в особен епгюд, а сега споменаваме само ми-моходом,.., че повечето хубави негови лирични произведения са неоригинални. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346-347. Неоригинална идея. И За литература — който е в превод; преводен. Известно е, че през своя „Златен век“ България е имала литература. Обаче тя е била предимно църков-на, официална и в по-голямата си част неоригинална. Б. Шивачев, Съч. I, 95.
3. Който няма свой собствен облик, своеобразие, самобитност и не се отличава значително от другите; несамобитен. Дори и нашата литература страда и бледнее поради същата липса на самостойни личности, .. И затова тя е в по-голямата си част безлична, безразлична, неоригинална. Р, 1927, бр. 252, 1.
4. Разг. Който не е интересен, своеобразен, необикновен, не прави впечатление с нищо особено. Струваше му се, че всяка негова дума, казана пред тази жена, е неоригинална и досадна. Г. Караславов, Т, 7. Неоригинална личност. Неоригинално облекло.
НЕОРИГИНАЛНО. Нареч. от неоригинален (във 2, 3 и 4 знач.). Фактологиче-ски добросъвестно, но скучно, безстрастно и неоригинално режисурата разказва за болките на Антоанета. ВН, 1960, бр.
2661,4.
НЕОРИГИНАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неоригинален. Може би и сонетите на Меруда да не са оригинални — поне въпрос не е ставало за тяхната не-оригиналност — но мисля, като хубави, струва си трудът за превода им. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 47. Забележително е, че православната религия се е отразила по такъв неблагоприятен начин и на останалите родове изкуство на изток, тя ги е осъдила на неподвижност, на еднообразие и неоригиналност. Ив. Вазов, Съч. XV, 27.
НЕОРИЕНТИРАН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не може да се ориентира в местност или по отношение на посоките в нея. Но неориентирани добре, в чужда, непозната местност, без точни сведения за неприятеля — ние очаквахме нападение от всяка една страна. Й. Йовков, Разк. II, 120. // Метеор. За вятър — посоката на който не може точно да се определи. Над страната преобладава разкъсана, предимно висока облачност .. Слаби неориентирани ветрове. ВН, 1952, бр. 168, 2.
2. Прен. Който не е добре осведомен, запознат с нещо, не е вникнал в същността на нещо и не е определил собственото си отношение или поведение. Авторът е искал да изобрази своята душевна криза, своите настроения, а чрез тях настроенията и душевната криза на съвременната младеж, неориентирана в живота и неустановена в себе си. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 53. Още в най-ранните времена на своето развитие човек е предугадил, че в света има закони, които управляват явленията около нас и че тия закони трябва да се изучат, за да не живее мислещият човек не-ориентиран в света и да се ползува от тях. Г. Томалевски, АН, 14. // Който не е добре осведомен за политическата ситуация и не може да изгради собствените си идейни възт гледи, разбирания и да определи поведението си. Като [сдружените земеделци] не намираха своите избраници и водачи,., потиснати и разочаровани, повечето от тях се завръщаха в селата си. А останалите, неориентирани, объркани и докачени, изчезваха един по един, защото никой не им казваше къде трябва да идат и какво трябва да вършат. Г. Караславов, ОХ IV, 126.
НЕОРИЕНТЙРАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неориентиран. В това окръжно тъкмо съпротивата на комунистите срещу преврата се сочеше като грешка, като неориентираност и заблуждение. Г. Караславов, ОХ IV, 326. Неориентираност в политическата обстановка.
НЕОРОМАНТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Изк. Литер. Направление в изкуството и литературата от края на XIX и началото на XX век, което показва известни прилики с романтизма и което възниква като реакция на натурализма, на песимизма и безверието на декадентството. Модернизмът във всичките негови школи и направления — като се почне от символизма, през неоромантизма, импресионизма, експресионизма, имажинизма, та до футуризма, претендираше да бъде светоглед, творческа идеология и в това отношение именно не бе приет от нашата общественост. Ив. Богданов, СП, 20. // Литер. Една от съставящите модернизма идейни и стилови тенденции, взаимодействуваща както с реалистичните, така и с декадентските направления, на практика необособила се в самостоятелно, еднородно течение, представителите на която са най-различни писатели, понякога с противоположни обществено-политически възгледи.
2. Муз. Късният период на романтизма, който включва творчеството на Лист, Вагнер и ДР-
НЕОРОМАНТЙК, мн. -ци, м. Изк. Литер. Художник (музикант, писател), който е привърженик и последовател на неоромантизма. Наистина какъв, е Хофманстал — импресионист, неоромантик? — Не зная. Но с тоя „медиален“ дар .., той би могъл да бъде, той е всичко — и преди всичко поет.
Н. Лилиев, Съч. III, 252.
НЕОСВЕДОМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма сведения, информация, знания за нещо или за някого; неинформиран. — Какво ще търся при чужди хора, бе де-веръо? — окопити се Кръстевица, като реши да се прави на жена проста и неосведо
