всички бунтовници в Преспа. Д. Талев, ПК, 716. Княз и съюзник на императора, той [Хилвуд] бе поддържал връзки с немирните племена отвъд Дунава. Ст. Загорчинов, ЛСС, 90. За зла чест обаче, със съдбината на прекрасното наше отечество бяха сплетени интересите на много народи, на хора немирни, на дипломати лукави. БН, 18/6, бр. 4, 13. „Ако искаш царството ти да бъде всякоги в мир, трябва бездруго да изтребиш всички български първенци, .. за да няма кой да възбунтува българский народ, който е много немирен, бунтовник и непобедим.“ ДЗ, 1868, бр. 28, 104.
4. Остар. Който е присъщ на бунтовен, непокорен. Веднъж превърнал се в размирно огнище — никой разбунен край вече не се умирявал въпреки наказателните мерки; немирните действия там набирали или отслабвали сила. В. Мутафчиева, КВ, 66. От историята е познато сякому как избави Европа от необорни нападвания тяхната [на нехристиянските хищници] вечна борба и немирен живот, нападвания, които бе страшно да я не оборят. Н. Бончев, ТБ (превод), 8.
5. Остар. За време, години и под. — през който има размирици, войни; размирен. Цар Самуил, който имаше нужда да си укрепи новото още царство, не смяташе да ограничава еретиците, .. И тия немирни времена помагаха на еретиците, за да ся усилват още повече. Д. Душанов, ИПХЧ, 155. — Немирни времена! Вървя из улицата и като гледам това движение ... Конница, жандарми — рискува човек. Ив. Кирилов, Ж, 44.
НЕМИРНИК, мн. -ци, м. 1. Немирно, непослушно, буйно момче; палавник, непослушник. Той стори няколко крачки към момчето и вдигна над главата му патерицата. — Казвай! Ти ли хвърли стрелата, немирнико? Ст. Загорчинов, ДП, 260. Немирникът, който в началото на лятото си направи такава лоша шега с нея като я спъна, сега й беше станал мил и скъп като брат. Ем. Коралов, ДП, 165. На стената до одърчето му стоеше изправена дълга черничева пръчка, с която учителят стигаше ленивеца или немирника и в най-отдалече-ния ъгъл на школото. Д. Талев, ЖС, 151. Сега той искаше да открие немирниците, които кладат огън в тепавицата и реши веднаж завинаги да ги отучи от такива пакости. М. Марчевски, ГБ, 38.
2. Остар. Непокорен човек; бунтовник, бунтар. Един от местните първенци, който много зле беше настроен против този буен момък, :., нарочно подметна в приказ-ването си и за този немирник. Т. Влайков, Мис. 1895, кн. 1, 29. Орхан .. намисли да направи едно съсловие изключително войнишко, съставено от чужденци, което да задава страх и на неприятеля отвън, и на немирниците отвътре. С. Бобчев, СО И (превод), 14. Писмо от Белград известява, че една чета от 25 души немирници нападнали преди малко в турската земля с намерение да смутят мястото. ЦВ, 1861, бр. 17, 4.
НЕМИРНИЦА ж. 1. Немирно, непослушно, буйно момиче; палавница, непослушница. Дъщеря й бе най-голямата немирница в класа.
2. Закачливо, буйно, жизнено момиче, жена. Тази селска идилия .. навея на .. Кукушкин тъга по миналото, по някогашната пъргава немирница Пелашка .., която толкова много щастие и тревоги беше му създала през време на техния десетгодишен брачен живот. М. Марчевски, П, 91. Ето, викнале са песента за оная малка мома, дето брала росен в гората, па се загубила там .. Или оная [песента] за немирницата Лала хубава, дето подмамила момчето на една тяхна комшийка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 189.
НЕМИРНО. Нареч. от немирен (във 2 знач.). Далече по пътя замина на кон Иван Бакалчето, .. Конят играеше немирно под него. Елин Пелин, Съч. I, 99-100. Тази ненадейна слабост в ръцете й [на Велика] я уплаши и почувствува как немирно заблъска сърцето й в гърдите. К. Петканов, МЗК, 239-240.
НЕМИРСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на немирен (в 1 и 3 знач.). — О, как ми е драго, как съм изненадан от тази щастлива среща .. От колко много години вече не сме се срещали. Но не, никога не съм забравил вашата прелест и вашето очарователно немирство. П. Славински, П1Д, 270.
2. Обикн. мн. Прояви, действия на немирен ( в 1 и 3 знач.). Бащата на Янко се държеше строго и когато не беше сърдит, защото смяташе, че едно от главните задължения на бащите е отвреме-навреме да се поскар-ват на децата, за да ги предвардят от бъдещи немирства. Ем. Коралов, ДП, 16. Пе-рущенските орли се поспотаили, защото башибозуците подушили немирствата им, пък имало и що да плячкосват от родолюбивите планинци. Ст. Станчев, ПЯС, 69.
НЕМИСЛИМ, -а, -о, мн. -и, прил. За който не може да се мисли, да се вярва, че ще стане, ще се осъществи; невъзможен, недопустим. И днешният българин, а и този, който ще дойде утре, ще си създадат ново изкуство .. Достатъчно е те да бъдат оставени свободни. Защото без свобода истинско творчество е немислимо. Б. Шива-чев, Съч. I, 53. Вън от обществото чести-тината и добруването са неща немислими. Ч, СбПер.п1, 117.
НЕМИСЛИМО. Нареч. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, струва ми се, става и под. и следв. изр. със съюз да. Означава, че не може, че няма възможност нещо да стане, да се извърши или да съществува. Струваше ми се немислимо да
