НАВРЪЩАМ1, -аш, несв. и св.\ навър-на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, на-върнат, св., прех. Разг. Връщам много неща или голямо количество от нещо. Недоволен, контрольорът навръща всичките щайги с домати на работниците за пререждане. А Навръщахме всички буркани. навръщам се, навърна се страд.
НАВРЪЩАМ СЕ несв.; навърна се св., неп-рех. Само мн. и 3 л. ед. Разг. Връщаме се мнозина. През ваканцията в село се навър-наха всички ученици и студенти.
НАВРЪЩАМ2, -аш, несв. и се.; навърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, на-върнат, св., прех. Диал. Отправям, отвеждам, отбивам нещо (обикн. вода) в друга посока; завръщам. Наскоро .. бяха изсекли трънаците близо до извора и направили градинки. Щом навърнеха водата по техните вади, надолу не стигаше и капка да се напиеш, камо ли да остане за поливане. Кр. Григоров, ТГ, 21. Стоян дружина думаше: /../ Наглеждайте ми стадото, / навръщай-те ми козите. Нар. пес., СбГЯ, 91. — Ако, стрино, си отбила водата, ама защо после пай не я навърна у нашата градина. СбНУ XIIX, 773. Секи на свойта воденица вода навръща. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 150. навръщам се, навърна се страд.
НАВРЪЩАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навръщам2 и от навръщам се; завръщане1.
НАВРЯКАМ. Вж. навряквам.
НАВРЯКВАМ, -аш, несв.; наврякам,
-аш, св., прех. Разг. Неодобр. С врякане казвам нещо, обикн. множество обидни, оскърбителни думи; накрещявам, наврещявам, на-врясквам. Жената навряка на мъжа си куп ругатни преди да го измъкне от кръчмата. навряквам се, наврякам се страд. НАВРЯКВАМ СЕ несв.; наврякам се св., непрех. Разг. Обикн. за жаба — врякам много, до насита. Жабите се бяха наврякали и накрякали в своите бари и вирове и бяха млъкнали, но тях ги замениха пъдпъдъците из нивите, ливадите. Ц. Гинчев, ГК,
250.
НАВРЯКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от навряквам и от навряквам се.
НАВРЯСКАМ. Вж. наврясквам.
НАВРЯСКВАМ, -аш, несв.; навряскам,
-аш, св., прех. и непрех. Разг. Навряквам. наврясквам се, навряскам се страд.
НАВРЯСКВАМ СЕ несв.; навряскам се св., непрех. Разг. Вряскам много, до насита; навряквам се.
НАВРЯСКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наврясквам и от наврясквам се; навряк-ване.
НАВСЕГДА нареч. Остар. Книж., понякога поет. Винаги, завинаги. Теодосий стана бързо на крака, а подир него се изправи и Елена.. — Братко, братко — простена тя през сълзи. Драгшана и Момчил обичам. Бащин враг и губител полюбих навсегда! Ст. Загорчинов, ДП, 285. Последно изпитание! — прошепнах аз смутено / и в своя дом останах бездомен навсегда! Т. Траянов, П, 60. Орелът, щуката и ракът, / решили и се заловили мъжки, / кола да возят, за беда. / Кой дявол ги е тикнал, навсегда / тъй зле да се изложат — не се знай. Д. Подвързачов, Б, 38. Аз си направих колиба и навсегда ся поселих в тази поляна. В. Друмев, НФ, 28.
НАВСУЕ нареч. Остар. Книж., понякога поет. Напразно, всуе. Альоша гореше с градивните и борчески пориви на народа си, той искаше да бъде полезен с нещо на родината си. Страхуваше се да не изживее живота си навсуе. Г. Караславов, БП, 438. — Та нали сам ти казваше, Прохоре, че светлината трябва да гори, за да носи в себе си светлина. Иначе всяко дело отива навсуе и пада във властта на мрака. П. Константинов, ПИГ, 32. Понякъде стърчеше сред по-луизораната черна нива, като скелет, някое изоставено рало, което навсуе очакваше орача си. Ив. Вазов, Съч. VII, 134. Легендата на двадесет столетия / навсуе пей: „Роди се Бог!“ — / Звездата Витлеемската пак свети, / но все за магите и за царете. Д. Полянов, Избр. ст, 38. А правдините на патриарха на епархията му остават недока-чени и небутнати,.., тъй щото в туй отношение нищо няма да са извърши без неговото мнение против навсуе проводимите тука правила от патриархията. Н. Михай-ловски, ОВ (превод), 39.
НАВСЪДЕ нареч. Остар. и диал., понякога поет. Навсякъде, навред; всъде. — Сега при нас ли искаш да останеш? — При тебе, отче преподобни, при тебе — ..- Добре, Теодосие. Навсъде можеш да уталожиш жаждата си към Христа — и у нас тъй, както у другите. Ст. Загорчинов, ДП, 217. Търси сърцето / майчино, търси на мъж любим / прегръдките: търси навсъде... Няма / да намериш мир — в отровен дим / всегда и вред. П. К. Яворов, Съч. I, 104. Навсъде усмивка злорадна, / навсъде подгонен, оплют, / и в зимната нощ безотрадна / остана Исус без приют. Хр. Смирненски, Съч. II, 170. Излезна Стефко айдука, / изле-зна Стефко юнака, / метна си очи навсъде, /нагоре и после надолу. Нар. пес., СбВСтТ, 717.
НАВСЯКЪДЕ нареч. На много места, на всички места или по цялата площ; навред, вред. При сърцето му остана запазена китката на Кунка със старата пара. Тая китка Герчо грижливо пазеше навсякъде. В окопа ли седеше, под дъжд от шрапнели и куршуми, на нож ли летеше към врага. Елин Пелин, Съч.У, 100. —Да има поне кой да бие клепалото — каза еднаж Дона. —
