НЕНАГЛЕДНО. Нареч. от ненагледен.
— Ето, ще ти дам всичко това, ако посви-риш малко — посочи ги владетелят. Наистина тези тъкани бяха ненагледно хубави, но защо му са на Орфся, какво ще ги прави? Г. Караелавов, Избр. съч. V, 245. Капелма-йсторът беше ненагледно хубав в тъмносиния си офицерски мундир.. П. Славянски, МСК, 38.
НЕНАДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Ненадеен, неочакван. Смишляват [неволите] ни, подсещат ни, че един дял от труда и от неговите плодове требува да сметваме и да чуваме за ненадани потреби и за нужда. Лет., 1873, 213. Като взел перото в ръката, като че ненадана сила избликнала в душата му, сепнал се и отказал да подпише. К. Величков, ПССъч. I, 60. Се се на Бога молила, / а Бога не пофулила. / Даде й Господ даде й, / даде й сина ненадан. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 73.
НЕНАДАНО нареч. Остар. и диал. Ненадейно, неочаквано. Когато някой го втресе, изгърмяват ненадано с пищов до главата му, за да се стресне и така треската го оставя. Ив. Хаджийски, БДНН I, 143-
144. И той му са обещал, че не ще да прати вече войни, но днеска, в светлое Христово воскресение, ненадано па дойдоха сто души войни в училището. АНГ I, 599. Често неприятелят нападаше ненадано, когато никой не бе готов да го посрещне. С. Радулов, НД, 57.
НЕНАДЕЕН; -ёйна, -ёйно, мн. -ёйни, прил. Който не е очакван; неочакван, внезапен, изненадващ. „Ще мобилизираме войската“, каза той [князът]. Погледнах Караве-лова и видях, че и той е смутен от това ненадейно предложение. С. Радев, ССБ I, 217. Нането се показа нетърпелив, дигна се срещу турците, насочи пушка към тях. Ненадейната поява на хайдутина ги уплаши, разбягаха се, като оставиха дрехите и оръжието си. К. Петканов, X, 172. За щастие, ненадейно слънчице проби облаците и пек-на топло над измръзналата природа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 156. Уплашен от ненадейното появяване на заптиите, които хока-ха и ми викаха да си сбирам нещата, сколасах да скрия някак тези книги, за да спася и себе си от нови беди. Св. Миларов, СЦТ, 38. Ненадейно нападение.
НЕНАДЕЖ ж. Обикн. в съчет.: На не-надеж. Диал. Ненадейно, неочаквано; нена-узда, ненадано. Ся собраха много капаба-лък, / отидоха невеста да барат, / отидоха тие на ненадеж. Нар. пес,, Н. Геров, РБЯ III, 263.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕНАДЕЖДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. На когото не може да се разчита, на когото не се възлагат надежди. Богът на случайността, комуто се кланях по това време, бе твърде ненадежден и капризен бог, каквито впрочем са всички създадени от хората богове. СбЗР, 387. Да не разберат само, че ти в разговори с мене разузнаваш нещо, с мене, един съвсем ненадежден за Формоза човек! Ще станат подозрителни и неотстъпчиви. И. Вълчев, СКН, 308. В разгара на военните действия [в Париж в 1871] Комуната била принудена да сменя своите ненадеждни главнокомандуващи. Ист. X кл, 122.
2. Който не вдъхва сигурност, увереност. Единственото място, дето мога да се скрия, е ъгълчето зад прашната тъмнозелена завеса на прозореца. Съвсем ненадеждно скривалище, но друго няма. Б. Райнов, ГН, 62. — Но пази се, синко, от тая подпора — народната любов — ти знаеш колко ненадеждна е тя... Тя е по-чуплива от една суха върбова клечка и по-непостоянна от мартинско време... Ив. Вазов, Съч. XIV, 21. Те пристигнали в гр. Ормуз, откъдето по море венецианците искали да достигнат Индия и Китай. Обаче корабите им се сторили ненадеждни и те свърнали по суша на север към гр. Керман. К, 1963, кн. 1, 44. Оставаше едно средство на Англия: да има едно обяснение в Петербург, средство ненадеждно, което не можеше освен да извади наяве нейното пълно пораженце. С. Радев, ССБ И, 231.
3. Който не вдъхва надежда за успешен изход, за успешно осъществяване; безнадежден. На Иван тази работа се стори ненадеждна — беше забелязал: намесят ли се владици и търговци, дори цял Букурещ, цял Брашов да пуснат милостиня, не ще стигне тя до бежанците. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 326.
НЕНАДЕЙНО нареч. Без да се очаква; неочаквано, внезапно, изненадващо. Като мина мостчето над воденичарската вада и излезе на по-широко, иззад големия дънер на една стара върба ненадейно изскочи Еньо и я пресрещна. Елин Пелин, Съч. III,
103. На сутринта цялото село се залови да чисти снега .. Едни познали, че времето така ненадейно ще се развали, по петлите, други — по котката. К. Петканов, X, 105. Един от сенебирските братя, по-старият Петър, .. умря ненадейно. Умря от нищо: ужили го пчела .. Hojnoii се поду, посиня и за ден-два умря. И. Йовков, В АХ, 140. Избяга ми кучето .. Изчезна ненадейно, тъй както ненадейно го бях намерил — една вечер до вратата. Д. Дублев, ПП, 7.
НЕНАДЕЙНОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Книж. Отвл. същ. от ненадеен; неочакваност. Днешната негова мисъл, която го уплаши със своята ненадейност, и после думите на баба Митана се явиха пак и го развълнуваха издъно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 144. Той ми хвърля един от късите си бързи погледи, безучастни, но смущаващи със своята ненадейност, и запитва:
