най-високата цена и смисъл на своя живот намират в пожертвуванието му върху олтара на отечеството. Б. Ангелов, ЛС, 279. Цял рой немили-недраги скитници, .., наобиколят гръмовержеца и му помагат в разрушение и градеж. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 16-17.
2. Който не е желан, приятен за някого. За да не засегне някак когото и да е от немилите гости, той [Самуил] криеше под клепките си своя тежък гневен поглед. Д. Та-лев, ЛФ, 1957, бр. 31, 3. Шия си венчалната премяна. / Но е работата ми немила / и шева ми — бавен и неравен. Е. Багряна, ВС, 45. О Ходя (скитам <се>, бродя, живея) немил-недраг. Разг. Ходя, скитам се, живея без да бъда мил, скъп някому, без някой да милее, да жали за мен. Той се скара .. с по-гдлемия си син Тоша, изпъди го, остави го да скита три-четири години немил-недраг по чужди врати и чак тогава го прибра отново. И. Йовков, ЧКГ, 9. Бай Пондю тръгна да си търси работа. Той гледаше със завист дребните търговци, те бяха спокойни, защото бяха на работата си. А той? Ходи немил-недраг, изпъден без причина, жертва на тъмна и незнайна завист. Г. Караславов, Избр. съч. II, 217. Чуваше Стоян Глаушев, че малкото сираче живеело немило-недраго край големите си братя и сестри, край баща си, който беше затворен, навъсен човек. Д. Талев, ПК, 264.
НЕМЙЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Състояние, положение на някой или нещо, към когото (което) се проявява недоброжела-телност. Това, че семейството му [на О. Пазвантоглу] взело мерки, за да опази имотите си и след постигналата го немилост, се оказало оправдано. В. Мутафчиева, КВ, 74. В немилост бил и поетът Михаил Ю. Лермонтов. Лермонтов написал стихотворение по повод смъртта на Пушкин, в което заклеймил убийците на великия поет. Заради това Лермонтов бил изпратен в кавказката армия. Ист. X кл, 81. Знаменитата книга на Леон Доде „Пътешествието на Шекспир“, написана още в 1896 г., е поставена в немилост от страна на Ватикана: тя е внесена .. в „индекса на запрете-ните книги“. К, 1928, бр. 119, 3. Заради любовта си към руския народ по време на Стамболовия режим, Панайот Хитов изпаднал в немилост. Н. Ферманджиев, РХ, 52.
2. Рядко. Проява на недоброжелателност към някого или към нещо. Физически Суворов бързо отпаднал. На всичко отгоре дошел и тежкият морален удар от страна на императора. Суворов получил царска немилост. ОФ, 1950, бр. 1766, 4. // Проява на немилостиво отношение към някого, липса на милост, жалост в поведението, действията на някого. Циганите за такова нещо [да бият] си дават и душата — тяхната безбожна немилост я няма ни в един европейски народ, колкото ида е варварски. Ц. Г инчев, ГК, 34-35. Сирота Стоянка мислеше, че са наказва и изплаща бащини си някакви грехове; но това не стигаше, тя трябаше да стане мъртва пред селската жестокост, пред бащина немилост за вечна рана и неутешима скърб на нейната жалостна майка и на нейните мили братя. Ил. Блъсков, ЗК, 107.
НЕМИЛОСТИВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не проявява милост, не се смилява; безмилостен, безжалостен, безпощаден. Рядко има добри и милозливи господаре. Повечето са лоши и немилостиви към своите ратае — гледат да ги одерат, гледат да им изкарат из носа парите, които им плащат. Т. Влайков, Съч. II, 91. Около Милин камък се виели орли .. — Гледайте ги колко те величествено се въртят и извиват, но колко хищни и немилостиви ще да бъдат с нашите покойни другари! 3. Стоянов, ХБ, 366. —^ Татко, не плачи; туй не е само до вас и до вашето село; тии немилостиви злодейци много села разграбиха, много хорица разплакаха! Ил. Блъсков, ИС, 29. Смъртта ми се видеше като едно спасение, единственото, което ми беше оставила немилостивата съдба. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 847.
2. При който не се проявява милост, който се върши без милост; безмилостен, безжалостен. Те оставят турците да додат съвсем наблизо — и внезапно откриват огън. Жестока и немилостива разправа. Й. Йовков, Разк. II, 154. Тошка нямаше да забрави този миг. Мъртъв!.. И после ужасният писък на свекървата, немилостивите удари, които си нанасяше по главата. Г. Караславов, Тат., 10-11. Войната между мене и Асе-ня не се свърши с тоя бой. Тя се поднови от моя страна още по-люта и по-немилос-тива, но подземна. Ив. Вазов, Съч. XX, 27. Ако папите не са уважили старите паметници и са ги предали на немилостиво разрушение, историята има причини да им прости много за това, че са дали на Рим други паметници, еднакво достойни за почит и удивление. К. Величков, ПССъч. Н1‘ 11.
НЕМИЛОСТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Немилостив, безмилостен; не-милосърден, немилосърд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕМИЛОСТЙВНО нареч. Остар. Не милостиво, безмилостно, безжалостно; не-милосърдно. И така Светослав повеля и низвергоха патриарха от една гора висока и убиха го немилостивно. Хр. Павлович, Ц,
54. И като се преобразили на разбойници, били го немилостивно и с тласкане и влачене отпъдили го от това място и запретили му да не дерзне още еднаж да се приближи тамо. Неофит Рилски, ОМР, 11.
НЕМИЛОСТЙВО. Нареч. от немилостив (във 2 знач.); без милост, безмилостно,
