2. За посочване на място, предмет, пространство, в чиито граници се извършва, става, проявява нещо или се появява, влиза някой, нещо. На Бърдо, на механата, засвириха цигулки. Й. Йовков, СЛ, 66. На станцията нямаше кола и аз блъсках пеши. Елин Пелин, Съч. III, 33. Заекът от памтивека помни, че не трябва да излиза на просека, а Трифон стои с пушката баш на просеката. Й. Радичков, СР, 115. Но кога се намери на двора, той заскори с голяма увереност и влезе в нартиката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 149. Кавал свири на поляна, / на поляна, край горица. Хр. Ботев, Съч. 1929, 24. На пазара в града се продаваха в изобилие плодове и зеленчуци. • В съчет. с названия на географски понятия. За посочване на места (части на света, страни, градове), в чиито предели се намира, осъществява или разпространява нещо. Езерото — — което
ще се налее в долините .. ще представлява язовир .. най-големият на Балканския полуостров. 3. Сребров, Избр. разк., 225. На Витоша са построени много хижи. А Тя прекарва почивката си на морето.
3. Прен. За посочване на място, където, чрез което се проявява някакво (обикн. душевно) състояние, чувство. Нямаше нужда да бъде човек физиономист, за да познае по бръчките на челото,., че тия чувства бяха гняв, негодувание, отвращение. Ив. Вазов, Съч. IX, 158. Таман да зине стрина Венко-вица и да каже, каквото й беше на сърцето и на устата, превари я чичо Венко. Т. Вла-йков, Съч. I, 1925, 180. Усмивка цъфне на лицето. П. К. Яворов, Съч. I, 45. — Що ти й на сърце, грижен акранин? / "Двойна неволя, верни другари: / грижа на сърце, аман на душа — / гори едното, друго задуша — / ви-хром се дигат спомени стари. П. П. Славейков, ЕП 1907, 104. На съвестта му тежеше нещо.
4. За посочване на посоката, където се извършва нещо или накъдето някой, нещо се
Жидвижва. На запад бавно догаря залезът. >. Асенов, СВ, 153. Влакът потегли на изток с гръм и шумотевица. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 5. В ранната вечер без звук / ято подгонени птици / дружно отлитат на юг. Н. Лилиев, Ст 1932, 88. // За посочване накъде е обърнат, насочен или разположен някакъв предмет, обект. Новите къщи, с бели стени,.., с прозорци на юг, ще приберат преселниците до новото строително чудо. 3. Сребров, Избр. разк., 187. Прозорецът гледа на улицата. А Пътеката излиза на езерото.
5. Обикн. в съчет. скачвамсе. За посочване на влизане, настаняване в превозно средство. Да се качим на трамвая и да идем в централния парк. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 49. Имаше дни, когато Боян не дочакваше съботата, качваше се на влака и пристигаше при нея в Перник. М. Грубеш-лиева, ПИУ, 167. Без да каже нещо, като покашлювцше,.., Манолаки се качи на каруцата. Й. Йовков, ЧКГ, 138. Малко преди определения час Раковски се пристегна в червения мундир,., и се качи на файтона. Ст. Дичев, ЗС I, 244. // За посочване на качване, настаняване, възсядане върху средство за придвижване (ездитно животно, велосипед и под.). Качил се чичо Пею на кобилата си и тръгнал за града. Елин Пелин, ПР,
132. Гюргя помнеше много добре деня, в който напусна своето село.. Баща й я качи отзад на седлото,.., и тръгнаха към града. Г. Райчев, В, 20. За един миг не се видяха вече по пътя други освен конниците, които бързо се качваха на конете. Ст. Загорчи-нов, ДП, 341. Другоселецът качи момчето си на магарето и поведе добичето надолу. Г. Караславов, СИ, 41. Качи се на мотора и полетя към града.
6. За посочване на място, в непосредствена близост до което или около което се извършва, става или се намира нещо; до, при, около. Онбашият предпочете да го варди на вратата, а не да го хване в черковата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 147. На прага се показа млада жена с хубрво, но малко бледо и полиняло лице. Й. Йовков, Ж 1945, 40. На една маса до широките прозорци срещу летището седеше нашият радиотелеграфист. Г. Белев, КВА, 25. // За посочване на близост до предмет, чрез който или в досег с който се работи, изпълнява нещо. — Ти? И ти искаш [роля] ? Тогава ти ще си на бюфета. Ив. Вазов, Съч. VI, 23. На рояла свири Тамара Янкова. А На кормилото днес е новият офицер.
7. За посочване на предмет, който поддържа друго нещо, който е опора, основа на друго нещо; върху. И Марко ги въведе в стаята, която тозчас се осветли хубаво от два спермацетови свещи, закрепени на лъскави пиринчени свещници. Ив. Вазов, Съч. XXII, 30. Дядо Йордан седеше гологлав пред вратата поправяше някакъв скъсан оглавник и говореше с дядо Матей Маргалака, който стоеше пред него с вила на рамо. Елин Пелин, Съч. III, 30. И тоя път,.., пред него / запре, на рамо с менците ковани. П. П. Славейков, ЕП 1907, 157. // За посочване на предмет (обикн. част на тялото), който служи за опора на някого, с който някой се опира, подпира; върху. Той легна цял на гърба си в тъмното дъно на долче-то. Ив. Вазов, Съч. VI, 67. Под стряхата стои на един крак петелът. Елин Пелин, Съч. II, 100. — Кое, — попита изповедникът, повдигна се на пръсти и широко отвори очи. Елин Пелин, Съч. IV, 42. И виждам те унесена в мечти / за мен, подпряла чело на ръцете. П. П. Славейков, СЩ 1916, 18.
8. За означаване на някакво действие, дейност, занимание на някого на определено място. Веднъж жертви .. станаха и двамата часовои, които стояха на пост пред па
