зицията на страната за ненамеса във войната.
НЕНАПАДЕНИЕ ж. Обикн. в съчет. Договор (пакт, споразумение и под.) за ненападение. Полит. Договор (пакт, споразумение и под.) между две или повече страни да не се нападат помежду си. Единствено възможна основа на междудържавните отношения са известните пет принципа: вза-имно зачитане на териториалната цялост и суверенитет, ненападение. ОФ, 1958, бр. 4215, 3. „Не, никой не може да приеме такова нещо — връщаше се той към догадката си за евентуално нападение срещу Съветския съюз. — Та нали помежду им има договор за ненападение, нали още в началото на войната сам Хитлер каза, че Германия няма да допусне втори фронт.“ Д. Ангелов, ЖС, 12. Пакт за ненападение.
НЕНАПЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. От който още никой не е пил. Събеседникът му неохотно вдигна чашката си, допря я до устните и пак я остави на масата ненапи-та. В. Ченков, ПС, 74. Не остана поток, ненапит от засъхналите устни на борците. Й. Радичков и др., ГСП, 6. „Старецът“ има девет слугинки и други още девет ро-бинки, които праща на една чешма, да му носят оттам ненапита вода. Христом. КМ II, 171. Невен цвете, Невено девойко, / море от как си се замомяла, / се ми ти са менци ненапити, / се ми ти е китка увехнала. К. Христов, СК, 73.
◇ Чиста (света, светена) вода ненапита.
Разг. Ирон. Човек, който се представя или когото смятат за безгрешен, невинен. — Какво да кажа, когато нищо не знам? — погледна го Матьо открито и твърдо. — Чиста вода ненапита, а? — подигра го Злати Василев. Д. Ангелов, ЖС, 62. На всичко отгоре се оказа, че варненката има и дете, което ходи на училище! А да я погледнеш отстрани — света вода ненапита! Й. Попов, СЛ, 163.
НЕНАРАНЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обикн. за кожа — който е цял, невредим, по който няма драскотини, рани и под. Кожата може да функционира нормално само ако е чиста и ненаранена. Анат. VIII кл, 123.
2. Прен. Който не е уязвен, засегнат. Сега беше ред на последния, на мастития и величав старец .., който с железния си юмрук нанесе смъртен удар на ненаранената дотогава великобританска гордост. Ив. Вазов, Съч. X, 112. Ненаранено достойнство.
НЕНАРАНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде наранен, уязвен; неуязвим. Пред тоя страховит напън на редове от юнаци ненараними, неумирающи, турците се оттеглиха. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Ненаранимо честолюбие.
Остар. Ненараним, неуязвим.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.
НЕНАРЕДЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е нареден, подреден; неподреден, безреден. Свършихме сватбите и великите пости и искам да ида на училище в града, но училищата още ненаредени, хайде пак по хората. М. Кънчев, В, 128.
НЕНАРЕДЁНО Нареч. от ненареден; неподредено, разтурено, неразтребено. —Ще се случи да доде веднъж сватята у дома и да ни свари неразтребено, ненаредено. П. Тодоров, Събр. пр II, 108.
НЕНАРЕДЁНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от ненареден; неподре-деност.
НЕНАРУШИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде нарушен. Тук всичко се извършваше със спокоен, ненарушим ред, та дори падаше в очи малко нехайното и отпуснато държане на домакина. Д. Та-лев, ЖС, 175. Природата почиваше в своя ненарушим покой под песента на еднообразния речен шум. Ив. Вазов, Съч. XV, 113-114. Поляните лъщяха в слънчев покой и еднообразният ек на реката придаваше на тишината нещо вечно и ненарушимо. Ем. Коралов, ДП, 60. Досега ний говоряхме се със съборни канони и с черковни правила, като приехме, че тези правила са неизменни и ненарушими. Ч, 1870, 106. Ненарушим закон.
НЕНАРУШЙМО. Нареч. от ненарушим; без да се нарушава. Нагонът да се поддържа животът е вроден ненарушимо у всекиго; същината му обаче остава за нас и за другите тайна. М. Арнаудов, Г, 178. Християнската черкова, като изпълнява свято и ненарушимо Христовата заповед .. непрестанно свършава богослужение. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 4.
НЕНАРУШЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от ненарушим. Ненару-шимост на закона.
НЕНАСЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За територия, район, сграда и под. — в който няма население; безлюден. Тоя манастир .. се белее и стърчи приветливо в самото сърце на великата планина; той един оживява тоя безлюден, ненаселен горски свят. Ив. Вазов, Съч. XVII, 56. Въпреки огромните си ненаселени пространства, по съотношението между градското и селското си население Канада се равнява с най-развитите капиталистически страни. Л. Мелниш-ки, К, 72. Като награда за помощта той [Фауст] получава пожеланата ивица ненаселен морски бряг, който трябва да се превърне чрез прекарани канали и пресушени блата в жилище за свободни и работни хора. М. Арнаудов, Г, 73.
НЕНАСЁЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от ненаселен.
НЕНАРАНЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
