мена по техните партизански разпри. Г. Караславов, ОХ IV, 34. Непосредствено до Ню Йорк, разделен само с реката Хъдсон, се намира също тъй големият град Джер-си-сити, който неосведоменият човек би взел за квартал на Ню Йорк. Г. Белев, КВА, 161. Колкото до външността си, той [Д. Дебелянов] беше крайно нехаен и затова дори три-четири десетилетия след смъртта му някои неосведомени хора писаха, че „скитал недоял и полуоблечен из улиците на София“. К. Константинов, ППГ, 171.
НЕОСВЕДОМЕНО нареч. Без да има
необходимата добра осведоменост, информация за нещо. Позволяваше си да се изказва неосведомено за неща, от които нямаше понятие, само за да привлича вниманието на околните.
НЕОСВЕДОМЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неосведомен; неинформи-раност. Ив. Ст. Андрейчин безспорно е първият български поет, който изпитва пряко влияние от модерното движение в западноевропейските литератури, главно френската, и улеснява проникването му у нас. На неосведоменост се дължи твърдението на някои литератори, че приоритетът в това отношение се падал на Яворов. Ив. Богданов, СП, 208. С. С. Бобчев в своето основно изследване „Българската че-лядна задруга“, заедно с авторите, които цитува там, проявява една учудваща соци-ологична неосведоменост относно причините за разпадане на задругата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 69. — Либлинг — .. — ти показваш крайна неосведоменост. Простете, колега! В. Йосифов, Избр. тв I, 237.
НЕОСВЕТЕН1, -а, -о, мн. -и, прил. Върху който не пада светлина, обикн. изкуствена и затова не може да се види, разгледа добре; тъмен, неогрян. Оттам, откъм неосветената страна на палата, се приближаваше един едър старец в тъмносини болярски дрехи и гологлав. Ст. Загорчинов, ДП, 256. Едно самотно куче прекоси пустата неосветена улица и изчезна зад ъгъла. П. Вежинов, ВП, 44. В неосветената част на хола се мярна А. Л. Беше смален и жалък — отиваше си без да се сбогува. Ал. Гетман и др., СБ, 275.
— Друга (остар., книж.) форма: н е о с в е т л & н.
НЕОСВЕТЕН2, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обикн. за църковна сграда — при откриването на който не е било извършено специално за случая богослужение. Обнадежден, той [Славейков] реши да обиколи селата. В първото село намери нова църква, още неосветена. Цв. Минков, МЗ, 221. Храмът св. Георги в София, отколя езическо капи-ще,.., и сега неосветен, но служащ за християнска богослужба. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 156.
2. Върху който не е бил извършен специален църковен обред. В същото време и свещеникът поп Стамат .. изнася тържествено из олтара златния, още неосветен потир. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 575. Неосветено кръстче.
НЕОСВЕТЕНОСТ1, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неосветен1.
НЕОСВЕТЕНОСТ2, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неосветен2.
HEOCBETJ1EH, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неосветен1. В църквата няма никой,.. Няколкото светци пред олтара, неосветлени от кандило, гледат скръб-но с безжизнените си очи. Ив. Вазов, ПЕМ, 71. В положение А Луната е между Слънцето и Земята, тогава към Земята е обърната неосветлената, тъмната й половина, Луната изобщо не е видима. Астр. XI кл, 1964, 51. Слънцето осветлява само половината от Земята, а другата й половина ос-тая неосветленал защото Земята е валчес-та като кълбо. Й. Груев, Лет., 1872, 120.
НЕОСЕЗАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се възприеме с осезанието. Детето бе изпаднало в безсъзнание .. Пулсът му бе почти неосезаем. Д. Димов, Т, 636. Той живееше и постъпваше тъй, че неговото присъствие почти не се забелязваше, рякаш бе станал безплътен и неосезаем. Й. Йовков, Разк. II, 79. Така, от първи още ден, всеки час, всеки миг и навсякъде, неосезаем като въздуха и като него въздесъщ, моят роден град присъствува в съществуванието ми. К. Константинов, ППГ, 12. Какво означават новите хипотези за съществуването на антиматерия, на проти-вовещество, натрупано някъде в пространството, „в дъното на безкрайността“? Всичко това е неосезаемо и невъзприемливо за обикновеното човешко съзнание. Н. Стефанова, ОС, 12.
НЕОСЕЗАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неосезаем. Помпата направила възможно да се изучава газообразното състояние на веществото, което изглеждало тайнствено със своята неосезаемост и безформеност. Ив. Въжарова, ИН (превод), 107.
НЕОСКВЕРНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е с накърнена, осквернена чистота, святост, чест; неопорочен, неопетнен. Дни наред живях и сред сегашните козичин-ски песнопойки. Свенливи и завардени момичета, .., тия неосквернени от светската суета деца на планината ми дадоха възможност да видя в действителност това, което съм чувал и сам съм си въобразявал за първата младост на майка си. Б. Геронти-ев, Б, 108. О, нека това бъдаще поне бъде пощадено и неосквернено от повторението на страховити сцени на братоубийствен бяс. Ив. Вазов, Съч. XI, 53.
НЕОСКВЕРНЕНОСТ, -тта, мн. няма,
