ute невероятно, че тъкмо у една ресторантска певица имаше толкова неподправена естественост, такава уютна прямота. С. Северняк, ВСД, 45. Първи след нас пристигнаха група варненци, .. В движенията им, в тяхната неподправена веселост, в очите им, които гледаха човека право в лицето, имаше нещо от волния и смел моряшки нрав. Ем. Манов, ПЯ, 104. В превода чуждите товрби звучат като Вазови и носят белега на неговата неподправена самобитност. Н. Лилиев, Съч. III, 13. Неподправената душевна и физическа хубост на момата от народа Будевска предаваше с рядко художествено майсторство. Ст. Грудев, ББ, 53. Усмивката като че ли е част от носията на този край. Но не онази истис-кана, лицемерна усмивка, а неподправеното чувство и вътрешна потребност за общуване. Пог., 1970, бр. 7, 4. Неподправена истина. Неподправен лиризъм. Неподправена простота.
НЕПОДПРАВЕНО. Нареч. от неподправен. С умореното си и слабо лице, с увисналия си и изострен нос, скрит в бръчките на шаечните дрехи, той [Палазов] изглеждаше тъй безобидно добродушен, тъй неподправено естествен и мил. И. Йовков, ВАХ, 58-59. Ако по-рано само е слушал разсъждения върху древността, гледал е гипсови отливки от класическите творения, сега той долавя всичко неподправено, живо и най-непосредствено. М. Арнаудов, Г, 29. Макар да съдържа само част от спомените на своя автор, живо и неподправено тя [книгата „Спомени“ от Ал. Спасов] възкресява характерни моменти от работата на народното учителство някога. Н. Янков, ЗА, 135.
НЕПОДПРАВЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество на неподправен. И тъй като той [този свят] все повече щеше да губи своята първичност и неподправеност, на хората с повишена чувствителност като Слав Грашев предстояха неприятности. Д. Фучеджиев, Р, 143. Понякога старицата сама се изненадваше от смелите си мисли... Би била готова да приеме... за внуци... отрочетата, които уличницата носеше в себе си... Стига тя да се съгласи да остане при Борисчо .. Нали той й... допада... с не-подправеността си. Б. Болгар* Б, 76.
НЕПОДРАЖАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. На когото (на който) не може да се подражава, защото обикн. е единствен по рода си, самобитен, оригинален; неповторим. Няма роля, в която Сарафов да е бил неубедителен, но много са ролите, в които е неподражаем и незабравим. Ив. Димов, АИДЖ, 82. Той хубавичко се бе налудувал и бе спечелил слава на немирен халосник и на неподражаем хороигрец. Елин Пелин, Съч. I, 168. Покойният Алеко, със своя неподражаем хумор, рисувайки характера на българина в „Бай Ганя“, прикачи му куп смешни недостатки и нравствени грозотии. Ив. Вазов, СНЖ, 87. На арената, посипана с жълт пясък, изскачаха грамадни разярени бикове, които тореадорът Бомбита убиваше с неподражаема вещина. Д. Димов, ОД, 44. Неподражаема разказвачка. Неподражаема актьорска игра. Неподражаема мекота на гласа.
НЕПОДРАЖАЕМО. Нареч. от неподражаем; неповторимо. Всички [гимназисти] познаваха неговата жизнерадост и остроумие. Никой не желаеше да попадне на езика му — Спас умееше да осмива неподражаемо и другите, и себе си. Д. Жотев, ПМЙ, 13. Но защо да се откривам на тези глупаци, на тези слепци? Аз тъй неподражаемо си играя с всички, .., щото и сто години още би могъл да остана в очите на това идиотско общество като идеален человек. Ал. Константинов, Съч. I, 307-308. В трупата „Сълза и смях“ тая роля [Македонски от „Хъшове“] е неподражаемо изпълнявана от г. Ив. Попов. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 108.
НЕПОДРАЖАЕМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. О тел. същ. от неподражаем. Ботев най-близко е можал да се приближи до народна-та поезия, .., да усвои формата й до непо-дражаемост и в нея да облече с голяма сполука своите мечти и идеали. Ив. Вазов, Съч. XIII, 71. ^
НЕПОДСЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който не може да бъде съден, осъждан, който не подлежи на съд. Хора като него [Ботьов], като Раковски, Левски, .., такива хдра трябва да направят изключение от общия кодекс. Те и техните дела са неподсъдни на общите съдилища за обикновените хора. 3. Стоянов, ХБ, 140. Временното, каквото съм, не може да отсъди за трайното, каквото си сътворил. Сътвореното не е ли неподсъдно? Б. Болгар, ПД, 74.
НЕПОДСЪДНОСТ, -тта, ж няма, ж Отвл. същ. от неподсъден.
НЕПОДХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Който не съответствува, не отговаря, не подхожда на някого или нещо; несъответствуващ. Общий проявява качества съвсем неподходни за един професионален революционер, които карат Левеки да подигне въпрос за снемането му от длъжност. Г. Бакалов, Избр. пр, 174. Калитко избра най-правия път за селото, което бе съвсем неподходно на желанието му — да укрива следите си. Ив. Хаджимарчев, ОК,
319. ^
НЕПОДХОДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от непрдходен.
НЕПОДХОДЯЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. с предл. за. 1. Който не е благоприятен, не е удобен, не създава условия за извършването, осъществяването на нещо.
