и най-накрая идват представителите на някакво неопределено съсловие — един дебел предприемач със сандали и с железен бастун, една стара ококорена махленка с черна забрадка и един куц оръжеен майстор. Св. Минков, РТК, 131-132. Около двамата бандаджии — черни и изпити мъже на неопределена възраст, .. — се трупаха млади хора, деца. Б. Несторов, АР, 127. В устава броят на членовете на комитета е неопределен, докато според проекта на Апостола членовете без ръководните лица са седем. Ив. Унджиев, BЛ, 261. Партисти-те били убедени последователи на марксисткото революционно учение. Обратно, съюзистите не били настроени революционно. Те били дребнобуржоазни интелигенти с неопределени политически разбирания. Ист. VII кл, 105.
4. Който не е достатъчно ясен, за да бъде лесно разбран, схванат; неясен. Тоя път момчето не можа да му помогне много, отговорите му бяха доста неопределени. П. Вежинов, СО, 165. Най-неопределено е съдържанието на третия надпис от времето на Омуртаг. Ст. Михайлов, БС, 17. В тия първи дни и самите заговорници бяха преживели още по-тежки вълнения и тревоги .. Изглеждаше, че възелът ще бъде развързан от телеграмата, която пристигна от Петербург. Но тя бе твърде неопределена, обещанията — мъгляви. В. Геновска, СГ, 481-482. От няколкото интригантски Йо-акимови загатвания, нарочно смътни и неопределени, както и от излиишата за един човек като деспота безкористност, той бе фанал да се осъмнява в него. Ив. Вазов, Съч. XIV, 148. Стрина Радовица се пренесе пак към настоящето, към писмото на Кънча, което й говори за нящо неопределено и тъмно за нея, ала което непременно трябва да е добро и хубаво. Т. Влайков, Съч. II, 154-155. Неопределени фрази. Неопределена мисъл. Неопределена формулировка. Неопределени вести.
О Минало неопределено време. Грам. Сложно глаголно време, образувано от сегашното време на спомагателния глагол съм и минало свършено деятелно причастие, което не показва толкова отношението на действието към минал ориентационен момент, колкото резултата от предходно действие, наличен в сегашния момент. Неопределени (нелични) глаголни форми. Грам. Глаголни форми (причастия, деепри-частия, съкратен инфинитив), които не са носители на глаголно лице и затова не се спрягат. Неопределено наклонение. Грам. Инфинитив. Неопределено ударение. Грам. Свободно (разноместно) ударение. В много езици ударението следва някаква схема, т.е. пада на определена сричка в думата .. Когато става въпрос за мястото на ударението в думата, българското ударение не се подчинява на никаква схема .. Следователно по място ударението в български език е неопределено или свободно. Л. Ан-дрейчин и др., БГ, 15.
НЕОПРЕДЕЛЕНО нареч. По неопределен начин. Славовски бе се умълчал и гледаше неопределено някъде над навалицата, Ил. Волен, МДС, 134. Когато станеше дума за нея, някой можеше да подигне рамене и неопределено да се усмихне, но нещо лошо едва ли намираше да каже. И. Йовков, Разк. I, 136. — От къде сте? — От Русия — каза той.- Исках да кажа от кой град? — Градове много... — отвърна той неопределено. П. Вежинов, НС, 8. И още щом влезе в стаята, старата го попита с очи. Но Иван само смигна неопределено и се обърна настрана. Г. Караславов, Тат., 228. — Видяхте ли се? — .. Петко кимна неопределено с глава, което можеше да се разбере двояко. Ст. Даскалов, СЛ, 319.
НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ, -тта, мн. -и, ж.
1. Само ед. Отвл. същ. от неопределен. На това творчество [на Хр. Смирненски] е чужда политическата неопределеност на поетите от двадесетте години на двадесетия век, но то впива своите корени в най-хубавото на нашата лирическа поезия. Н. Лилиев, Съч. III, 81. Жанрът на книгата на
Н. Т. Федоренко „Дипломатически записки“ труд но може да се определи .. Но тъкмо неопределеността на жанра разкрива вътрешното единство и организация на тази книга. Е. Каранфилов, ЛФ, 1977, бр. 1, 7.
2. Обикн. мн. Неопределени, неясни места, положения в мисъл, текст, поведение и под.; неясноти. Най-добрият начин да уясним напълно за себе си своята мисъл е да се опитаме да я предадем другиму. Ако това не ни се удаде, значи в самата мисъл има някои празноти, неясноти, неопределености. Псих. X кл, 126. В глава II се срещат някои неопределености относително поведението на чиновниците и занятията им вън от службата. Пряп., 1903, бр. 5, 1.
3. Грам. Граматична и логико-семантична категория, чиито формални изразители (не-определителен член, неопределителни мес-тоимения и др.) представят предмета, означен от съществителното име, като неопределен, т.е. като неизвестен, непознат или за всички участници в говорния акт, или само за говорещото лице.
НЕОПРЕДЕЛЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се определи. Тя бе леван-тинка, с неопределима народност, един от тия мелези, които скитат из вертепите около Средиземно море и съединяват в себе си пороците на много раси. Д. Димов, ОД,
12. Във въздуха се носеше онзи неопределим мартенски дъх на свежест и влага. Б. Рай-нов, ТП, 112. Дребничкият Али паша,.., намираше някаква неопределима на пръв поглед прилика между мургавия кипърчанин и светлокосия руснак. Ст. Дичев, ЗСI, 25.
