нен и под. Рядко. До такава степен, че трудно може да се познае, разпознае; до не-узнаваемост. Аз се маях на сайванта, наса-пунил цяла главата си и, свършил водата, чаках да ми донесат още. Изведнаж слушам гласа на попа, смутен до непознаваемост.
— Турците... П. К. Яворов, ХК, 139.
НЕПОЗНАВАНЕ, мн. няма, ср. Липса,
отсъствие на познания, знания за нещо или по даден въпрос. В тая ера на всеобща ано-нимна власт всеки мислещ ум стои пред неразрешимата дилема да взема морално задължаващи го решения при едно безнадеждно непознаване на техните последствия. Л. Дилов, МСП, 60. Много често се срещат „сцени из лекарския живот“ [в представените за конкурса пиеси]. Може да се приеме, че авторите им са или студенти по медицина, или болнични служители. Те имат представа за живота в тези учреждения, но са в пълно непознаване на законите, които движат драматургическото творчество. Н. Лилиев, Съч. III, 125-126. Редица положения там [в книгата на Прудон за принципите на изкуството] са крайно наивни и говорят за непознаване на основни въпроси на изкуството. Хр. Ковачевски, СК, 104. Непознаване на езика, от който се превежда. Непознаване на литературния материал за анализ. Непознаване на действителността.
НЕПОЗНАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Остар. и диал. Непознат. Трябва ли ми още млого време без име да останем не-познайни на другите народи на тая земя? БО, СбПер. п, 7-8. „Зетащина, чуже земя-нине!/Що си дошол во нашава земя?/Ал си дошол оро да играме, /../ Ай ви вие сестри непознайни! / Не съм дошол оро да играме, / .., / Тук съм дошол по другачка.“ Нар. пес., СбБрМ, 464. Па скокна Стоян, забегна / по чужди земи незнайни, / незнайни и непознайни. Нар. пес., СбНУ LXVI, 85.
НЕПОЗНАЙНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Непознат човек. А особено мислите ми бяха обърнати към няколко непознай-ници, от които двамината имаха като кози бради пуснато отпреж. ЦВ, 1859, бр. 440, 3.
— Друга (остар.) форма: н с п о з н а н и к.
НЕПОЗНАЙНИЦА ж. Остар. и диал. Непозната жена.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НЕПОЗНАЙНИЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от непознайник; малък, млад непознайник.
— От Т. Панчев, Дотлнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НЕПОЗНАНИК, мн. -ци, м. Остар. Непознайник. Познаници и непознаници уго-щавали един другиго приятелски. Н. Ми-хайловски и др., ОИ (превод), 309. Като остана сам оний непознаник [който даде пари на болната], стори намерение да отиде да навиди болната жена. А. Никопит, УД (превод), 136.
НЕПОЗНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. нечленувано. 1. За човек — с когото някой няма и не е имал познанство. Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. И. Йовков, В АХ, 109. На Зъмковци беше им приятно да работят на тая нива, защото по големия път непрекъснато минаваха непознати хора. Ил. Волен, МДС, 31-32. Та се бе пооблякъл на тръгване, да получи признание от непознатите си братовчеди и братовчедки, от целия забравен род. Г. Стоев, 3, 89. — При това, да се срещам с онези хора — съдружниците — и с други непознати лица, съгласете се, за една жена вдовица... Ст. Л. Костов, Избр. тв, 347. На барикадата бе непознат / Йохан. И непознат остана той. Хр. Смирненски, Съч.
1. 66. Непознат пътник. Непознат чужденец. Непознати събеседници.
2. Който някой не може да определи, назове или разпознае, защото не знае нищо за него; неизвестен. Той беше се изкачил на самия връх на могилата. Пред него полето незабелязано се снишаваше,., и дълбоко някъде в хоризонта се топеше в неясни мъгляви очертания — непознати, тайнствени места. Й. Йовков, Ж 1945, 201-202. Един път получих едно писмо с непознат почерк, без подпис. Ив. Вазов, Съч. X, 148. Помъчих се да ги [стъпките] позная чии са. Не, не успях — чужди, непознати, едри стъпки на подковани обуща... П. Михайлов, МП, 9. Ку-кушкин пак задърпа брадичката си — чувствуваше се унизен. Сухият и явно недружелюбен тон на Маша, .. и възклицанието на непознатия глас наистина бяха обидни. М. Марчевски, П, 91. Непознат град. Непозната морска шир. II За който нищо не е известно, не се знае, защото не е бил предварително подложен на изучаване, усвояване, проучване; неизучен, непроучен. В това езеро вече няма нищо интересно за нас. И ние мечтаем да отидем на истинско солено и бурно море. Иска ни се открием нови и непознати светове, където за пръв път стъпва човешки крак. П. Незнакомов, МА,
51. Както винаги при едно ново и непознато предложение кооператорите мълчаха и никой не се решаваше да го приеме. И. Петров, НЛ, 249. Непозната азбука. Непознат надпис. Непознат език. Непозната дума. Непозната технология.
3. Който обикн. не се показва, проявява пред околните и остава скрит за тях; неподозиран, неизвестен, неразкрит. И друг път аз съм срещал стария труженик, ,. Струва ми се, че той изнемогва под бремето на една голяма тъга, че дълбоко в себе ди е заключил друг, непознат мир. Й. Йовков, Разк. III, 96. Изведнъж видях другата Гер
