да го покорят. С. Северняк, ОНК, 41.
3. Прен. За чувства, страсти и под. — който се проявява силно, стихийно, неудържимо; несдържан, неусмирим, неудържим. И малко в душата му вземат връх тия необуздани желания, тази опожаряваща мъка за любов ußa жена, която изпитва всеки самотник. И. Йовков, ПК, 109. Обзет от някаква необуздана веселост, той безцеремонно, макар и незлобиво, започна да се шегува с нас. М. Кремен, РЯ, 615.
НЕОБУЗДАНО. Нареч. от необуздан; невъздържано, неудържимо, буйно. Някой скочи няколко пъти ъврху гърдите на куция, сетне дълго го рита в слабините, по главата, мачкаше го, бъркаше навсякъде диво, необуздано, захласнат от някаква страшна, нечовешка ярост. К. Велков, СБ,
82. Понеже се спрях въз критиката, извикана от успеха на новата ми драма, критика пак необуздано яростна и злобна, както винаги, ще отговоря и на някои други нападки. Ив. Вазов, ПМЧ, 59-60.
НЕОБУЗДАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от необуздан; неудържимост. Стихията на тия въоръжени гъсти редици, необуздаността им, тяхното „няма връщане“ се предаваха на тълпата. Ст. Дичев, ЗС I, 166. Роден и отраснал сред безкрайната дива унгарска степ .. той [Петьо-фи] още от дете се е побратимил с нея и като че ли тя е възпитала у него онзи горд размах на духа, оная необузданост на поривите, с които той тъй омагьосва всякого и които придават такава омая на песните му. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 137.
НЕОБУСЛОВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е обусловен, мотивиран от нещо. Ако Симеон [от разказа „Буля“] е самотен и плах, причина за това са обществените условия .. Затова психологизмът на Черен не е обществено необусловен. Ив. Богданов, СП, 318. Веднага се хвърлят на очи основните задачи, които си е поставил художникът, .. да се организират в сложна .., сякаш взета направо от живота композиция десетина фигури, .. да се предаде играта на светлината в затворено пространство и прочее „проблеми“, които, не-обусловени от задачите на съдържанието, водят до чист формализъм. Изк., 1950, кн. 3, 210.
НЕОБУСЛОВЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Качество на необусловен.
НЕОБУТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е обут; бос. Детето е още нeoблieчeнo и необуто, ще изстине.
2. Който е лошо или неподходящо обут. Основния аргумент на войнствената партия е следующия: „Войската е гладна и необу-та“. НБ, 1877, бр. 74, 287. Беднякът гол и необут, / не виждал повече пари, / сред своя непосилен труд / е свикнал да брои до три. Хр. Смирненски, Съч. II, 136.
НЕОБУЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е научен, обучен на нещо. Сърбите длъ-жат за тяхната несполука на неспособността си и на необучената си войска. СП, 1876, бр. 5, 19.
НЕОБУЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от необучен.
НЕОБХВАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За пространство, територия и под. — който не може да бъде обхванат с поглед поради огромните си размери; необятен, необозрим, необгледен, безпределен, безкраен, безконечен. Дора Габе е чедо на Добруджанската равнина .. Дълбоко в паметта й са се врязали необхватните тежкокласни ниви, стадата на овчарите. А. Каралийчев, С, 264. И се мъча да доловя с детското си съзнание тая приказна, необяснима за мене обстановка. Представям си я в най-фан-тастични форми и размери: едно необхватно плато с ароматни треви и цветя, с пъстри пеперуди и пчели. П. Михайлов, МП, 96.
2. Разш. Който не може да бъде обхванат от мисълта, поради своята сложност, непроу-ченост и под. Машините, колкото и да се умножаваха, още не можеха да свършат всичко сами. Трябваха си работни ръце, и то много — защото и работата беше голяма, необхватна, непозната. Ст. Даскалов, СЛ, 46. Знаеха [момчетата], предстоеше отново, за кой ли път, да изслушат урока му [на учителя] .. Да изслушат възторжените му думи за тези необхватни, покрити с мрак епохи от живота на човечеството, в които хората са направили най-важните си завоевания в овладяването на природата. П. Бобев, ГЮМ, 22.
НЕОБХВАТНО. Нареч. от необхватен; необятно, необозримо, безпределно, безкрайно. Още не слезли в ливадите, зърнахме ний отдалеко прах; необхватно проточен, въз хълми и валози татък, беше извил вече кервана — не можеше нищо да видим. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 90.
НЕОБХВАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от необхватен; необят-ност, необозримост, безпределност. Зная, че човешката глава е тясна и малка за жестовете на мисълта; жестовете на мисълта в тундрата ми изглеждат като детски усилия да се обгърне тая необхватност. Й. Радичков, НД, 132. Особената структура на големия град и необхватността на живота в него сякаш обръщаха човека навътре към собственото му битие. Д. Фучеджи-ев, Р, 143.
НЕОБХОДИМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обикн. като сказ. опред. при гл. съм, ставам и под. Без който не може; който е крайно нужен, потребен. Никога [Българийо] не си ни тъй необходима, както, когато те изгубим безнадеждно! Ив. Вазов, Съч. VI, 10. Аз ви мислех за капризна и вя-
