латката. Св. Минков, ПК, 5. Тези войници може би не съзнаваха, не са на война. П. Ве-жинов, ВР, 175. Димитър Карамана се връщаше от поляните .., където стадото му беше на бания. С. Воновски, СХ, 113. Всяка сутрин съм на училище, а след обяд — в къщи. А Цял месец прекара на риболов. А Той беше на лов. А Добитъкът е на паша. // За означаване на някакво положение, състояние, участие на някого в нещо. Сега да има някой да освободи Македония, докато е нашата партия на власт, не аз да те науна тебе, какво се казва келепир. Ал. Константинов, Съч. I, 211. За тая цел той бива пуснат на свобода с уверението, не ако узнае къде се крие Левски, властта ще му изплати дълговете. Ив. Унджиев, BЛ, 128. Той е на висок пост. Н За означаване на място, сфера на някаква дейност, където някой взема участие, (като възприема, гледа, слуша и под.). А ротата се връщаше от съседното село, където поручик Манев ги беше водил на кино. П. Вежинов, ВР, 191. Седя на лекции. А Снощи те бяха на концерт. А Ходя на курс по английски.
9. За посочване на място, характеризиращо се с някакъв признак, някакви условия, при които се извършва нещо или в които се намира някой, нещо. Изворът блика на завет, в една падинка, покрай буковата гора. Ст. Станчев, ПЯС, 25. На сушина под стрехата, Петко поправяше някакво колело. Елин Пелин, Съч. III, 57. И тогава,.., излезе кърт на слънце. Излезе, огледа се и видя, не той е прегризал .. корена. Н. Хайтов, 1ПГ, 277. И първо кокиче на припека цъфна, / събрало във чашка последния сняг. Бл. Димитрова, Л, 260.
10. В съчет. със същ. за посока или с числ., същ., означаващи мярка, и обикн. с предл. от. За определяне местоположението на нещо чрез уточняване на посоката, разстоянието, отстоянието му по отношение на някого (обикн. на говорещия) или на нещо. На юг от ливадата се изпречваше каменната ограда. Ив. Вазов, Съч. XXII, 193. Ех, с твоята пушка, аз бих ударил врабче на триста крачки. Елин Пелин, Съч. I, 217. Алгара е много заинтересувана, тя пристъпва все по-близо към Ферина, на стъпка от нея е, ала не смее да погледне през прозореца. Г. Райчев, ЕЦ, 38. С всички сили тича по изгорено от суишта поле към спасителната бледозелена ивица кукуруз, на четиристотин или петстотин метра от чешмата. Ем. Станев, ВТВ, 5.
III. За изразяване на отношения за време.
1. За означаване на времето, когато се извършва, става нещо. Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се редко ражда и на Еньовден. Л. Каравелов, Съч. II, 1. Горският пак не дойде. Той не дойде и на четвъртия, и на петия ден. Елин Пелин, Съч.
11. 54. Другият чадър,.., Оле разтваря над лошите деца и тогава те спят като пребити, а когато се събудят на сутринта, не могат нищо да разправят. Св. Минков, СЦ (превод), 15-16. Аз съм най-деликатно цвете; /../ И на Великий петък мен поднасят е храмовете!" Ст. Михайловски, ФСС, 486. • За означаване на дати. Всяка пролет на 11 май стават шумни тържества. П. П. Славейков, ОБ, 9-10. Пенсията е определена до стотинчица,.. Получа я на трето число, жената ме посрещне в засада и — горе ръцете! Обискира ми джобовете и хастара, даде ми десет стотинки за една малка „Арда“ и ме остави да цъкам и скърбя. Г. Краев, A3, 13. • В съчет. с час. Остар. В (в 4 знач.). И заптиетата .. знаеха, че Ахмед ага отива да прави изпит на тоя час. Ив. Вазов, Съч. VII, 59. На часа десет и четвърт на трибуната се изкачи Илия Вълчев. С. Радев, ССБ II, 313. Ловците не се озоваха с голяма готовност. От шестдесет хиляди членове, които броеше съюзът, взеха участие само двадесет и пет хиляди души.. Тия двадесет и пет хиляди души се явиха всички с по сто патрони в раницата точно на уречения час. Елин Пелин, Съч. IV, 234-235. „Кажете, можете ли Вие откровен / на всеки час да бъдете към мен, / при всички случаи?“ К. Христов, ЧБ, 171.
2. Обикн. с отгл. същ. За означаване, че в един от моментите на по-продължително действие или обстоятелство, се извършва, проявява нещо. Гороломов си спомни за двамата горски стражари, кдищо беше срещнал на влизане в селото. И. Йовков, ПГ, 251. На връщане минавам покрай Александър Невски и улица „Регентска“. Л. Стоянов, X, 157. Поручикът се поокашля, после каза внимателно: — Помниш ли какво си говорихме на тръгване от България? П. Вежинов, ЗЧР, 88. — И внимавай., внимавай.. — промърмори на изпроводяк жена ми с някакви особени, многозначителни интонации. Др. Асенов, СВ, 57. Козарят привърши работата си на развиделяване. Й. Радичков, СР, 39. — Срещна ме на ранина майстор Янко. Р. Стоянов, М, 11.
3. За означаване едновременно на времето и мястото, където нещо се извършва или се проявява. Нервите ни бяха разнебитени от мъките в полицията, от напрежението на съдебния процес. Ем. Манов, ПЯ, 92. Първата репетиция ми даде кураж, а на втората ме е страх. Ст. Грудев, АБ, 27. На обсъждането се направиха задълбочени изказвания. А Ще се видим на есенния панаир. А Запознахме се на симпозиума.
4. За означаване на период, междина от време, в чиито граници се проявява някакво действие или състояние. Кой ли на младини не се е стремил да бъде красив и представителен, кой ли не е предпочитал танците пред Бетовен? Др. Асенов, СВ, 41. Неговите дарби и на стари години са cè тъй високи и плодовити,.. Под неговото вещо перо наново оживяха нашите хубави нрави и
