от убийците и не е дошъл да дири загубения пръстен. Това убеждение така непоклатимо заседна в ума на Пармаков, че нищо не бе в състояние да го разколебае. Ем. Станев, ИК I и II, 415.
НЕПОКЛАТЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непоклатим. Марина си помисли, че има нещо общо между Медаров и импровизирания мост — в първичната грубост, недодяланост и в тази непоклати-мост. Д. Фучеджиев, Р, 250. — Но вие трябва непременно да чуете неговите стихотворения. В тях така силно пулсира българският дух с присъщата му любве-обилност, идеализъм, родолюбив, непокла-тимост на обичаите и страстите, наследени от прадедите ни. К. Георгиев, ВНП, 11 .И когато си бе така хубаво наредено, и той влагаше всичката си сила, като виждаше величие и непоклатимост в тоя порядък, .. — тъкмо в тоя момент по някакво недоразумение като че ли него го снеха и всичко се обърка. Ст. Даскалов, СЛ, 119.
НЕПОКЛАТНИЙ, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Непоклатим. А недалеко вижда той / сред водний клокот, бяс и вой / въз непоклатний пиедестал, / .. / Гигант на бронзов кон яхнал. Ив. Вазов, ИГП (превод), 100. Той беше един старец на 70 години, със силна воля и непоклатна твърдина. П. Р. Славейков, СТИ, 41. Англичаните го [Вашингтон] разбиха на 11 септем-врия и влязоха победоносно във Филаделфия, .. Но непоклатний Вашингтон юнашки се държеше пред англичаните, не им даваше мира. С. Бобчев, ЖФ (превод), 121.
НЕПОКЛАТНО нареч. Остар. Непоклатимо. Като мислеше, че и сам той е забил корен дълбоко в ровката почва на Буково, До чо се чувствуваше закрепен на своето място здраво и непоклатно. Т. Влайков, Съч. III, 146. Политиката на Бориса през изтеклия период, .., е била: да варди, под каквито условия и да било, вън-шний мир, за да даде време на християнството да потъпче и заличи полека-лека всичките дири и остатъци от поганското време и да се утвърди то яко и непоклатно в духа и в сърцата на народа. Св. Миларов,
H, 1882, кн. 3,229.
НЕПОКОЙ, -оят, -оя, мн. няма, м. Поет. Липса на покой. Вземете моя непокой и светла жажда / и понесете ги открай — докрай в света, / и залюлейте океаните. Е. Багряна, СЧ, 91. Нявга бяха траки ръждо-коси. / .. / Веднеха се сред поле тополи пред мъжете едри и високи, / Слънце в мрака, непокой в покоя, в боя кървав -г~ на коне соколи, / со стрели и копия тез люде мълнии убиваха в небето. В. Марковски, ПЗ, 31.
НЕПОКОЛЕБЙМ, -а, -о, мн. -и, прил.
I. Който не може да се разколебае в убежденията си, не може да отстъпи от принципите си; непреклонен, твърд. „Ще търпим, Божа воля е!“ — казваше си той, утешаваше се лесно и сред най-големите злочести-ни оставаше си твърд и непоколебим. Й. Йовков, Ж 1945, 193. — Какво да правя, аз с принципи живея. Не, ами цял съм изтъкан от принципи. В това отношение съм твърд и непоколебим като големите държавници. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 339. Непоколебим защитник.
2. За убеждения, принципи и под. — който е устойчив, не може да се повлияе, разколебае от някого или нещо; непреклонен, твърд. Всички Ередиевци бяха много достойни мъже, със строг морал, с боязън от Бога и с непоколебима вярност към Бур-бонската династия. Д. Димов, ОД, 11.
— Писмото е за Христина, не за теб — каза Иван, мъчейки се да сподави омразата си към тоя човек, който извикваше в съзнанието му представата за непоколебима еснафска самонадеяност. Ем. Станев, ИК I и II, 174. Жилестите мускули на ръцете му бяха се издули, той пристъпваше към него бавно и тромаво, но с непоколебима решителност. Ст. Марков, ДБ, 388. Вземам непоколебимо решение. Непоколебима увереност. Непоколебимо убеждение. Непоколебима вяра. Непоколебима твърдост. Непоколебима воля.
3. Остар. Който не може да се поклати, да се помръдне от някъде, защото стои много здраво; непоклатим. Бутна тук, бутна там
— в нощта напразно: стената стана непоколебима. Ив. Вазов, Съч. XXII, 149. Той [хаджи Дячо] се изправи със своите шейсет и пет години, като един непоколебим дъб, да каже, че им се хвърля, ифтира. К. Величков, ПССъч. I, 118.
НЕПОКОЛЕБЙМО. Нареч. от непоколебим. Оставаше й неизменно предан и покорен само Стоян, който и сега, почти четиридесет години след женитбата им, се възхищаваше от нея и вярваше непоколебимо в нейния ум, в знанията й, в силата й. Д. Талев, ПК, 326. Ще дам заповед за стрелба! .. продължаваше да крещи старшията.. Челната група на стачниците трепна, но продължи да върви напред все тъй непоколебимо. Д. Димов, Т, 283. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. Елин Пелин, Съч. I, 102. От Табор Кънчев насърчава своя приятел и баба Тонка, майка му, да следват непоколебимо народното дело. Ив. Унджиев, ВЛ, 232.
НЕПОКОЛЕБЙМОСТ, -тта, мн.няма,
ж. Отвл. същ. от непоколебим. Решителност и непоколебимост излъчваше всяка чертица по лицето на Али. Вл. Полянов, БВП, 81. Гарнизонът на обсадения град с безстрашие, мъжество и непоколебимост в течение на 200 дни отбиваше безчислените атаки на врага.
