обичаи, нашият простичък живот преди и в първата година след Освобождението. М. Генов, СбЦГМГ, 399. Какво има Цвета? — Една хубост!.. Де да имаха имот, да донесе нещо, а то... — Е, хубава работа! -... На тия години така да мислиш! Елин Пелин, Съч. III, 115. Чувствувам, че съм негли смешен на тая възраст да изпадна в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя? Ив. Вазов, ПЕМ, 133-134.
5. В съчет. с числ. или колич. местоим. и същ. за време. За посочване на период, през който някакво действие се повтаря. Знаеш ли що е бяла лястовичка? Тя, кай, на сто години я се появи веднъж, я не. И. Йовков, В АХ, 114. Проверката на постъпилите данни се прави на осем часа. А Наблюденията се извършват на равни интервали.
6. В конструкция с предлог от и повторено същ. за време, съединено с предлога. За означаване, че постепенно, с течение на времето, означено от съществителното, действието, събитието се извършва, проявява все повече, по-силно, в по-голяма степен или все по-малко, по-слабо. Сенебирските братя богатееха от година на година. Й. Йовков, В АХ, 139. Той вървеше машинално напред, като в сън, тласкан и застъпван от буйните тълпи, от час на час по-големи и no-зверски весели. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 141. От минута на минута младата жена имаше чувството — все по-ясно и по-тре-вожно — че се движи в някакви глухи, дълбоки и потайни низини. К. Константинов, СЧЗ, 51. Положението .. продължаваше да се влошава. Малките им [на Венко и Мани-ло] спестявания намаляваха от ден на ден, а за .. работа нямаше никакви изгледи. Ал. Бабек, МЕ, 241.
7. В съчет. със същ. като минута, момент в мн. За посочване, че в отделни, редуващи се части от време, се проявява, става някакво действие, събитие. На минути тия раз-дирателни звукове,.., наумяваха хъркането на циклоп и правеха будният момък да се обърне зачуден към него. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 10. Политическите новаци са уплашени, нервни, неспокойни, на моменти се замислят дълбоко и дори мечтаят гласно за хубавия свободен живот навън. Г. Карас-лавов, Избр. съч. VIII, 156. „От какво са тези сълзи?“ питаше се тя. Дали затова, че на моменти се чувствуваше ужасно са-мотна,.. или за това, че край нейния мил Кирилчо сега дебнеше смъртна опасност? Г. Караславов, ОХ IV, 262.
8. В съчет. с членувано същ. като минута, секунда, миг, момент. За посочване, че нещо се извършва, става за, след съвсем кратко време; веднага. Като разбрах, че идат сватовниците .., изтичах до вкъщи..: „Бабо, идат!“ — и на минутката се върнах при дядо и тате. И. Петров, ЛСГ, 11. А птичето изпискало към безумника: — О, безумни глупецо, аз не ти ли казах да помниш моите три поръки през целия си живот? А ти още на минутата ги забрави и ето как глупаво се измами. Ц. Церковски, Съч. III, 286. Запееха ли [петлите], от двете къщи на срещуположните прозорци на секундата се появяваха Ламбрин и Сандо. Цв. Чалъков, ЗИК, 61. • С нечленувано същ. миг. Остар. Бях видял само на миг това страшно и диво зрелище, и веднага обърнах очите си да го не гледам. К. Величков, ПССъч. I, 10. И моя дух на миг от бойните полета / прибра се тук. Ив. Вазов, Съч. V, 157.
IV. За изразяване на обстоятелствени отношения за начин, условие. 1. За означаване как (по какъв начин) се извършва, проявява действието, изразявано от глагола. И сякаш там не човек свиреше, а тия звуци се раждаха из самата нощ, трептяха, издигаха се на широки вълни нагоре към небето, Й. Йовков, Ж 1945, 29. Най-свидният спомен .. беше образът на майка му.. Виждаше я в спомените си как влиза сутрин в детската стая с чаша топло козе мляко, което трябваше да пие на глътки през бъзова цев — за здраве. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 430. Човекът с каскета намали оборотите... но не го [мотора] загаси, а го остави да пумка на пресекулки. Й. Радичков, СР, 212. Бакалинът не даваше вече на вересия. Н. Тихолов, ДКД, 147.
2. За означаване на обстоятелства, при наличието, в условията на които се извършва някакво действие. Два едри черни коня лъщяха на слънцето. Й. Йовков, Ж 1945, 41. И да знаете как леко и весело се играе и тропа на тия кръшни песни вечер, по хлад. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 43. Бива си ги момите. Я гледай как се извиват като фиданки на вятър. С. Бановски, СХ, 78. Той разпозна на слънчевото освещение един червен пряпорец. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 182. Там, над чешмата седнала / на месечина да преде. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 340. // За означаване на състояние, в което се извършва нещо. Тато ,.., беше умен човек. От него съм чул да казва: и водата е вредна, когато я пиеш на гладно сърце. Т. Харманджиев, КЕД, 56. Най-добре е да продължим работата си утре сутринта на свежа глава.
V. За изразяване на отношения за цел или причина. 1. За означаване на целта, предназначението или причината, мотива на някакво действие. И ние... събрахме се на приказка. Говорихме за днешния небивал поход. Й. Йовков, Разк. II, 104. — Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти? — хилеха се те [хората] и си смигаха. — Пратих го на прехрана у Азлалиеви, — отвръщаше сериозно беззъбият клисар. Г. Караславов, СИ,
46. Той [Живко] беше просто овчарче, когато майка му го даде на занаят. Р. Стоянов, М, 9. Но ето носи се отново в летний зной, / с крила разперени и неподвижни, / а бърза облакът на стан при свойте ближни. К.
