врежда. Ем. Станев, ИК I и II, 150. Едно ходатайство може по-скоро да навреди на тази твоя Христинка. Д. Ангелов, ЖС, 52. Ако моят часовник закъснее пет минути, това на никого няма да навреди, освен може би на мене. М. Марчевски, П, 133. Ами как да дигнем оръжие сега, та да загубим отеднаж всичко, що сме спечелили? Само ще си навредим и още по-дълбоко ще ни заровят турците. Д. Талев, ПК, 150.
2. Прех. Диал. Ранявам, наранявам. Младен се приведе да го хване и снопето под него пак се разшава. Той грабна разярен снопа и го повърна, та удари с него Станка по главата. Тя изпусна набодката и си навреди ръката. И. Волен, ДД, 106. Мушморокът спря,.., грабна си пак агънцето и рече: — Отивам да го предам.., но догдето изрече тези думи, удари върху един камък навреде-ния си пръст,., и се запревива от болка. А. Каралийчев, ТР, 190. навреждам се, навредя се страд. от навреждам във 2 знач.
HABPÈJKflAHE ср. Отгл. същ. от навреждам и от навреждам се.
НАВРЕМЕ нареч. 1. Нито рано, нито късно, а точно във времето, в часа, когато трябва, когато е уговорено или необходимо за някаква цел; своевременно. В първите дни на есента Мехмед Чилията,.., дигна тежка сватба.. Цяла седмица преди сватбата минаваха през Топола... турци, гърци, цигани. Едни яхаха охранени коне, други на-прашени от дълъг път,.. — всички бързаха навреме да пристигнат. К. Петканов, X, 5-
6. — Наредете да ни се изпращат вестници в по-голямо количество.. — Вестниците трябва навреме да идват. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 35. Лекцията започна точно навреме. А Ела за срещата навреме. И В период, срок, когато е необходимо, когато трябва. Михалаки Георгиев забелязваше, че всеки един от българските писатели се е появил навреме. Действувал eue творил съобраз-но с времето си великолепно и затова ще бъде четен с жив интерес от следващите поколения. СбЦГМГ, 96. И аз бях много доволен, че всяка книжка на списанието излизаше навреме и добре подредена с подбран материал. Ал. Спасов, С, 70.
2. В период , момент, когато все още няма опасност да се случи нещо неприятно, лошо или когато не е станало късно за нещо; своевременно. Козарче заспало на сянка в тревата. Щукнали козите из кукурузяка. Заю ги съглеоал. Припнал при момчето. — Ставай, момче младо! Завърни навреме стадото брадато! Ран Босилек, ВП, 7. Той се метна назад с жален писък: — Олеле, загивам! И добре, че водата беше близо, та свари да се гмурне навреме, тъкмо когато хищната птица връхлетя отгоре му като камък. П. Бобев, ГЕ, 53. — Като не мисли човек навреме, някой ден му се събира всичко наведнъж да премисли. В. Геновска, СГ, 231. Осъдиха го на смърт, но не успяха да го обесят .— правителството на Стамболийски навреме амнистира всички осъдени фронтоваци, които бяха взели участие във владайс-кия бой. А. Гуляшки, Л, 6.
НАВРЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който става, прави се навреме, в срок; своевременен. Едно от задълженията на Бенко като нощен дежурен на асансьора бе да следи за евентуалното избухване на пожар в хотела.. Навременното извършване на тия обиколки се контролираше от противопожарния отговорник. Ал. Бабек, МЕ, 189. Полека-лека се убедих, че проверката при завръщането от отпуск е предимно за навременно явяване и да се констатира дали не сме пияни и дали не носим спиртни напитки. П. Илиев, ЛВ, 34. През лятото на 1950 година бях изпратен в едно село, за да отговарям по навременното и срочно прибиране на реколтата. Р. Ралин, ДВШ, 53. Преди да заколят курбаните, за да бъдат редовни и навременни дъжг довете през годината, та да благоприятс-твуват на посевите и да има плодородие, пеят следната песен. РН, 1911, кн. 5-6, 145. Навременната сеитба осигурява на растенията необходимите условия за нормален растеж и развитие. Осн. сел. стоп, VIII кл,
51. Навременна информация.
2. Остар. За жена — която е в напреднала бременност и наближава времето да роди. Двете жени били и двете навременни и да раждат наскоро, но другарката на майка ми белким по-навременна била и по-кормес-та, за което и вървяла някак по-изпъчено. П. Р. Славейков, Избр. пр И, 25.
НАВРЕМЕНЙ нареч. Разг. От виеме на време, понякога, сегиз-тогиз. Погледът му улови една жълтеникава звездичка,.. Плав-но и спокойно тя се провираше между сестрите си,.. Навремени я загубваше от очи, но щом помислеше, че е паднала в атмосферата и изгоряла там, тя отново се появяваше — още по-сигурна в пътя си. А. Мандаджиев, ОШ, 90. От тъмния подмол навремени се мяркаха лъскавите гърбове на едри пъргави риби. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 183. Някой вървеше сред ливадата, разхождаше се и навремени се спираше. Ст. Дичев, ЗС 1, 459. Кому в детинство не е дохо-дало на ум..., защо навремени месецът бива пълен, а навремени му са види само едното крайче. Хр. Ботев, Съч. 1950, 1.
НАВРЕМЕННО нареч. Остар. Навреме, в срок. И ако аз тогава навременно не възразих на този познат мене господин, то бе затова, че господство му няма нравствено право да очаква каквито и да е отговори. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 308.
НАВРЕМЕННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на навременен (в 1 знач.); актуалност. Каравелов заяви:.. По моето мнение:
