мен. А. Мандаджиев, ОШ, 80. Деца с неоформено телосложение. Бебе с неоформени черти на лицето.
2. Който не е добил свой облик, не се е изградил, оформил окончателно по отношение на идеи, принципи и под. Кога дойдеше в Добрич, Йовков отсядаше в хана на Атанас Панев.. В тоя хан, в една стаичка се събирахме понякога няколко души, любители на литературата,.. В тоя неоформен литературен кръжец беше и Йовков. СбАСЕП, 336.
3. На който не е придадена необходимата форма. Градските улици били криви и архитектурно неоформени. Т. Горанов и др., ПА, 52. Неоформена фигурка от глина.
4. За идея, мисъл и под. — който не е добил окончателен вид, не е завършен, оформен напълно. У масата [народът] има само настроение и неоформени тежнения: блазни я едно по-голямо охолство, една по-голяма свобода. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 163. Неоформена научна концепция.
НЕОФОРМЁНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неоформен. Неоформеност на лехите.
НЕОХЕГЕЛИАНСТВО, мн. няма, ср. Филос. Идеалистическо течение в буржоаз-ната философия от края на XIX и началото на XX в., свързано предимно с ирационали-стичните тенденции в учението на Хегел.
НЕОХЕГЕЛИАНЕЦ, мн. -нци, м. Филос. Привърженик на неохегелианството.
НЕОХЕГЕЛИАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до неохегелианство и до неохегелианец.
НЕОХОТА, мн. няма, ж. Нежелание. С неохота, като мърмореше, конярчето даде коня си. Ем. Коралов, МВ, 9. Преди той неведнъж бе мислил как да отстрани Найдена от пътя си към Елена, а сега, когато тоя път бе разчистен, той чувствуваше горчивина, негодувание и неохота да се приближи до нея. В. Геновска, СГ, 140. Начело и най-напред е жена ми,.., след нея съм аз,., и най-подир — големият ми син, който мъкне с неохота два лошо завързани пакета. Др. Асенов, СВ, 100. Да не говорим пък, че дори и тези нищожни хонорари били изплащани с такава неохота, че една голяма част от писмата на художниците в онази епоха са пълни с унизителни напомняния за неизплатени възнаграждения. Хр. Ковачев, СК, 38.
— Рус. неохота.
НЕОХОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който съдържа или изразява неохота, нежелание. След неохотните и странно наивни отговори радостта му, че ще бъде намерен човек, който може да даде сведения за него, беше почти неправдоподобна.
А. Наковски, БС, 61.
третия ден след Илинден тате ми каза: — Ще дойдеш в дюкяна да ми помогнеш!.. Последвах го неохотно. Г. Белев, ПЕМ, 45. На Трайко не му се отиваше при игумена,.., но се подчини и неохотно тръгна. Д. Спро-странов, ОП, 263. — Горе ръцете 1 — казвам. — Не си ускорявай смъртта. Чернокосият вдига неохотно тъмните си космати ръце. Б. Райнов, ГН, 227. Той [Шиваров] прие тази мисия [на посредник] съвсем неохотно, защото се боеше да не би да го постигне участта на Сарафова. С. Радев, ССБ I, 93.
НЕОХРАНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за животно, птица — който не се е хранил обилно, за да се закръгли тялото му; мършав, слаб. В градината писукат, разтревожени от влагата, неохранените таз-лятошни пилета. 3. Сребров, Избр. разк.,
162. Убитата птица бе захвърлена под сайванта му, за да събира неохранените пролетни мухи по кървавите петна. О. Василев, ЖБ, 333. НеохранеНа пуйка.
НЕОХРАНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на неохранен; мършавост, слабост. Неохранеността на тазгодишните прасета ще подбие цената им при изкупуването.
НЕОЦВЕТЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е придобил някакъв цвят, не се е оцветил. Те [лисичетата] бяха прелестни същества,.. Очите им — още неоцветени — изглеждаха сини като маниста. Гледаха любопитно и наивно. Ем. Станев, ПЕГ, 93. Избира се една хубава, но още неоцветена ябълка. Върху страната, която е обърната към слънцето, се рисува с тъмен восък, който не пропуска слънчевите лъчи. ВН, 1960, бр. 2836, 4.
2. На който не е придаден някакъв цвят, не е оцветен. Книжка с неоцветени рисунки за деца от предучилищна възраст.
НЕОЦВЕТЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неоцветен.
НЕОЦЕНЕН,-а,-о, мн. -и, прил. Който не е получил оценка, признание, отговарящи, съответствуващи на качествата или заслугите му. Тая вода е чиста, приятна, умерено топла и лековита.. Чух, че една европейска компания искала да я вземе под концесия. Дай боже. Инак е щета и жал такова природно съкровище да остая неоценено и непознато. Ив. Вазов, Съч. XVII, 62. Той [Й. Йовков] принадлежи на оня величав български род, който даде най-вдъхновени-те мъже на племето ни — Петко Славейков,.., неоценения до днес жеравненец Захари Стоянов и патриарха на българската литература Иван Вазов. К. Константинов, СбАСЕП, 375.
НЕОЦЕНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ср. Качество на неоценен.
НЕОХОТНО нареч. Без желание. На НЕОЦЕНИМ, -а, -о, мн, -и, прил. Който
