има изключително голяма стойност, цена, която реално не може да се определи, оцени; безценен. — Човешкият живот е най-голямо благо, но още по-голямо благо, неоценимо благо е свободата на един народ. Д. Талев, И, 64. От този именно ден Кирил Матев израстна в съзнанието му като човек, който му е направил неоценимо добро и му е помогнал в един много труден момент. Ст. Марков, ДБ, 9. Чрез вестник „Македония“ Славейков оказа неоценима помощ на Чомаковата линия във всички случаи, когато помирителните усилия и постигането на компромисите с патриаршията е трябвало да бъдат провалени. Т. Жечев, БВ, 272. Л. Н. Толстой е имал неоценимото качество да преработва своите произведения. „Силата на мрака“ не е могла да избегне тази участ. Н. Лилиев,- Съч. III, 191. Неоценима съкровищница от безсмъртни произведения на изкуството. Неоценими паметници на културата.
НЕОЦЕНЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неоценим. Неоценимост на неговите заслуги за освобождението на отечеството.
НЕОЦЕНЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неоценим. Тойзи предмет е нашата религия, нашата православна вос-точна вяра, която нашите праотци с тепло благочестие и восхищение са приели, която ми, като неоценяемо сокровище, вярно сме сохранили. ЦВ, 1861, бр. 1,1.
НЕОЧАКВАН, -а; -о, мн. -и, прил. Който става, извършва се, появява се, без да е бил очакван или предварително предвиждан; непредвиден, ненадеен, нечакай. Пристигането на Павел беше неочаквано. Елин Пелин, Съч. III, 40. — Благодаря ви за добрите чувства, господа, и още веднъж ви, моля да ми простите, че с неочакваното си посещение ви обезпокоих. Ем. Станев, ИК I и II, 255. На парите държеше доста, защото ги смяташе не като средство за разточителство, а като опора при нежелани и неочаквани превратности на съдбата. Ст. Чилингиров, РК, 22. Но бих искал да продължа още малко историята, за да разберете как веднъж по най-неочакван начин на едного изчезна жената. И. Радичков, В, 155. Неочаквано нападение. Неочаквана смърт. Неочакван обрат на събитията. Неочакван край.
НЕОЧАКВАНО нареч. Без да е очаквано; непредвидено, ненадейно, изненадващо, внезапно. Тя прегази мътната вода, неочаквано придошла сега голяма. Ив; Вазов, Съч: XXIII, 35. Първо започна старата: — Не искам Лазе да ми води такива гости .. — Не се довежда тъй гостенин, неочаквано. Секак ще те завари чуждият човек. Д. Талев, ПК, 86. Силата и безстрашието му, проявени тъй неочаквано срещу разбесне-лите коне, бяха пленили въображението на тия малки герои. Й. Йовков, Ж 1945, 229. Докато студентите лекомислено гадаеха кой беше Иречек, белият старец ги гледаше с укор и тъга. — Млади хора, — неочаквано заговори той на чист български език,.. Иречек съм аз! А, Каралийчев, ПГ, 219.
НЕОЧАКВАНОСТ, -тта, мн. -и, ж.
1. Само ед. Качество на неочакван; непред-виденост, ненадейност. И най-лекият шум в гората приковава тяхното внимание и те [сойките] надават своя неприятен и силен крясък „гее... гее...“. Той плаши със своята неочакваност, но от друга страна пък издава птицата. Ст. Дончев, ПНД, 48. Ето един от примерите на математическа метафора, която по неочакваност и точност наистина ни най-малко не отстъпва на поетическите образи. Матем., 1966, кн. 5,26.
2. Обикн. мн. Неочаквано събитие, неочаквана проява. Земни пътища, земни пътища! Какво непознато участие имате вие в живота на всеки от нас! Ние не подозираме всичките неочакваности, които ни е приготвила вашата сплетена мрежа. Ние никога не знаем на кдй завой ще ни срещне съдбата. К. Константинов, П, 7. Откъде накъде той [архитектът] на зидарска школа? При него все се натъквах на неочакваности. Бл. Димитрова, ПКС, 122. Само епоха на възраждане е почва за случайности, в смисъл на неочакваности и недоразумения. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 130. До известна степен читателят сам си е виновен, защото той предпочита да бъде държан в напрежение, непрекъснато да се струпват пред краката му неочакваности. Й. Радичков, ВН, 153.
НЕПАЛЕЦ, мн. -лци, м. Мъж, който е роден или живее в Непал. // Само мн. Мъже и жени от основното население на Непал.
НЕПАЛКА ж. Жена, която е родена или живее в Непал.
НЕПАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Непал и до непалец. Непалски студенти. Непалски език. Непалски рупии. Непалско кралство.
НЕПАМЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който не се помни, не е останал в човешката памет, защото е премного отдалечен по време. Нерадостна и тъмна върволица / съдби е таз земя видяла. Погледни! / По нея още от непаметни е дни / бог тръгнал, грозний, грозний бог на разума на днипц. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 213. А той побягна от монастира и сички ся уплашиха, защото той понесе със себе си и йедна заклята черна книга, която от непамятни времена беше затворена в йедна кула и никой не смеяше да ся допре до нея. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 2.
НЕПАРА нареч. Диал. Малко, немного,
