Неподкупен и не сваля шапка на тоя или оня. Ст. Даскалов, СЛ, 188. В разобличаването на тъмните герои на времето Алеко Константинов изпъква като честен, смел и неподкупен защитник на народа. Лит. XI кл, 166.
2. Който е присъщ, свойствен на неподкупен човек. Насила изпъжда из общинската канцелария кмета — енергичен, високо интелигентен и с неподкупна честност млад човек. Т. Влайков, Съч. III, 211. Величков се отнасяше с еднаква любов и великодушие към всички [писатели] безразлично на кой лагер принадлежаха. И тук тая мека, добра душа, тая неподкупна съвест, тоя бистър поглед на писател високо културен. СбЦГМГ, 207. Неподкупен характер. Поет с неподкупно перо.
НЕПОДКУПНО. Нареч. от неподкупен; с неподкупност.
НЕПОДКУПНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неподкупен. Когато трябваше [Т. Влайков] да даде някаква преценка, вече в гласа му се забелязваше твърдост, излъчваше се нравствена сила, някаква неподкупност, макар по форма изразът да си оставаше учтив и мек... СбЦГМГ, 372. Ралица знае да пази своето човешко достойнство. Тя пази чиста своята обич, не се поддава на съблазни и не продава човешкото си достойнство за пари. Тази неподкупност на Ралица е дълбоко обоснована от нейния идеал за щастие. Лит. X кл,
270.
НЕПОДЛЕЖАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. С предл. на. Който не подлежи на някакво действие, въздействие и под. Пенсията е присъда, неподлежаща на обжалване. Тя невъзвратимо те обявява за негоден, изхвърля те като непотребен. Л. Дилов, ПБД, 6.
НЕПОДОБАВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който не подхожда, не съответству-ва на някого и е недопустимо да му бъде присъщ, свойствен; неподходящ. Нетак-тичността е неподобаваща за един дипломат.
— От рус. неподобающий.
НЕПОДОБАВАЩО. Рядко. Нареч. от неподобаващ. Държи се неподобаващо.
НЕПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Неприличен, неподходящ. Неподобно дело е и да си надуваш страните и да духаш. Р. Попович, X, 136. Игрите, .., не е похвално кога ги правим вън от мярката: .., нето измежду това да употребляваме викове неподобии. Р. Попович, X, 126.
НЕПОДОБНО. Остар. Нареч. от неподобен.
НЕПОДОБНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от неподобен.
НЕПОДОЗИРАН, -а, -о, мн. -и, прил. За който не се подозира, предполага, че съществува или че ще се прояви, разкрие. Бе-ро бе сложил очилата си, лапна шнорхела и заплава по корем. Като от кчпола на небе той виждаше сега един неподозиран, фантастичен, приказно пъстър свят. А. Дончев, ВОМ, 134-135. В душата му се освобождаваше неподозирана сила, натрупана от поколения през вековете, той се учудваше, че не е знаел за нея. Ем. Станев, ИК III и IV, 378. Той стана с неподозирана за неговите години живост, отиде от другата страна на ог^ня, за да вижда по-добре в тъмнината. И. Радичков, ПЦ, 36. Струва ми се, че първият образ в кариерата ми, в който вникнах дълбоко, бе тоя на Акули-на. Оттам и неподозираните нови тонове в гласа ми, които прозвучаха в ролята. Ст. Грудев, АБ, 56. Неподозирана дързост. Неподозирана дълбочина на мисълта. Неподозирани богатства. Неподозирана красота.
НЕПОДОЗЙРАНО. Нареч. от неподозиран. Ала веднага след това тя почувствува как една желязна, твърда, неподозирано силна ръка я изтръгна грубо от сладостния допир с това тяло, с тия устни, как тази демонска, почти свръхестествено твърда ръка я отхвърли във въздуха. Д. Димов, ОД, 243. Из душата му звучеха неподозирано нежни гласове. Ст. Даскалов, ЕС, 307. Една нощ, .., пламна кметовата плевня. След една седмица намериха най-млечната му крава намушкана с месарски нож в хълбоците. Кметът фучеше, беснееше и се заканваше ..Но тези удари, които дойдоха неподозирано и изневиделица, го уплашиха. Г. Караславов, ОХ I, 464-465.
НЕПОДПРАВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За подпис, писмо, документ и под. — който е в действителния си, истински, оригинален вид, който не е подправен, фалшифициран; автентичен. А Селим хан понякога се питаше дали това, което става с империята, вече може да мине просто за размирие. На тази мисъл го наведоха две писма — истински, неподправени писма, — издадени от кятибина на кърджалийския съюз. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 536.
2. За вино, мляко и под. — в който няма вода и е в естествен, чист вид. Ала колкото повече се лееше ракията греяна и негреяна, а след това и виното — неподправено и пивко, такова, каквото само на село умеят да го приготвят, толкова повече мъжете се разгорещяваха. Б. Обретенов, С, 14. Очилата й пробляскваха, беше хубава, малко възпълна и кротка, ..; имах чувството, че до мен върви чаша прясно, бяло, благоухай-но, неподправено мляко... Г. Крумов, Т, 78. Кръчмарят Христо Станчев, .., смесвал виното с вода .. Обаче, на своите добри познати Станчев поднасял чисто, неподправено вино. ОФ, 1950, бр. 1888, 2.
3. Прен. За качество, чувство и под. — който не е привиден, престорен, подправен; истински, естествен. Противоп. фалшив. Бе-
