Непокварен човек. Непокварена жена. Не-покварено общество. Непокварена младеж.
2. Който принадлежи, присъщ е на непокварен човек. Срещи с младежи, уж благородни, интелигентни — поезия, музика, и в края на краищата — при първи удобен случай — любовни обяснения и даже нахални, цинични посягания. Туй обиждаше непоква-рената й душа, потърсваше я [Лида] физически. Г. Стаматов, Разк. II, 166. И ддкрая не ми стана ясно какво е по-силно у него — добродушието ли или хитрата предвидливост. А може би над всичко стоеше неговият непокварен здрав селски разум. П. Вежи-нов, ЗНН, 27. Едно сравнение между старите [лирици] и Вас [Дора Габе] ще се наложи, .. Но същевременно Вие ще изпъкнете край тях с всичката свежест на едно младо дарование, с всичката лъчезарност на една още непокварена душа и с всичката деликатност на едно женско чувство. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 277-278.
3. Прен. Който е запазил своята неповторимост, самобитност, чистота или непороч-ност, защото е останал непокътнат, недокоснат от нечие покваряващо въздействие, влияние; непорочен, неопорочен. Те приличат на ония нашенски сукмани, които рядко издават спотаените под тях форми, но при все това отделни техни гънки и на-шивки ни говорят за своеобразна оригинал-на хубост, за естественост, за непокварен природен вкус. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 43. Експертът се помъчи да определи дали двамата [Ирина и фон Гайер] се бяха отдали на търговската сделка или към нея се присъединяваше и някакво чувство, не-покварено от парите. Д. Димов, Т, 352. Хък Фин е дете на природата, което живее прост живот, незасегнат и непокварен от цивилизацията; той обича гората, реката, простора. С, 1951, кн. 2, 160. Непокварена действителност.
НЕПОКВАРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непокварен. Той съзнаваше, че въпреки своята наивност и непоквареност, в кръвта му се таи презрение към жените. Ем. Станев, ИК I и II, 218. В своята първично силна любов към Христина Костадин е цялостен, отдава се на чувствата си с романтична страст и екзалтираност, с цялата си нравствена непоквареност. Лит. XI кл, 332. Непоквареност на нравите.
НЕПОКЛАТИМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обикн. като сказ. опред. Който не може да се поклати, да се помръдне от някъде, защото стои много здраво. А знае ли защо майсторът е издялал от камък гущерчето? То седи отгоре, сякаш е залепено, а е издялано от същия камък, от който е направена колоната. Затуй е непоклатимо. А. Каралийчев, С, 286. И може би защото ги нямаше вече братята дървета, да ги подкрепят с плещи отстрани, а трябваше сами да се борят с бурите, такива дъбове израстваха огромни, непоклатими, сплели корените си с корените на изсечената гора. А. Дончев, ОП, 384. И кулата, навек непоклатима, /издига строен стан към висини. Ем. Попдимитров, СР, 144. Непоклатима крепост.
2. Прен. Обикн. като сказ. опред. За положение, власт и под. — който е силен и устойчив, може да се запази и да издържи дълго време, защото обикн. не се повлиява от околните обстоятелства; траен, крепък, як. Позициите на министър-председателя изглеждаха непоклатими. Т. Кюранов, АП, 46. Прекарали жиовта си в бедност, та дори и в глад, те блестяха смешно натруфени, ала за работа ги биваше и положението им в двореца беше непоклатимо. Й. Вълчев, СКН, 110. Неговото сърце преливаше от доволство, от съзнанието за непоклатимо могъщество и сила, от чувство за превъзходство. А. Гуляяшки,. ЗР, 314. — Ето, да разберете, че моята власт е непоклатима! Ст. Даскалов, ЕС, 321. // За човек — който заема такова положение, има такава власт. Нашият директор е непоклатим.
3. Прен. За убеждение, качество, състояние и под. — който не може да се преодолее или разколебае от никого и от нищо; непоколебим, устойчив, твърд. Тоя човек, който толкова държеше на последните новости в науката и правеше всичко, което бе по силите му, за да дава път на новите технологии в химическйта индустрия и на нови методи в управлението й, проявяваше в навиците си непоклатим консерватизъм. А. Гуляшки, ДМС, 73-74. Непоклатимото безразличие към преврата у мнозина бедняци и занаятчии, .., предизвикваха у Кондарев озлобеност и мъчително чувство на безпомощност и на самотност. Ем. Станев, ИК III, 232-233. Семейството е свято, в него българинът векове наред е изживявал целия си социален живот, там е запазил свеж езика си, непоклатима вярата си, честта си. Г. Константинов, ПР, 120. За всеки неуспех обаче вината търси изключително в себе си. В ония години Будевска има непоклатимо убеждение (..), че всеки който пише върху изкуството, има безусловно право. Ст. Грудев, АБ, 55-56. Непоклатим оптимизъм. Непоклатим авторитет. Непоклатима убедецост. Непоклатими принципи. Непоклатима воля. Непоклатимо самочувствие.
НЕПОКЛАТИМО. Нареч. от непоклатим. „Няма да се помръдна!“ — зарече се сякаш мършавото добиче, калено в непосилен труд. И наистина, при всички усилия на би-кобореца, волът стоеше непоклатимо, като прикован за земята. Г. Караславов, Избр. съч. II, 36. Срещата с Анастаси край къщата на убития тутакси доведе Парма-ков до заключението, че Анастаси е един
