живееха добре, направо враждуваха, макар да бяха съседи и дори, както разправяха, имали далечно родство. Те просто се ненавиждаха. Никога не говореха спокойно един за друг. К. Калчев, ПИЖ, 65.
НЕН АВЙЖД АНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ненавиждам и от ненавиждам се. Те [богомилите] съвършено са съгласяваха в стремлението — да си живеят по евангелски, в ненавиждането на православната гръцка черкова, която уж повредила идеала на евангелския живот. Т. Шишков, ИБН,
189.
НЕНАВИСТ, -тта, мн. (рядко) -и, ж. Силна омраза. Той мразеше воденицата. Постоянната борба, която водеше с брат си, засилваше ненавистта му към този имот. Ем. Станев, ИК I и II, 17. Нам ни са чини, че било би смешно да са съмняваме в дълбоката и непримиримата ненавист на българския народ към гръцкото духовенство. БГ, 21. Срещу освободителите на духа, хората, раби на навици, се отнасят с най-непримирима ненавист и злоба. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 36. Днешната наиш ненавист към гърците е една от ония ненависти, които са унищожали цели народи. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 78.
НЕНАВИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който буди, предизвиква ненавист; омразен. Обещавай на населението .. направа на пътищата му .. и изпъдването на някой ненавистен нему чиновник. Ив. Вазов, Съч. VI, 187. Биват дни, в които аз съм готов да убия себе си и да прекратя живота си, който отдавна вече ми е станал ненавистен. Л. Каравелов, Съч. IV, 238. Ненавистен враг. Ненавистен политически режим.
2. Който изразява ненавист; омразен. — Е, какво искаш, ..? Ако отиваш, пръждосвай се по-скоро! — извика Милю, като у стрели с ненавистен поглед момъка. Ив. Вазов, Съч. VII, 125. След минаванието на русите в земята ни, първата грижа на нашите тук българе била да са настанят колкото могат по-добре в реда на онези, които ще управляват мястото .. Оттука многочис-лени интриги, омрази и клевети, ненавистни хули и обвинения. АНГI, 719.
НЕНАВИСТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Мъж, който ненавижда някого или нещо. На тия .. поети най им е криво, че са се родили много рано на тоя свят, та не им е съдено да вкусят от блаженството на тия бъдащи дни, за които пеят в песните си. Те са крайни ненавистници на настоящето. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 97. А когато властта са съсредоточила в ръцете на .. Самуила-Стефана, който бил войнствен, властолюбив и най-яростният ненавистник на Византия от сичките други госпо-даре на България, то българската държава захванала да са оякчава. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 18.
НЕНАВИСТНИЦА ж. Рядко. Жена, която ненавижда някого или нещо.
НЕНАВИСТНО нареч. С ненавист, омраза. Глухонемият стоеше подпрян на колата отзад, намръщен, хладен и сърдит .. Той гледаше Аврадалията, гледаше го ненавистно и злобно, но по лицето му не мръдваше нито един мускул. Г. Караславов, СИ, 9-10. Костакев все по-силно се привързваше към зетя си и все по-ненавистно посрещаше грубото държане на жена си. X. Русев, ПЗ, 260-261.
НЕНАВРЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който става, извършва се не навреме, в неподходящо време. Те дори се погледнаха тъй, че в погледите им лесно можеше да се забележи мъката от ненавременната раздяла. Ст. Чилингиров, РК, 218. Та ние и без това сме закъснели. И неудобно е някак да смущаваме публиката с нашето ненавременно посещение. Г. Караславов, Избр. съч. III, 306. Той говори За ранната, ненавременна смърт на хубавия момък, за скръбта на майката вдовица. М.: Грубеш-лиева, ПИУ, 119. Някои си казаха, че учителските събори в нашенско са ненавременни и следователно неползователни. Ч, 1875, бр. 1, 8.
НЕНАВРЕМЕННО. Нареч. от ненавременен; в неподходящо време.
НЕНАВРЕМЕННОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от ненавременен. Някъде се обади сойка, но така унило, така неохотно кряка, сякаш сама разбира ненав-ременността на крясъка си. Ем. Станев, ЯГ, 46.
НЕНАГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. На който човек не може да се нагледа поради хубостта, красотата или поради обичта си. Той [Балканът] стои като страж над всички .. и в съзвучие с мистиката на Рила, с ненагледната хубост на Родопите .., с романтиката на Средна гора. П. Делирадев, БГХ, 20. А красота ненагледна бе виждал Руско с това пусто харамий-ско скитане — и нежни, лекон0ги момичета от Чеч бе срещнал, и бели кадъни от Гю-мюрджина са го вълнували със загадъчните си тъмни очи. П. Константинов, ПИГ, 127. — Бре, то било същинско чудо денем из гората! Навред хубост, навред прелест ненагледна: Ем. Станев, ГЧ, 8. Малко ли дете милвам, мисля често: / сбогом, рожбо ненагледна ти! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 481.
НЕНАГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който не може непосредно да се наблюдава, да се види. Ако ние се откажем от тези ненагледни, трудни за възприемане и странни за нас, ..,,принципи на механиката на микрочастиците, ние ще бъдем принудени да принесем тежки жертви за обяснява-не на явленията. Л. Митрини, ЗМ, 75.
