да прехвърли отсрещния рид, за да притворят никога неоправените тефтери и да излязат. X. Русев, ПС, 183. // За сметки, плащания — който не е разплатен. Имаме не-оправени сметки.
НЕОПРАВЕНО. Нареч. от неоправен (в 1 знач.). Обикн. с гл. съм, вижда ми се и под. Означава че някъде, обикн. в жилищ-но помещение, няма ред, порядък. В малката стаичка беше неоправено, непочистено. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 243.
НЕОПРАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е опран, изпран; неизпран, непран. Боледуването на Метко, мръсната стая и не-опраните дрехи, в които лежеше той, ме накараха с още по-много строгост да искам чистота от учениците. Л. Александрова, ИЕЩ, 190. „Девет годин, Цоне моме, гурбет ода, / девет годин, ягне душо, риза носа, / риза носа, Цоне моме, неопрана, /уземи я, Цоне моме, опери я.“ Нар. пес., СбВСтТ, 578. Неопрано бельо.
2. Обикн. като сказ. опред. На който дрехите не са опрани; неизпран, непран. Трябва да се прибере момчето. Стига е ходило неопрано, незакърпено, непригледано. П. Росен, ВПШ, 158. Кой знае къде скита гладен и не-опран по чуждите села. Горкото момче! А. Каралийчев, СР, 96. Кирливо и неопрано, / рошаво като чумата, / тенинко кото пръчица — / не ща та, либе, иди си! Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 115.
НЕОПРАШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Бот. За цвят на растение — плодникът (близал-цето) на който не е опрашен с тичинков прашец и е неоплоден. Ала времето минаваше и нали метлицата на майка им увехна отдавна, плодниците на мамулчетата оставаха все неопрашени. П. Бобев, ГЕ, 103. Изсипаният и разнасян от вятъра цветен прашец не среща по пътя си близалца и пропада. Много плодникови цветове остават неопрашени и не дават зърно. Бтн V и VI кл (превод), 78.
НЕОПРАШЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Бот. Качество, състояние на неопрашен.
НЕОПРЕДЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. На който не могат съвсем точно да се определят краищата, контурите. Огряният кър се простираше в далечината, неопределен и мъгляв. Ив. Вазов, Съч. XXV, 34. Сцената представлява една схлупена къщица някъде в Ючбунар. Оттам нататък няма София и не може да я има, защото наблизо е сръбската граница. Зад къщицата — неопределено пространство, пред къщицата — уличка. Елин Пелин, Съч. IV, 159. Той [дядо Мирьо] седна по турски, сложи пушката на коленете си и като огледа лъскавите води на вира, из който тъмнееха още неопределените сенки на ракитата, тихичко ми пошушна. Ем. Станев, ЯГ, 17. Неопределени очертания на предметите. Н За линия, точка — мястото на който не може да се определи съвсем точно. Дядо Кольо чакаше, но чиновникът се бе загледал в една неопределена точка във въздуха и, така замислен, продължаваше да мълчи. М. Георгиев, Избр. разк., 218. Северната граница била твърде неопределена. Вероятно в територията на славянобългарската държава е влизала Южна Бесарабия. Ист. X и XI кл, 28.
2. За време — който не може точно да бъде определен, конкретизиран. Ето тая незначителна случка стана причина да се преустанови за неопределено време дейността на разпнипопското читалище „Просвета и култура“. Елин Пелин, Съч. IV, 145-146. Най-хубавата група песни в „От сутрин до вечер“ е „В школото“, в която се движат, тулят и блеи^т къдравите палави образи и профилчета на цяла тумба дечурлига, в погледите и усмивките на които личат контурите на неопределено, но крайно лю-бопитно бъдеще. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 56. Нови 18 американски войници, противници на войната във Виетнам, са поискали убежище в Швеция. Шведското правителство е заявило, че могат да останат в страната неопределено време. Пог., 1970, бр. 7, 5.
3. Който не може или труд но може да се определи, опише, обрисува, предаде, защото не личат или не могат да се възприемат ясно характерните му признаци. Орляк деца тичат и крещят, вперили очички нагоре, над къщите, където се премятат ято гълъби с неопределен цвят — нито черни, нито бели, по-скоро окадени, като да са изхвръкнали от някакво огнище. Др. Асенов, ТКНП,
101. Една тъпа, неопределена болка се по-дигаше в душата му, ломеше всичките му спихви, обезсилваше го и го отчайваше. И. Йовков, В АХ, 62. Той махна с ръка — един неопределен жест, който би могъл да се приеме и като „довиждане“ и като „махай се оттука сега“. Ем. Станев, ВТВ, 41. Пристъпи най-сетне и Агата; лицето й едва се бе съживило от една неопределена усмивка, а може би и от любопитство. Д. Талев, С II, 4. Мисис Фани го изпълваше винаги с неопределено чувство на страх, на почит, на възхищение. Д. Димов, ОД, 163. Направи неопределен знак с ръка. А Правя неопределена гримаса. Неопределен мирис на парфюм. Неопределена тъга. Неопределен шум. // Който не е с ясна, точно определена характеристика, функция, количество, брой и под. Тя [жената] изпълняваше неопределената функция на офицер за поръчки при политическото командуване на армията. Д. Димов, Т, 695. От няколкото думи, които си размениха черният господин и момичето, се видя, че то е чистокръвна французойка, а той — някакъв неопределен ориен-талец. Д. Калфов, Избр. разк., 139. Минават и отминават край централните фигури на тоя сватбен парад офицери, съдии, ..,
