Нека не идват в църква, но да се чуе само. Човек навсякъде може да се прекръсти. Д. Талев, И, 365. В лагера намерих сума приятели офицери, които ме гощаваха и разведоха ме навсякъде. Ал. Константинов, Съч.
1. 157. // В много и различни посоки. В селото, дето живял този селянин, станало пожар,.. от вятъра пожарът ся прострял навсякъде. П. Р. Славейков, ПИ, 31. По тия ридища и долища накъм полето имаше безброй пътеки и проходи, та можеше да се мине навсякъде с кон леко и бързо. Д. Талев, И, 537.
— Друга (нростонар.) форма: насякъдс.
НАВТЙКАМ. Вж. навтиквам.
НАВТИКВАМ, -аш, несв.\ навтйкам, -аш, св., прех. Диал. 1. Втиквам, втъквам нещо някъде, обикн. дълбоко навътре; натиквам1, набутвам, напъхвам. Като налупи една проста, но сгодна шапчица на едно ухо,.., препаше въз пояса нов силях и по него нав-тика кавала си,.., па засуче едвам поникналите мустачета и излезе на хорото, всички погледнат на него, а най-вече момите. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 216. Пусто дете, да земе да навтика в стовната една сурия клечки! БД, 118.
2. Втиквам много неща или голямо количество от нещо; натиквам1, набутвам, напъхвам, наблъсквам, набухвам.
3. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина втикаме нещо някъде. Цвете й са милно моли: / — Бери, бери, Дамянчице, / не ме давай на момите, /../Заран идат на орото, /навтикат ма по главите. Нар. пес., СбНУ XIV, 15-16. навтиквам се, навтйкам се страд. навтиквам си, навтйкам си възвр.
НАВТЙКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навтиквам и от навтиквам се; натикване1, набутване, напъхване.
НАВУЩА мн., ед. (рядко) навуще ср.
1. Четвъртити парчета плат, обикн. вълнен, които се навиват върху крачола от глезена нагоре над цървули като стара, традиционна част от мъжкото облекло; навой. Везаният със сребро елек беше разгърден, червеният му пояс беше смъкнат и се влачеше след него, влачеха се на две педи и ремъците на на-вущата му. А. Дончев, ВР, 68. Най-идеална-та и гиздава носия на котленските овчари е белите като сняг навуща, които дохождат над коленете, завити с черни., върви или повивки. 3. Стоянов, ЗБВ I, 36.
2. Плат, платно за тази част на облеклото. Имаше жени, които и преди работеха, за да печелят, а сега те ставаха все повече. Купуваха вълна, влачеха я и я предяха,., тъкаха платна, шаяци, навуща. Д. Талев, ПК, 141-142.
НАВЧАС нареч. Остар. Веднага, тутакси. Щом ся разнесе слух в града за пренасе-нието му [на императора] в испанската казарма, и улиците навчас ся изпълниха от голямо множество зрители. П. Кисимов, ОА (превод), 110. Навчас ето му се явил един бел кон. СбКШ, 31. Праща заложника с бъклица при кръстницата,.., за да я кале-са и поздрави с тия думи: „Много здраве от кръстника до кръстницата, да побърза да забули булката“, което и навчас се извършва. Тем., 1881, кн.2, 12. На господарс-кий смях, на ясно време недей вярва, навчас се меняват. П. Р. Славейков, БП I, 281.
НАВЪВЙРАМ, -аш, несв.\ навъвра, -еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. навъв-рял, -а, -о, мн. навъврели, прич. мин. страд, навъврян, -а, -о, мн. навъврени, св., прех. Разг. Въвирам някъде мнозина, много неща или голямо количество от нещо; напъхвам. навъвирам се, навъвра се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЪВЙРАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от навъвирам и от навъвирам се.
НАВЪВРА. Вж. навъвирам.
НАВЪДЯ. Вж. навъждам.
НАВЪЖДАМ, -аш, несв.\ навъдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отглеждам, развъждам голям брой, много (животни, насекоми или растения). Горе, в планината татко ми остави къща,.. Пък навъдих в планината животински свят — какво нямам — пилета, юрдечки, гъски. Л. Петков, ГЦ, 8. Вземи си свиня, ако ти харесва и коза, навъди кокошки, зайци, каквото щеш, само тури ред в тия хубави гори. Ем. Станев, ПЕГ, 6. Бон-ъо с коварството си навъди цяло стадце, та стана сега на свой нога домакин. А. Ст-рашимиров, ЕД, 122. Та си е [Пена] вода извела, / по вада вода довела, / във селцето Карагонцко, / цветице да си навъди, / гар-динка да си разлади. Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 89.
2. Разг. Раждам и отглеждам много, голям брой деца. Такъв беше редът — големият да се отдели, щом навъди челяд и щом къщата стане тясна за всички. Г. Карасла-вов, ОХ II, 11. Как ядовито пронизва той [Хр. Ботев] тоя странник, който се връща у дома си, изрича едно „Бог да прости!“ за баща си, убит от турците, па се оженва и навъжда рояк дечица! БР, 1931, кн. 4-5, 148. // За животно — давам поколение. — А кончето? — Кончето, другарю председател, вече внуци навъди! А. Гуляшки, СВ, 171.
3. Прен. Разг. Правя нещо да се появи, да се разпространи в голямо количество; създавам. Е, знаеше се за тоя Джин гиби, че шари нагоре-надолу;.. — но в края на крайщата всеки смяташе, че конакът му е във Влашко... А сега излиза, че тук няма ни град, ни село, в което тоя Левски да не е навъдил комити. Ст. Дичев, ЗС II, 676. И за друго не съм толкова против, ама за тия пусти кооперации, дето ги навъдиха, от тях на стари години ще ми изсъхне душата. Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 179. навъждам се, навъдя се страд. навъждам си, навъдя си