртам се; навъртявам се. Кръчмарят Генчо Митаков, едър, танту-рест мъж, който ту посядваше при групата, ту ставаше и се навъртваше около тезгяха, направи кисела гримаса. Д. Ангелов, ЖС, 212. Сетне Христо Чакъра взимаше пищова или кремъклията пушка и почваше да разглобява частите, а Рилко, оставил колата и кончето пред тъмния дю
