гана, непозната за мене, човечна. К. Калчев, ДНГ, 137. Трябваше голяма наблюдателност може би, за да се види, .., че тия безсрамни жени са само нещастни проститутки .., че същинския лик на французина
— мъж и жена — е съвсем друг, непознат за нас, които само случайно допирахме лакти на улицата с тия бързащи, заети, чужди хора. К. Константинов, ППГ, 210. Обичаха го още отначало заради спокойния му, силен характер; ..; заради обичта към далечното отечество, що лъхаше от всяка негова дума;.. Но сега те неочаквано откриха в него някакви непознати черти. Ст. Дичев, ЗС 1,185.
4. Който се проявява, се разкрива, става за първи път или се показва в толкова необичаен и променен вид, че се възприема от околните като друг; нов, необикновен, неочакван. Излизат две испанки и започва веселото първо действие на „Изобретателната влюбена“, ..След малко се появява и мама, но това е някаква чудна, непозната мама. Тя е облечена в ярка червена рокля. П. Незнакомов, МА, 78-80. Сянката на върбата, под която бяхме се настанили, правеше лицето му [на дядо Мирю] непознато и загадъчно. Ем. Станев, ЯГ, 18. Издал глава напред, с едно непознато и неочаквано изражение на лицето, той продължи глухо:
— Наистина, вуйчо, на Нова година човек неволно поглежда назад и се пита смаян: докога? Ст. Дичев, ЗС I, 94. Нарекохме я „майко“... Непознато, / велико майчинство я озари. / Две свидни рожби даде на борбата, / а тя с деца безбройни я дари. Бл. Димитрова, Л, 89. И аз ще видя непознати и велики / довчерашните стенещи тълпи. Хр. Смирненски, Съч. I, 106. // За усещане, възприятие и под. — който се изпитва, се чувствува за първи път и затова се възприема като странен, необичаен, изключителен; нов* неизпитван. Вълнение и непознат дотогава срам я изгориха. Елин Пелин, Съч. III, 104. Тя приближи още. Игнатий подаде ръката си и загледан в кестенявите коси, с някаква непозната досега приятност почувствува допира на влажните й устни. Ст. Дичев, ЗС I, 272. Цялото тяло на момчето се изпълваше с непозната сила: той е вече въстаник. 3. Сребров, Избр. разк., 51. Пенко стоеше прео вратата и не му се вярваше, че напуска родния чикмак. Някаква непозната досега болка заседна в гърдите му. П. Здравков, НД, 112. В педчувствия за радост непозната, / пред златна рожба в светла бъднина, / бдят в сочните прегръдки на земята/покълнатите вече семена. Д. Дебелянов, С 1936, 30. Непознато чувство. Непозната бодрост. Непозната любов. Непознато преживяване. Непозната мъка. Непознато увлечение.
5. Обикн. с предл. з а. Който не се наблюдава, не се среща, не съществува у някого или в нещо; несвойствен, нехарактерен. Уважавах тоя момък, .., но не го обичах. Не го обичах и заради това; че се държеше някак наставнически, покровителствено, но най-много ме отблъскваше подчертаната му установеност във всичко — съмненията, колебанията бяха чужди и непознати за него. А. Гуляшки, ЗР, 86. Непознато за Славейкова е удивителното разнообразие й неизчерпаемо богатство на поетични средства, с които си служи Хайне. М. Николов, БР, 1931, кн. 7, 233. Завистта тук е непозната. Всички бригадирци гледат с любов и гордост на своите първи ударници. Г. Ка-раславов, ПМ, 24.
6. Като същ. непознат (непознатия<т>) м., непозната<та> ж., непознат<ото> ср., непо-знати<те> мн. Човек (мъж, жена или дете), с когото не се познавам, нямам познанство. Всички, що сте тука, приятели, познати, непознати, нашенци, .., всички, да пием по чаша за малкия Иванчо. Елин Пелин, Съч. I, 185. Тя се отби у Лиловичини под друг предлог, за да ги попита и за непознатия. Ив. Вазов, СбНУ II, 72. Една вечер Стефан дойде с трима непознати. М. Марчевски, МП, 29. Двамата — орлето и непознатото — бяха седнали на една дъска и току подхвърляха кокалчето. П. Проданов, С, 10. Помогни ми, непозната, / да дочакам пак зори! Н. Лилиев, С 1932, 61. непознатото ср. Това, за което нищо не се знае.. Отивам на-рочно да видя Асеневската столица, да се поклоня на бледните останки на едно величаво и бурно минало... Затова душата ми е особено настроена и в напрегнато състояние пред непознатото< пълно с мъглява вълшебност за мене. Ив. Вазов, Съч. XVII, 163. Всяка наука разкрива нови истини и с това задоволява едно вродено в нас стремление към нтознатото. Ето защо, няма наука, която да не е интересна. ПН, 1934, кн. 2, 18.
НЕПОЗНАТОСТ, гтта,мн. няма, ж. Отвл. същ. от непознат. Лицето и сякаш отразяваше външния свят, без да показва нищо от себе си — навярно в това се състоеше нейната изменчивост и непозна-тост. П. Вежинов, Б, 30.
НЕПОКВАРЕН, -а, -о, мн. и, прил.
1. Който не се е поддал на поквара, разврат, който има здрав морал; нравствен, непорочен, чист, запазен. Те [писмата от студентски времена] бяха писани от интелигентни и непокварени момчета, които създаваха бъдещето си с честен труд. Д. Димов, Т, 666. Без да се изкушава от юношеските лудории на другарите си, той започна да страни от тия, които се отдаваха на пороци, и така запази себе си непокварен. Ем. Станев, ИК I и II, 31. Тя и сега оставаше българка простодушна, добра, непокварена. Ив. Вазов, Съч. XXV, 28. Народът, честният и непокварен народ, с презрение се отврати от тях [либералите] и те заслужено бидоха изфърлени. Т. Влайков, Съч. III, 74.
