безжалостно, безпощадно. Полицаите закъсняха и не можаха да спрат тълпата. Но неколцина от тях, разярени от неуспеха си, заобиколиха един малък студент със смешно палто и почнаха да го бият немилостиво с бичовете си по главата. Д. Димов, Т, 179. Беят беше твърде справедлив съдия и когато се затрудняваше много с някоя сплетена съдба, той немилостиво изгонваше .. съдещите се. Ив. Вазов, Съч. VIII, 70. Мнозина от mue последните [мъже] попадвале в ръцете на башибозуците, които ги убивале немилостиво. 3. Стоянов, ЗБВ III, 286. Природните закони наказват немилостиво оние, които ги не познават и които ги не изпълняват. Знан., 1875, бр. 24, 372.
НЕМИЛОСЪРД, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Немилосърден. Мъдрочел войвода към неправда людска е немилосърд. В. Марковски, ПЗ, 334. Ти са показа жесток към едно дете, и туй дете, което ще стане мъж, ще са покаже един ден немилосърдо към тебе. Н. Михайловски, ПА (превод), 94.
НЕМИЛОСЪРДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Немилостив, безмилостен; немилосърд, немилостивен. Оплачете челове-чеството, че за негов срам ся намериха под образ человечески едни зверове толкова не-чувствени, безчеловечни и немилосърдни. П. Кисимов, О А I, 161. Не презирай с нечувствително и немилосърдно сърце сиромаха, что гладува. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 157.
НЕМИЛОСЪРДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Липса на милосърдие, съчувствие, състрадание, човеколюбие; немилостивост. А понеже ние сме европейци и прогресивен народ, то как инак да се изтълкува у нас същото грозно явление, ако не чрез вроденото в душата ни, сраснато с нас още от деца чувство на жестокост и немило сър-due към ближния? Ив. Вазов, Съч. XI, 102. Жалко е .. един какъв и да би бил чужденец и западнал сиромах да ся изпъди тъй по-крусно .. и такова немилосърдие не е свойствено на българите. ДЗ, 1868, бр. 30, 112.
НЕМИЛОСЪРДНО нареч. Остар. Немилостиво, безмилостно. На нашата съвест лежи голяма обязаност .. кам много други мъченици на бедната Армения. — Жертви, немилосърдно убивани за техните добри дела през живота им. НБ, 1877, бр. 248. „Не съм по-горе от сеятеля, нито той е по-до-лен от мене...“ А друг глас отвръщаше немилосърдно: „Ти не си по-горен, ала не си ли no-умен? За какво ти е умът, който Бог ти е дал?... “ Ст. Загорчинов, ДП, 208.
НЕМИНУЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се избегне, който непременно ще се случи; неизбежен. Досега ний опазихме мира и тишината, предотвратихме окупацията. Ако дойдете вий с войските си, ще има смутове и сражения и окупацията е неминуема. С. Радев, ССБ II, 145. Реших да се прехвърля през желязната ограда на двора и с бягство да се спася, иначе залавянето ми беше неминуемо. К. Митев, ПБ, 452-453. // Обикн. за нещо лошо, неприятно, за нещастие, злополука и под. — който не може да се предотврати, избегне; неизбежен. Една проста случайност ни избави от неминуемата катастрофа; ако не беше случайно в един момент дал сигнал един натоварен със стока морски параход .. щяхме непременно да се ударим. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 72. Определяше се денят на въстанието,., предричаше се неминуемата гибел на вековния тиранин и край на черното робство. Д. Талев, И, 501.
НЕМИНУЕМО. Нареч. от неминуем; неизбежно, непременно. Стане ли човек престъпник — той губи свободата си и пада под ударите на наказанието, което иде неминуемо. Г. Константинов, ПР, 49. Ако бащата или майката говорят за вежливост, а те самите са груби, не зачитат детската личност, това неминуемо ще се отрази зле на децата. ОФ, 1958, бр. 4397, 2.
НЕМИРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. Който не е мирен, кротък, послушен; палав, буен, непослушен. В разградения училищен двор, обраснал с бурен и коприва, играят моите немирни ученици. Елин Пелин, Съч. V, 45. Днес Геро направи страшна пакост. Няма no-немирен от него в нашия отряд. Пратихме го за вода в дерето, а той счупи стомната и не посмя да се върне. Цв. Ангелов, ЧД, 188. За децата жалеше тя най-много, за внучетата си, :. на тях искаше да се скара, че бяха немирни и бъбриви. Д. Талев, ПК, 828. — Нонке, хем добре пази Дойча! Много е немирен и непослушен, та да не падне от колата! К. Петка-нов, ЗлЗ, 153. По корнизите на къщата немирни птичета цвъркаха или се боричкаха от радост и слободия. Ив. Вазов, Съч. X, 27.
2. Който е присъщ на немирен, непослушен; палав, буен. Навярно майките не ще откъснат лесно погледите на децата от големия аквариум с пъстроцветни риби .. и десетките саксии с цветя, високо издигнати, за да не бъдат докосвани от немирните детски ръчички. РД, 1949, бр. 122, 2. //Който изразява палавост, закачливост. Отби се [Дочка] при Нейка, прибра празната паница, погледна го с немирен поглед и го попита: — При машината ли ще спиш тази вечер? К. Петканов, МЗК, 170. На едната страна на огъня се завъртя мъжко хоро, на другата тропаха моми и невести с немирни очи и пламнали бузи. Д. Талев, ЖС, 308.
3. Остар. Който é бунтовен, непокорен. Следователят рече на турски: — Лазар Стоянов Глауш... преспанец. — Евет, ефенди..— Някои са били против тебе и ти си бил против тях. Немирен човек. Тартор на
