Който няма опит, не умее да върши нещо, да се справи с нещо; несвикнал, неподготвен. И да кажеш, че съм още неопитно хлапе! Не, минал съм през вода и огън. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 27. — Сериозна е [Софка], скромна е .. Вярно е, че като всяко младо момиче, и тя е малко неопитна в домакинската работа, но ще се научи. Св. Минков, РТК, 103. Дървеният таван, нашарен от ръката на неопитен резбар с груби цветя и криви кръгове, заигра пред очите му. Д. Кисьов, Щ, 152. Даже и неопитните още учители са в състояние да извършват пре-подаванието доволно рационално. Знан., 1875, бр. 19,300.
НЕОПИТНО. Нареч. от неопитен; без опитност. Кондарев се питаше дали не сгреши като отложи сватбата .. Това, което изглеждаше до вчера възможно, започваше да става неосъществимо. „Може би не съумях да я привлека и постъпих неопитно, разчитайки на нейното свободно решение?“ — разсъждаваше той. Ем. Станев, ИК I и II, 176. Бойците тъкмо отместяха убития мерач на картечницата, някакъв войник се суетеше неопитно около замлъкналата картечница. П. Вежинов, НС, 34.
НЕОПИТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Липса на опитност; неумение, неподготвеност. Казах му, че съм слаб ловец, та едва ли ще си струва трудът моето отиване наедно с опитни стрелци и че най-после с неопитността си може дори и да им попреча, да обърна цялата им работа наопаки. Д. Кал-фов, Избр. разк., 33. Само от свекърва си изпитваше стеснение и дори боязън — да не би да сгреши нещо пред нея, да не покаже неумение, неопитност в домашната работа. Д. Талев, ПК, 11. Децата и младите са длъжни да почитат старите, да слушат съветите им ..; защото неопитността на младостта има нужда от опитността на онези, които са живели много години. Пч, 1871, кн. 5,76.
НЕОПИТОМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е опитомен; див. Докато е малък, еленът лесно се опитомява .. И неопитоме-ните млади лесно се сближават с човека и стават доверчиви. П. Петков, СП, 53. И двете кобилки бяха още неопитомени, току-що хванати с ласо от qmadomo им, навикнали на свобода, диви. И. Йовков, АМГ, 52.
НЕОПЛАТОНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Антична философска доктрина, създадена в Александрия през III в. от н.е., чиито привърженици смесват някои свои мистични идеи с идеите на Платон:
— От фр. nco-plalonismc.
НЕОПЛАТОНЙК, мн. -ци, м. Филос. Привърженик на неоплатонизма.
НЕОПОЗИТИВЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Направление във философията от XX в., съвременна форма на позитивизма, която отхвърля философското изучаване на действителността и противопоставя науката на философията, виждайки задачата на философията в разработването на методите на логическия или лингвистичния анализ на знанията.
— От фр. nco-positivisme.
НЕОПОЗИТИВЙСТ м. Филос. Привърженик на неопозитивизма.
— От фр. néo-positiviste.
НЕОПРАВДАН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който няма разумно основание и не може да се оправдае, извини; неоснователен. Не е време да дразним благородници и народ"с едно ненужно и неоправдано насилие. И. Вълчев, СКН, 519-520. Да изсипем целия свой свещен гняв върху неоправданите, престъпните разрушения: мътната отрова в нашите реки, ядовития дим,.., раковите мъртвини на отпадъците. В. Андреев, Р, 161. И с какво може да се обясни тая непримирима и неоправдана ненавист против българското духовенство. Ив. Вазов, Съч. XIII, 84. Налице е тенденцията да се представи Левски като изпълнител на чужди замисли, .. Тази тенденция, както и обрат-ната — да се подценява ролята на Караве-лов в създаването на Централния комитет — е неоправдана. Ив. Унджиев, ВЛ, 143. Неоправдано отсъствие. // За усилия, средства и под. — който е вложен, изразходван без разумно основание, без необходимост. За този обект се хвърлиха неоправдани сили и средства.
2. Стесн. За разход — за който не може да се представи убедителен документ. Г. Д. Христов като секретар изтеглювал суми по разни платежни заповеди и когато са оставали неоправдани суми, той ги внасял на възстановление кредита. Бълг., 1902, бр. 455, 2. На четиридесет й девета страница от папката с червен молив бе подчертан един с нищо неоправдан разход от седемдесет и пет хиляди валутни лева. Й. Попов, ИЖП, 50.
НЕОПРАВДАНО. Нареч. от неоправдан (в 1 знач.); без оправдание, основание; неоснователно. В последните минути българският отбор водеше с разлика от осемнадесет точки. Филипинците напрегнаха всички сили, докато нашите баскетболисти, уверени в предимството си, неоправдано се отпуснаха. П. Вежинов, ДМ, 71.
НЕОПРАВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е разтребен, подреден. Той обиколи стаята, .., разтреби неоправеното си още от сутринта легло и след като избърса с ръка бюрото си, седна върху него. Д. Кисьов, Щ, 41.
2. В който не е въведен ред, порядък, прегледност. Общинските чиновници, за които определеното работно време беше непознато, с нетърпение очакваха слънцето
