Случих крайно неподходящо време за обиколка из селата. Хората са така заети. Н. Стефанова, РП, 28. Поради неподходящия за строеж терен тя [манастирската църква] има неправилна форма. Ст. Михайлов, БС, 160. — Моята лекарска съвест не ми позволява да правя операция при неподходящи условия. Б. Балабанов, Избр. п II, 34. Видяха се в предната платформа на трамвая — най-неподходящото място за запознанство между двама млади. Тонич, ГЗМ,
7. // Който не отговаря на необходимите условия, не е подходящ за нещо. Дори високите скорости, присъщи на електронните сметачни машини, са безнадеждно неподходящи за играене на съвършена шахматна игра чрез пресмятане на всичките възможни варианти до края на играта. Матем., 1968, кн. 5, 18.
2. Който не съответствува в някакво отношение или степен на някого или на нещо; несъответствуващ. — Работата по складовете е... някак си неподходяща за двама ви... Тя ви изхабява безполезно. Д. Димов, Т, 245. Тъщата беше глупава, но стройна и хубава, въпреки своите четиридесет години, и клъощавият полицейски шивач беше съвсем неподходящ за нея. X. Русев, ПЗ, 60. Портретът ти стои като жив на масата ми, и сяка заран му казвам „добро утро“.. Извини ме за това сантиментално настроение, неподходящо за възрастта ми, и което негли ще те разсмее, но мене ми е драго да ти пиша така. Ив. Вазов, ПЕМ, 81. После, превит на две, с котешко движение, тъй неподходящо за сухото му тяло, той се дръпна назад и зареди с висок глас, който постепенно нарастваше: — Ето нашия владетел, повелителя на правоверните. Ст. Дичев, ЗС I, 11. Една червенокоса дама, нито хубава, нито добре облечена .. му се усмихна с неподходяща кокетливост. П. Ве-жинов, ВП, 50. Неподходящ въпрос. Неподходяща роля. Неподходящи кандидати за длъжността. Неподходяща изпълнителка на роля. Неподходящо облекло.
НЕПОДХОДЯЩО! 1. Нареч. от неподходящ; по неподходящ начин. За голямо съжаление Страхил на Апостол Карамитев е един провален образ. Известният наш актьор е избран неподходящо. НС, 1958, бр. 2,6.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че нещо се преценява като неудобно, неприлично, несъответству-ващо за някого или нещо. Германецът излезе на плажа, изцеди водата от себе си и след късо колебание тръгна към Ирина. Понеже липсваше останалата част от компанията, стори му се неподходящо да отиде и седне при нея сам. Д. Димов, Т, 348. Неподходящо е за възрастта ти да носиш толкова къса пола.
стъпка или проява на лице, което отказва да изпълнява обичайните си задължения (обикн. служебни), заповеди, да се подчинява на закона и др. под.; непокорство. — Обвиняват те, войводо, че подучваш подвластните си към неподчинение. Кажи ми, какво ти тежи. Д. Талев, С II, 290. Той [полицейският началник] имаше специално отношение към подчинените си, като държеше особено много за спазване на йерархията и жестоко наказваше всяко неподчинение. К. Калчев, ЖП, 366. — Моля да ми приготвите доклад и указ за създаване на специални военни съдилища. Чрезвичайни-те комисари да. предават на тях ония чиновници, които проявяват неподчинение към законно установените власти. В. Ге-новска, СГ, 120. Директорът на телеграфа, руснакът Головин, в свой доклад през месец ноември 1879 година се оплаквал, че за кратко време били установени десет неподчинения на негови служители. П. Мирчев, К, 149. Навсякъде се отнасяли с тях [робите] жестоко и с презрение. За най-малкото неподчинение, недоволство или опит за бягство те били подлагани на свирепи побои. Ист. V кл, 81. // Само ед. Несъгласие с нечия воля, доктрина, което обикновено се изразява по някакъв начин; непокорство, непокорност. — Веднага върви да спиш! Заповед! — допълни [полковникът] с още по-строг глас, тъй като забеляза по разкривеното лице на Казански признаци на упорство и неподчинение. Д. Ангеров, ЖС, 228. Преди всичко ще упражни своето право на вето и няма да утвърди закона за народно-то опълчение. Така щеше да попречи на създаването на този своего рода конвент. Но дали с това щеше да задуши чувствата на неподчинение, които кипяха в много среди. В. Геновска, СГ, 84. „Момичетата приличат на еманципираните си майки, а момчетата — на плахите си бащи. При това вкъщи се засилва неподчинението.“ Хр. До-мозетов, ОР, 135. В пиесата си [„Плодовете на просвещението“] Толстой показва такива представители на народните низини, които носят дух на неподчинение, дух на непокорство и не се боят да изразят своята омраза към господар и чиновник, към целия строй на произвол и безправие. Н. Лилиев, Съч. III, 205.
НЕПОЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е лишен от поетичност; непое-тически. Ако Раковски стои далеч, много далеч от Ботева по хайдушките си песни, изкуствени, пресилени и съвсем непоетич-ни, то той бе по-ищстлив от него. Ив. Вазов, Съч. XIII, 78.
НЕПОЕТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Непоетичен. Отиваха подире му [на адами-та поп Теодосий] в отдалечени планински усои и глухи гори, дето извършваха своите диви оргии, които напомняха, в груб и не-поетически вид, староелинските сласто-
НЕПОДЧИНЕНИЕ, мн. -ия, ср. По-
