НЕОПРЕДЕЛЙМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от неопределим.
НЕОПРЕДЕЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прал. Само в съчет.: Неопределите-лен член. Грам. Служебна дума при съществително, която показва, че означеният от него предмет е неизвестен, непознат за всички участници в говорния акт или само за говорещото лице, или се мисли като типичен представител (вид) на цял клас (род) предмети. Неопределителни местоимения. Грам. Местоимения, които заместват имената на неопределени, неизвестни, непознати за всички участници в говорния акт или само за говорещото лице предмети (лица), признаци и числа, напр. някой, нещо, някакъв, един, няколко, еди-кой, ка-къвтоидаеидр. Местоименията по своето значение са: лични, указателни, притя-жателни, относителни, въпросителни и неопределителни. Г. Миркович, КМБГ, 17. Неопределително наклонение. Остар. Грам. Инфинитив. В нашия новобългарский язик има неопределително наклонение. Ив. Момчилов, ПСЕ, 128.
НЕОПРИЛИЧЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който не може да се оприличи на някого или на нещо. Той [Данте] е неоприли-чим и знаменит по езика си. Превод, Ч, 1975, бр. 8, 345.
НЕОПРОВЕРГАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неопровержим. Той [Р. Жинзифов] и не е щадил ни труд, ни имот за доброто и за преуспяванието на народ-ната цел. А за свидетелство неопровергае-мо може да ни послужи при другите и това, дето,.., той не може да се обогати, както други негови другари. К. Шапкарев, М5КБМ, 51. Когато общите лица, онези, които управляват народните работи, са низки и базхарактерни человечета, това е неопровергаемо доказателство за ниското положение, в което онзи народ ся намерва. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4,44.
НЕОПРОВЕРЖЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се опровергае; безспорен, неоспорим, необорим. Костадин се мръщеше. Той съзнаваше, че Христакиев е прав. Но колкото по-неопровержими изглеждаха неговите внушения, толкова по-силна ставаше съпротивата в душата на Костадин. Ем. Станев, ИК I и II, 36. Зафана се съдебното дирене. В него се установи по неопровержим начин виновността на обвиняемата. Ив. Вазов, Съч. XIII, 22. 17 февруари е ден, в който софийската полиция тържествува. Най-после е заловена, и то с неопровержими доказателства за конспира-тивна дейност, Елена Гичева. Н. Христозов, ПД, 38. Всички се усмихнаха, само Тъ-качев, бледен и развълнуван, погледна тъпо Иванова. Той търсеше нещо много силно, съкрушително и неопровержимо, за да възрази на Станчева. Г. Караславов, ОХ I, 108.
Неопровержим аргумент. Неопровержима истина. Неопровержими факти. Неопровержими свидетелства.
— От рус. неонровсржим1>1й. Друга (остар., книж.) форма: нсопровържйм.
НЕОПРОВЕРЖЙМО нареч. По неопровержим начин, без да може да се опровергае; безспорно, неоспоримо, необоримо. Какво биха казали те, тези засегнати лица? Истината? Та нали истината е насочена срещу самите тях?! Нали престъпленията им са неопровержимо доказани... Ст. Марков, ДБ, 298.
НЕОПРОВЕРЖЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неопровержим; безспорност, неоспоримост, необоримост. Не-опровержимост на фактите.
НЕОРАН, -а, -о, мн. -и, прил. За място, нива, градина — който не е оран, изоран; неизоран. Дадоха на Змая и на Житана две хижи на двамина побягнали селяни, дадоха им земята — незасята, неорана, дадоха им дори болярски добитък. А. Дончев, СВС, 593. След няколко дни двамата другари решиха да напуснат слога и да се преселят в една неорана нива, обрасла с гъст бурен. Ем. Станев, ПГВ, 15. Много от нивите им останаха неорани и непосеяни. Елин Пелин, Съч. III, 169. Изяздило лудо-младо / през орища неорани, / из ливагйе некосено, / та си лови дробна лова. Нар. пес., СбНУ XLIII, 530.
НЕОРГАНИЗЙР АН, -а, -о, мн. -и,
прил. 1. Който не членува в организация, партия. Неорганизирани работници и служащи. Неорганизирано селско население.
2. Който не е подчинен на строга организация, ред в някаква дейност, труд, прояви. Като мътен порой се блъскат близо три хиляди младежи и девойки сред дебрите на стария Балкан, още неорганизирани, не-стегнати от обръча на желязната, но съзнателна дисциплина. Г. Караславов, ПМ, 16. // Който не е научен на ред и дисциплина в дейността си. Синът й не можа да се подготви за приемните изпити в университета, защото е много неорганизирано момче.
3. Който е без предварителна подготовка, организация. До Илинденското и Преобра-женското въстание гръцката пропаганда в Македония и Одринско се водела предимно от Патриаршията с неорганизирано подпомагане от Атина и с меняващо се благоволение от турска страна. Хр. Бръзицов, НЦ, 277. Неорганизирана борба.
НЕОРГ АНИЗЙР АНО. Нареч. от неорганизиран; по неорганизиран начин. Копт-ско или абисинско евангелие, едно от няколкото стотин евангелия, чрез които се е разпространявало неорганизирано християнството. Й. Вълчев, СКН, 541.
НЕОРГ АНИЗЙР АНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неорганизиран. Неор
