— Кога затворихте магазина в Лозана? Б. Райнов, HЛB, 336. — А откъде изобщо знаехте, че ще мина оттук днес? Ние тръгнахме ненадейно. — Ха! — възкликна опълченецът. Ненадейността важи за час или два. Г. Стоев, ЦЗ, 162.
2. Остар. Изненада. Той угаждаше, че колкото по-скоро доближи до желаемия бряг, толкоз по-малко влазяше в областта на премеждията, опасностите и ненадейно-стите. Ив. Вазов, Съч. VI, 65-66. Аз я [французойката] заведох в казиното и, сред очарователното свирене на музиката, сложих я при Шакир-ефенди. За него това беше твърде угодна ненадейност. Св. Мила-ров, СЦТ, 57. От страна на опозицията Стоян Михайловски изтощаваше своя голям темперамент на вития в дълги, страстни и пълни с ненадейност сентенции, но те оставяха Събранието равно-душно. С. Радев, ССБ II, 414.
НЕНАДМИНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма равен на себе си, който е пръв и не е надминат в нещо; несравним, безподобен. Запитах го защо той, ненадминатият майстор на репликата, не се е опитал в драмата.. Елин Пелин помълча .. и с някакво видимо усилие .. каза: — Опитах. СбАСЕП, 242-243. В областта на скулптурата [в древна Гърция] били създадени ненадминати и досега по своето съвършенство произведения. Ист. V кл, 87. Левски се прояви като ненадминат организатор на нашата националнодемократическа революция.
НЕНАКАЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не получава наказание, не е наказан.
— Ако престъпника оставиш ненаказан, той ще ти се качи на главата. П. Михайлов, ПЗ, 20. — По-добре е да обвиниш десет невинни, нежели да оставиш ненаказан един виновен. Сичките либерале .. аз би обявил за виновни и обесил би ги. Л. Кара-велов, Съч. VIII, 81-82. Наистина е казано, че Бог забавя, но не забравя, та и вас няма да остави ненаказани и на тоя, и на онзи свят. Ил. Блъсков, РК, 23.
НЕНАКАЗАНО. Нареч. от ненаказан; без наказание. Tue изпокрадоха и покъщнината на селяните .. и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 13, 334.
HEHAKÄ3AHOCT, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от ненаказан. Ненаказа-ността на едно престъпление поощрява престъпниците.
НЕНАКАЗУЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не подлежи на наказание, който не може да бъде наказан. Амнистията .. внуши увереност на всички, че те са ненаказуеми за своя разбойнически занаят. Д. Казасов, ВП, 461-462. Лицето му мигновено се облепи с алени петна, но като разбра, че ръката на сина е изцапана с петмез, на со-лидната му физиономия се върна онова скверно обаяние на ненаказуем човек. Д. Вълев, 3, 152.
НЕНАКАЗУЕМОСТ, -тта, мн. няма лс. Книж. Отвл. същ. от ненаказуем. Разярен, убеден в своята сила и в своята ненаказуе-мост той [кметът] замахна и стовари тежката си ръка върху жената. Г. Караславов, ОХ I, 439.
НЕНАКЪРНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е накърнен, не е засегнат; незасегнат. Бъдете уверени, че моите чувства към вас остаят ненакърнени. Ив. Вазов, ПЕМ, 27. И тогава тя [Ирина] се видя отново в чистотата на своята младост, ала горда в съзнанието си за ненакърнено достойнство. Д. Димов, Т, 684. От хероите на миналото най с непокътната душа и ненакърнено от неволи чувство остана [П.Р.] Славейков. П. Р. Славейков, Събр. съч. VI (1), 14.
НЕНАКЪРНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от ненакърнен. Ботев и Каравелов .. продължиха да ги разпространяват [идеите си] във всичката им нена-кърненост, без да обръщат внимание на изменените условия и среда. Ив. Вазов, Съч. XIII, 58.
НЕНАКЪРНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да бъде накърнен, засегнат. Велик в живота, той [В. Левски] съхранява ненакърнимо своето величие и пред смъртта. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. Засега конституцията бе ненакърнима и за да укрепи престижа си, той [князът] трябваше да търси други начини да овладее народа, като си създаде обаяние и популярност.
В. Геновска, СГ, 83. Демократическата партия в града си имаше водач с отдавна утвърден авторитет и ненакърнимо влияние сред тия, които се наричаха демократи. Т. Харманджиев, КВ, 29.
НЕНАКЪРНЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от ненакърним. Разбираш ли какво значи да се обявиш срещу светата ненакърнимост на установени вече истини и срещу така наречения правов ред на нещата? Това значи: да рискуваш главата си. Св. Минков, Избр. пр, 64. Защо — по дяволите! — всеки надценява любовта, която внушава някому? Защо най-вече надценява нейната трайност и ненакърнимост?
В. Мутафчиева, СД, 338.
НЕНАМЕСА ж. Книж. Отказ, въздържане от намеса, от участие в нещо. Републиканските войски търпяха тежки поражения, комитетът за ненамеса в испанските събития .. подпомогна фактически фашистките войски. К. Калчев, ЖП, 317. Литературната критика зае на практика позиция на изчакване, на ненамеса в литературния процес. ЛФ, 1953, бр. 14, 1. Твърда е по-
