който плаща, той и да избира. Неговите речи са пълни с щастливи сентенции от този род. Много от тях не са изгубили и досега своята навременност. С. Радев, ССБ
1, 209. Ако и да не говореше с дарбите на оратор, той [А. Страшимиров] се харесваше на слушателите, харесваше се и допадаше с навременността на темите, с често цитуваните примери от живота и най-сетне с обаянието на писателското си име. СбАСЕП, 55. // Своевременност. Да се засее навреме — това е само половин работа. Трябва още да се осигури и висококачествена сеитба. Заедно с навременността доброто качество на сеитбата е първата предпоставка за високи добиви. ОФ, 1955, бр. 3451,1.
НАВРЕМЕНЯ. Вж. н а в р е м е н я в а м.
НАВРЕМЕНЯВАМ, -аш, несв. \ навре-меня, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Диал. 1. Обикн. с предл. за или подч. изр. със съюз д а. Наближава да направя нещо, наближава ми времето за нещо; навремявам. Като ги гледаш с внимание, двайсет-трийсет души има навременили за умирачка, ама стиснали зъби синковците и никой не ще да пукне. Чудомир, Избр. пр, 91-92. Посрещна я вкъщи снаха й Мария, почти навременила да ражда. В. Геновска, СГ, 220. // За време — наближавам, идвам. Така си мисли стрина Венковица. И уверена, че така ще и да стане, тя с нетърпение чака да удари уречения час, който вече е навременил. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 178.
2. Стесн. За бременна жена или бременно животно — наближава ми времето да родя; навремявам. Снахата навремени и роди. Още щом се върна от родилния дом, сложи детето в ръцете ми. Г. Краев, АСЗ, 42. — Ти си ми бабувала децата и си ме отървала от смърт,.. Сега да ида, че да не дойде някой с кобилицата.. Имам няколко булки навременили, та на тръни седя. Ц. Гинчев, ГК, 135-136. Тинка все повече нав-ременяваше. Отслабнала от бременността, измъчвана от mue душевни болки, тя се бе много смъкнала. Т. Влайков, Съч. I, 1941,266.
НАВРЕМЕНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навременявам; навремяване.
НАВРЕМЯ. Вж. навремявам.
НАВРЕМЯВАМ, -аш, несв.\ навремя, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Диал. Обикн. с предл. за или подч. изр. със съюз да. Навременявам. Откъм краварника се чу тревожно му чене. Тя забърза сепнато и влезе да види Софка, която беше навремила да се тели. Ст. Даскалов, CJT, 412. Клонките на джанките лъщяха от кафявия обрив на пъпките, навремили да се разпукнат. Т. Харманджиев, КВ, 302.
НАВРЕМЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навремявам; навременяване.
НАВРЕЩЯ. Вж. наврещявам.
НАВРЕЩЯВАМ, -аш, несв.\ наврещя, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. св. деят. наврещял, -а, -о, мн. наврещели, св., прех. Разг. С врещене казвам нещо, обикн. множество обидни, оскърбителни думи; накрещявам, навряквам, наврясквам. Вчера изтупах одеялото от балкона и съседката от другия етаж ми наврещя безброй обидни думи.
НАВРЕЩЯВАМ СЕ несв.\ наврещя се св., непрех. Разг. Врещя много, до насита;накре-щявам се, навряквам се, наврясквам се. Ци-калов прегърна по-здраво гредата, долепи лице до нея и заплака истерично.. Пешо тръгна към него, но Караджов го спря. Дамян чу, когато той каза: — Ще му мине. като се наврещи, ще му мине. Т. Монов, СН, 226.
НАВРЕЩЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наврещявам и от наврещявам се; накре-щяване, наврякване, навряскване.
НАВРЪВКА ж. Диал. Връзка на цървул. Една година заклаха прасе и в него ни месо се видеше, ни сланина,.., а и кожата излезе нефела, като мукава — щом се намокри, цървулите тъй се свличатиот нозете, остават само навръвките им. Й. Радичков, ББ, 123.
НАВРЪХ предл. 1. За посочване на място на върха на нещо, на най-високата точка, където се намира или извършва нещо или се насочва, достига нещо. Поехме пътя нагоре, от дървената алпийска къщурка, сгушила се като в гнезденце навръх канарите. Ст. Станчев, НР, 21. Лагерът бързо при-тихваше и тогава над смълчаната планина екваше далечната и провлачена песен на мъже.. Там, навръх планината, мъжките гласове ечаха ясно и думите на песента отекваха надалеч. Б. Геронтиев, Б, 11. Навръх могилата пак стоеше кир Яне в бялото си гуне и гледаше любопитно на тоя лов. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 173. Белчо изви врат от ярема. — Браво, браво! — измеча той. — Тъй ми харесваш! Петльо го чу, плесна с крила и като подхвръкна навръх къщичката си, изкукурига гордо с изпъчени гърди. П. Бобев, ГЕ, 23.
2. В съчет. с дата, ден (обикн. забележителна дата, голям празник) — за посочване, че нещо става на самия ден, точно на означения ден. Но с приближаването на светлата дата ентусиазмът му., започна да намалява и навръх тридесет и първи декември спадна до абсолютната нула. В. Цонев, ЕВ, 50-51. Но „Старопланински легенди“ се печатаха, когато [Йордан Йовков] бе в Букурещ. Грижата за тях бе възложил на Николай Лилиев и мен... Писма — цели фермани. Първото — навръх Нова година 1927. СбАСЕП, 403. Навръх Великден, 3 април 1860 г., цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби. Т. Жечев, БВ, 17.
