недостатъчно. Грозйе да гледаш на сом не-пара здрело и разтурено низ лозйе и да отбираш от него да зобаш, предкажуат снег да завърне. СбНУ XXIX, 149. Мажките болести биле по-лоши от женските,., и затоа непара умирале свет от женските болести (зер малко луге умирале от чумата и олера-та). СбНУ XIV, 103. От очи непара гледам, /заби в уста ич си немам. СбНУ I, 42.
НЕПАРАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не е предназначен за парад. Непарадна форма на офицер.
2. Който е лишен от тържественост, от празничност, от външна показност; нетър-жествен, непоказен.
НЕПАРАДНОСТ, -rrà, мн. няма, ж. Отсъствие на парадност. [В пиесата „Монна Манна“] Будевска имаше красотата на някакъв стар медальон. Спокойната мъдрост на младата хубава жена, съвършената безизкусност и непарадност на саможертвата. Ст. Грудев, АБ, 105.
НЕПАСИТ м.\ Диал. Къдроглав пеликан; батлан, баба4, несит.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕПЕДАГОГИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не съответствува на изискванията на педагогиката; непедагогически. Никой досега не е съзрял в тях [идеите] нещо противонародно, непедагогично или нездраво. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 260.
НЕПЕДАГОГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който не съответствува на изискванията на педагогиката; непедагогичен. Баща му използуваше спрямо него непедагогически похвати. А Боят се смята от всички за непедагогическо средство.
НЕПЕДАГОГИЧЕСКИ нареч. Без съобразяване с изискванията на педагогиката; непедагогично.
НЕПЕДАГОГИЧНО нареч. Без съобразяване с изискванията на педагогиката; непедагогически.
НЕПЕДАГОГИЧНОСТ, -rrà, мн. няма,
ж. Отсъствие, липса на педагогичност.
НЕПЕНДЁК м. Диал. 1. Лекарство; цяр, илач, пендек. Това му е непендекът, за да оздравее. Н. Геров, РБЯ III, 264.
2. Начин, за да се извърши нещо; пендек. Ако сакат някой гостето му непара да ядат и пият, непендек било, ахчията да за-качит за пояс една лъжица. Н. Геров, РБЯ III, 264.
з. Неудобство, неприятност. По който път да тръгнеш да вземеш булката, нефела да се върнеш — непендек йе. СбНУ XV, 69. Лу-гето ке се разиграат, санки сватба ет, оте беше било непендек за вапир, много кеф имал да игра на тапани. СбНУ III, 157.
4. Като нареч. Без друго (Н. Геров, РБЯ).
НЕПЕНТЁС1 м. Бот. Род насекомоядни растения от семейство непентесови, които биват храсти, полухрасти или многогодишни треви, много често пълзящи, снабдени с мустачета, завършващи накрая с гърненце, с предназначение да улавя насекоми. Nepenthes. Най-познатото насекомоядно растение без съмнение е непентесът (Nepenthes). Повече от 60 вида от този род растат най-често като лиани из влажните тропически гори и на блатисти почви в Индонезия, Индия и Мадагаскар. НТМ, 1968, кн. 5,
50. Още по-интересни са чуждестранните насекомоядни растения мухоловка и непентес. Бнт VI кл, 66.
НЕПЕНТЕС2 м. Мит. В древна Гърция
— магическо лекарство против тъга.
— От гр. VT|Tt6vflife през фр. nepenthes. — От М. Филипо-иа-Байроиа и др., Речник на чуждите думи..., 1982.
НЕПЕНТЕСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Непентесови растения.
Бот. Семейство насекомоядни растения с удължени, завити по краищата листа, които са като гърненца, пълни със сладък, привличащ насекомите и улесняващ смилането им сок. Nepenthaceae.
НЁПЕР м. Физ. Извънсистемна единица за логаритмично измерване на съотношението на дадена стойност от някаква физична величина (напрежение, сила на тока и др.) към друга нейна стойност, приета условно за нулева, която се използува предимно в съобщителната техника.
— От шотл. собств. през нем. Neper.
НЕПЕЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е бил подложен на печене; неизпечен. Гърне от непечена глина.
НЕПЙПНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е докоснат, пипнат с ръка; недокоснат, непокътнат, небутнат, непобутнат. Церовете, които беше донесъл — шишенцаь прахове — тъй си стояха, непипнати. И. Йовков, ЖС, 146. Леглото на Боян си стоеше в ъгъла, отдавна нестопляно и непипнато, и видът му винаги усилваше у нея чувството на самотност. Ем. Манов, ДСР, 27. Арнау-тите били застреляни, а Хюсни — пробо-ден с кози рог. До мъртвите спокойно пасял катър с дисаги бели махмудии. Небут-нати с ръка, непипнати. Н. Хайтов, ШГ, 118. Избавителите се простиха с тях, без да им обадят страшното премеждие,.., и тръгнаха пеш да си търсят дрехите при Марица, които намериха непипнати. Йв. Вазов, Съч. XXV, 232.
НЕПИСАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. В съчет. със същ. закон, правило, ред и под. Установен ред за извършване на нещо, възприет и спазван по традиция, обичай, без да се регламентира официално. Стар неписан закон в селото беше, когато продава съдебният пристав, да се явяват само наследниците. Г. Караславов, С, 131. След края на пантомимата, според неписания закон на театъра, Мишел излезе на сцената
