ганизираност на селските маси. Прояви на неорганизираност.
НЕОРГАНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не принадлежи на животинския или растителния свят и е лишен от живот; нежив. Мъртвата природа увлича. По-право — нежива. Но защо „мъртва“ или „нежива“? Нима тя няма свой, особен „живот“? За да се усети „животът“ на неорганичната материя, е необходима и фантазия, и любов към неорганичния свят, и познаване на този свят. Б. Ангелов, ЗМ, 6. Органичните прашинки [на праха] са по-малко от неорганичните и представляват частички от мъртви организми и растения, бактерии, спори и инфузории. О, 1971, бр. 2, 7. Биосферата не е просто животът или част от Земята, където е разпространен животът, а единство на живи организми с неорганична среда. Биол., 61. Неорганична природа.
2. Хим. За вещество, съединение — който не съдържа въглерод. И въпреки това растенията не могат да го [азота] .. използват, а го вземат от почвата чрез корените си, и то само във форма на неорганични соли. К, 1963, кн. 3, 10. Много от тях [въглеродните съединения] .. се намират в растителните и животинските организми и в миналото се получаваха единствено от тях. Това даде основание те да бъдат наречени органични вещества. Всички останали вещества които образуват неживата природа, са неорганични или минерални. Хим. VIII кл, 1965, 76.
О Неорганична химия. Хим. Наука за химическите елементи и съединения ( с изключение на съединенията на въглерода — обект на органичната химия), която изследва връзката помежду им, техните свойства и зависимостта на свойствата от състава и структурата им.
НЕОРГАНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Неорганичен. Гьоте обработва всичко преживяно и обмислено в символични форма, като пренася законите на неоргани-ческия свят върху нравствената човешка природа, върху тъмната сила на чувствата. М. Арнаудов, Г, 45. Растенията земат вещество за мехурчетата си от неоргани-ческото царство — от водата, въздуха и земята. Ч, 1871, бр. 22, 694. Естествените тела се разделят на органически и неорга-нически. В. Берон, ЕИ, 3.
НЕОРГАНИЧНО нареч. Като чужд, не отговарящ, не съответствуващ на дадена среда елемент; неуместно, несъответно. Ео-зандер удължава сградата на запад и построява западния портал на замъка .. За образец е използувана триумфалната арка на Септими Север в Рим, която обаче тук е включена съвсем неорганично в хоризон-талното членение на фасадата. М. Бичев, АНВ, 474.
НЕОРЕАЛИЗЪМ1, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Идеалистическо направление в англо-американската философия през XX век, според което (за разлика от материа-листичната теория на отражението) съдържанието на познанието се отъждествява с обекта от действителността, обикновено разглеждан като логическа конструкция от сетивни данни.
НЕОРЕАЛЙЗЪМ2, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Изк. Реалистично направление в италианското кино от средата на 40-те до средата на 50-те години на XX век, свързано с антифашистката борба, с интереса към обикновения човек, към неговите социални проблеми и с нова стилистика. Подемът на отделните национални кинематографии е свързан с тяхното насочване към теми, родени от съвремеността: шедьоврите на съветското кино от 30-те години буйният и властен разцвет на италианския неореализъм от следвоенния период. НК, 1958, бр. 13, 1. Неговият [на Р. Роселини] филм Рим открит град",.., е забележително произведение на италианския неореализъм. ВН, 1961, бр. 2953, 4. След края на Втората световна война водещо място в италианското кино има неореализмът. А, 1978, кн. 37, 138.
2. Литер. Реалистично и хуманистично литературно направление в Италия след Втората световна война, възникнало като реакция на „артистичната проза“ и на „херметическата поезия“ от времето на фашизма, за което е характерно обективното представяне на действителността и социалните й проблеми.
НЕОРЕАЛЙСТ м. Изк. Литер. Режисьор, артист или писател, привърженик и последовател на неореализъм2. Реакцията започна упорита и срамна кампания срещу италианските художници неореалисти. С всички средства — идеологически, политически и икономически — тя се стреми да спре естественото развитие на неореализ-ма. НК, 1958, бр. 44, 2.
НЕОРЕЗ м. Диал. Нерез.
—• От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕОРИГИНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За произведение на изкуството или документ — който не е първообраз, първоначален вариант, не е продукт на истинския автор, а е копие, фалшификат или препис. Неоригинална картина. Неоригинални документи.
2, Който не се отличава с неповторимост, а е заимствуван, резултат е на чуждо влияние, направен е по подражание. Може впрочем да се отбележи, че религиозната догма за изпълването на пространството от Бог било неоригинална измислица на Нютон. Ив. Въжарова, ИН (превод), 154-155. С тоя характер на Базовите стихотворни произведения ние имаме на омисъл да се занимаем
