НЕПОКОРНИЦА ж. Жена, която не се покорява, не се подчинява на някого. Найден питаше по-малко за братаницата си, повече за своето спокойствие. Не му се щеше да свързват с името му тая непокорни-ца, която избяга от дома на баща си след един селски учител. В. Геновска, СГ, 17. Опитвам се да хвана непокорницата подръка. Тя грубо изтръгва ръката си, но все пак тръгва с мене. Б. Райнов, ГН, 85.
НЕПОКОРНО. Нареч. от непокорен; с непокорство. Ти тласна себе си във устрема, от който / израсна волята ти непокорно, / във жажда, от която се попукват устните / и нощите минават бавно, а пък дните скоро. Д. Габе, П, 28. Младежът се държеше непокорно.
НЕПОКОРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непокорен; непокорство. Докладът [до княза] гласеше: Тук, в София, домът на г. Др. Цанкова, .., беше станал център, в който се събираха всички чиновници в столицата и се насърчаваха към не-покорност на властта. С. Радев, ССБ I, 333. Защо стоим с вързани ръце? Да подпалим тревата покрай мрежата! Непокор-ността на хората ядосваше Аргир, както се ядосва човек, който смята себе си за много даровит. Д. Вълев, 3, 248. Третият си и най-непослушният си син Хаджи Генчо пратил на конака и повелел на агата да му удари петдесет тояги по краката за непо-корност. Л. Каравелов, Съч. II, 64.
НЕПОКОРСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Липса на покорство; неподчинение, непо-корност. У пленниците, измъчени от глада, се появи някакъв дух на непокорство и противодействие. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 64. — Първото мое задължение е да предпазя народа и страната от разложителна-та отрова на нихилизма, на беззаконието, на непокорството. В. Геновска, СГ, 13. Понякога отваряха дума за хайтите, които затварят пътищата, за Ахмед Синап, който бунтува народа и го учи на непокорство. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 215. Ние трябва да ги [децата си] направим преди всичко самостойни хора. Самостойни не в смисъл на упоритост и непокорство, а за смел самостоятелен начин на мислене и действуване. Р, 1927, бр. 252, 1.
2. Проява, постъпка на непокорен; неподчинение. Чичо Гочо мухтарят ходил от къща на къща да обяснява на хората, че не е време да дразнят турците и че за непокорството на едни могат да си изпатят всички... Г. Караславов, Избр. съч. X, 9. Защо трябваше тъкмо тя, дъщерята на Войдан Мостич, да избяга от дома си като ратай-киня? Няма ли да я накаже Бог за непокорството й? М. Смилова, ДСВ, 260. Сега е военно време и дисциплината е строга. За непокорството няма милост. Ив. Вазов, Съч. XIII, 7. Крайно недоволен от непокорството на Иларион, посланикът съобщи на българските дейци да не разчитат на помощта на Русия в безумното движение. С. Радев, ССБ I, 101. В Русе, по сведенията на Зах. Стоянов, смятало се за еснафско нарушение, .. ако някой остър калфа е показал непокорство пред майстор. Ив. Хаджийски, БДНН I, 40.
НЕПОКЪТНАТ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е запазил съвсем непроменен първоначалния си вид или качество, защото не е бил докоснат, пипнат, използуван от някого или от нещо; непипнат, непобутнат, не-бутнат, недокоснат. Закусваше рядко, обядваше малко, вечеряше насила. Обикновено прислужниците дигаха софрата непокътната. Г. Караславов, Избр. съч. V, 313. Падналият преди няколко дни дебел сняг лежеше непокътнат, заледен. Д. Калфов, Избр. разк., 126. Гостната стая беше отрупана с безброй мили предмети — .. Аз помня двата големи сребърни свещника, които никога не запаляха, а свещите им стояха непокътнати с клюмналите си бели фитили. М. Кремен, СС, 124-125. Карл помнеше, че четири дни преди да го убият получи от дома 300 крони и че те останаха непокътнати. Хр. Смирненски, Съч. III,
191. Непокътната закуска. Непокътнато ядене.
2. Който не е претърпял увреждане, загуба, щета, останал е в първоначалния си вид или количество, независимо от обстоятелствата, обикн. неблагоприятни за съхраняването му; невредим. Заедно с диверсантите бе заловено непокътнато цялото им снаряжение, включително и радиостанцията и нейния шифър. П. Вежинов, СО, 192. Тая гора е манастирско владение от векове, .., запазила се е през най-лошите времена непокътната. Ив. Вазов, Съч. XV, 20. Пред кошарата лежи един голям вълк като магаре, с прехапано гърло, а овцете непокътнати.
А. Каралийчев, В, 14. Царевичният кош:, .., също беше попаднал в страшната вихрушка от огнени стълбове и дим, но хамбарът горе беше непокътнат — вятърът духаше в противоположна посока. Ст. Марков, ДБ, 243. Понякога вземах вкъщи някоя от тия скъпоценни книги, разбира се с непременно-то условие никому да не я давам идая върна непокътната и напълно запазена. М. Марчевски, ТС, 5. Непокътнат дворец. Непокътната каменна кула. Непокътнати стари къщи. 1
3. Прен. Остар. Ненакърнен. Веселостта, която беше присъща на характера му, беше се запазила и сега непокътната. К. Величков, ПССъч. I, 46. От хероите на миналото най с непокътната душа и непокътнато от неволи чувство остана Славейков. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 14. Примирението не трябва да го напуща, спокойствието трябва да си остане непокът
