НЕПОКОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който не се покорява, не се подчинява на някого. Даме Груев води битки около Смилево и след изгарянето на това непокорно село. Д. Талев, И, 608. — Борисла-ве, знаеш ли, не аз не съм навикнал да виждам непокорни служители? Ив. Вазов, Съч. XX, 22. 1014 година. През септември византийският император Василий II ослепява 15 хиляди българи-пленници .. и ги връща на българския цар като предизвестие на онова, което очаква непокорната му държава. Н. Драгова, КО, 15. Непокорни момчета. Непокорен народ. Непокорни българи.
2. Който крие, таи непокорство или изразява непокорство. Те бяха оправени, широки кобили, с големи търбуси, .., с гъсти гриви и дългии опашки, с див непокорен огън в очите. И. Йовков, ЧКГ, 69. Беше висока и държелива, осемдесетгодишна старица, облечена в черно. Вървеше изправена, с вдигната глава и непокорна осанка. В. Генов-ска, СГ, 298. Ето ги вече насядали по трима на чиновете моите малки ученици. Различни по години, окъсани, изцапани, със страхливи или непокорни погледи. Л. Александрова, ИЕЩ, 33. Момчето се изчерви. И в погледа му, и в цялото му изражение се изписа нещо упорито, непокорно, но бащата не го забеляза. Г. Караславов, ОХ IV,
320. Но усещам в мене бие древна, / скитническа, непокорна кръв. Е. Багряна, ВС, 40. • Обр. Искра го [Ленко] поглеждаше крадешком — инак той си беше все такъв тънък и жилав, с живи очички и с непокорна руса коса. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 400. Славейко извърна глава и погледна към третия член на командата Росен — дребен и възслаб момък в ученически дрехи без фуражка, с кестеняви очи и падащи на челото непокорни къдри. П. Льочев, ПБП, 4.
3. Като същ. Обикн. непокорните мн. Хора, които не се покоряват, не се подчиняват на някого. Милдст няма да има Индже за непокорните. Й. Йовков, СЛ, 130. Той [владиката] извърши тържествена служба в новата църква, ходи при каймакамина, сетне събра в общината всички по-първи люде. Говореше кротко и смирено, за да позамае недоволния народ, но и заплаши непокорните. Д. Талев, ЖС, 294. През първата година от царуването му избухнали въстания в Тракия и Илирия .. Александър усмирил непокорните. Ист. V кл, 1980, 161.
НЕПОКОРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е покорен, подчинен. — България, същинската, никога непокорена докрай България — това е Балканът. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 349. Никой не се интересуваше дали е дъщеря на изчезналата .. Наричаха я просто Ламбрина. Сякаш онази, първата, бе дошла отново между тях, връщайки в живота им красотата на младостта, непокорена от времето. П. Константинов, ПИГ, 73. Земя, земя, от жега овъглена, / с погазена от чужди стъпки гръд, / а кърмиш ти до днес непокорена / чеда, за теб готови да умрат. Бл. Димитрова, Л, 50.
НЕПОКОРЁНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непокорён. Предай се дребно човече! Замри в моята бяла постеля! Човекът не се предава на тази пустош. Тя чувствува неговата непокореност в неговото движение. И. Радичков, НД, 180.
НЕПОКОРЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. О стар. Непокорен. Семейството се увеличаваше още от Еленка, сестра й, .., и брат й Борис, .., юноша буен, волнодумец, непокорлив. Ив. Вазов, Съч. XXV, 51. Поповете още водеха битка с калпаците, най-упори-ти и непокорливи се оказаха славяните от планинските краища. А. Гуляшки, ЗВ, 62. Непокорливи наричали mue, които съвсем немарливо и хладнокръвно се отнасяли към решенията на сбирните, относящи се по общото добро на целий гряд. ВЦ, 1888, кн. 20, 22. Тя [императрицата] издала повеление по сичка империя да преследват павликие-ните и да ги обръщат в православие, а не-покорливите да ги умъртвяват. ПСп, 1871, кн. 4, 55.
НЕПОКОРЛИВОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от непокорлив; непо-корност. Гордостта ти подбужда тяхната [на слугите] непокорливост, неверието ти убива тяхното към тебе поверение. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 185. Причините за тях [гоненията] бяха обикновено изиск-ванието от християните да жертвуват на язическите богове и на идолите на царете да покажат благоговението си чрез каде-ние и пр. Когато ся отказваха от това, .. тогава това ся гледаше не само като презрение на господствуящето вероизповедание, но и като непокорливост към правителството. ИХЦ (превод), 42.
НЕПОКОРНИК, мн. -ци, м. Мъж, който не се покорява, не се подчинява на някого. В пряка зависимост от надигането на Пазвантоглу непокор пиците из Северна България усещали как се разхлабват последните нишки на зависимостта им от централната власт. В. Мутафчиева, КВ, 113. Колкото и да се показваше търпелив и примирителен, министър-председателят често избухваше и в тия моменти князът виждаше същия необуздан непокорник от началото на осемдесета година. В. Генов-ска, СГ, 253. — Макар и да сте чужди отроци, болярин Владислав може да ви запре в тъмницата на кулата си за наказание и за назидание и на други волнодумци и непо-корници. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 29. Но как да възприема Иваил, когато дядо Вазов ми го е внушил като Ивайло? Име звучно и бойко, войводско и гордо, съвсем прилежащо на непокорника, който сякъл като зелки византийски чу ту ри на Кос-тиндол. Е, 1981, бр. 4, 3.
