тичката, от която можеше да се подаде някоя немерена вършина, да обрули ушите ни или да ни пререже отзад със сурова ярост. 3. Сребров, Избр. разк., 135. Славно е топчето наше! Наперено, / гиздаво — чудо е бре!/ Тежко е пък като злато немерено. К. Христов, ГТП II, 63.
2. Литер. За реч — който е без ритмична стъпка, който не е стихотворен; прозаичен. Дебелянов рядко пишеше в немерена реч. Сякаш беше усвоил гениалната мисъл на Гьоте, че няма по-добра школа за художествената проза от строгата работа над стиховете. Н. Лилиев, Съч. III, 45.
НЕМЁТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е метен, изметен; неизметен. Стаята приличаше на плевник и имаше изглед на нещо изоставено, необитаемо. Тя беше нечиста, немита, дори неметена. Г. Караславов, Т, 117. Селският мегдан, тъкмо пред къщата на кмета, се шири неметен от Освобождението насам. А. Каралийчев, ЛС, 31. И като й кимна, излезе на прашното, отдавна неметено стълбище. П. Вежинов, БГ, 195.
НЕМЕЦ, мн. немци, м. Германец. Именно тези хора — един холандец, един немец и трима българи, като обвиняеми за подпалването на райхстага, трябваше — според плана на хитлеристите — да придадат на процеса характера на международен комунистически заговор против демократическите учреждения в Европа. Ст. Благоева, ГД, 132. —Легионът бе интересно международно сборище: немци, испанци, .. югосла-вяни. Ал. Гетман, ВС, 330.
НЕМЕЦКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Немски. Главен язик в Швейцария е немецкий, употребителен в Сейма; фран-цузки говорят в западната част. Ив. Бого-ров, ВГД (превод), 202.
— Друга форма: н 6 м 6 ч к и.
НЕМЕЯ, -ёеш, мин. св. немях, прич. мин. св. деят. немял, -а, -о, мн. немели, несв., непрех. 1. Не говоря нищо, държа се като ням; мълча. Какво ще отвърне свещеникът? Съгласен ли е старешиината Миладин? А двамата старци .. немееха. Немееха, скрили устни в белите къдели на брадите си. Г. Манов, КД, 57. Той беше чист още, хубав, дете почти, а не умееше да гали! .. Ще се изправи до нея — висок, корав, скрил очи под вежди; ще залепи пръсти о бузата й и — немее. А. Страшимиров, Съч. V, 127. Кои бяха тия хора, които студено немееха и не намираха сили да си подадат ръка един на друг, а сякаш всеки приемаше и чакаше смъртта на другия? Ст. Даскалов, РД, 1958, бр. 2, 2. Крещим: "Хайде нц,.Балкана! / Крещим, но щом изтрезнеем, / забравяме думи, клетви, / и немеем, и са смеем / пред народни свети жертви! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.
2. Прен. Не издавам никакъв звук, шум. Наоколо беше много тихо. Нито един лист не трепваше над главите ни. Гората немееше.
А. Каралийчев, СР, 117. Селото спи, къщата немее — ни светлинка, ни звук. На тъмното прозорче изведнаж като ранно кокиче цъфва забрадка. Б. Несторов, СР, 128. Бомбардировачите бяха отлетели, картечниците немееха. Т. Генов, Йзбр. пр, 242-243. Немееха тъмните върхари на дърветата. По небето бавно пълзеше зората, М. Яворски, ПОББ, 48.
3. Обикн. с предл. от или пред. Не съм в състояние да говоря, да кажа нещо, като ням съм, обикн. поради силно преживяване, вълнение, внезапно предизвикано от някого или нещо. Синко, мами, дойде си — само можа да чуе. Това бе достатъчно да изрази чувствата й. Тя хълцаше, задавяше се и немееше от радост. Кр. Григоров, ОНУ, 152. Пратениците мълчали. Те немеели пред нейната [нз Тодора] хубост й не знаели какво да ' кажат. П. ИордановЬ, СЕ, 80. Атанас рйсрамено млъкваше след такива думи; все 'му се струваше, че е изтървал нещо нередно: немееше пред мъдрото прозрение на своя приятел. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 265. Няма думи, с които това може да се изкаже!' Човешкият език немее! Елин Пелин, Съч. I, 196.
НЕМЙГАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не мига. Капуджиите стояха неми, Немигащи .. Мина още доста време, докато на вратапга се изправи големецът .. Éèiue Юсуф ага. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 566. Лицето му веднага й се стори познато — тези черни рошави коси, тези малко изпъкнали цигански очи, кръгли и немигащи като на гургулица, тя беше виждала някъде. Ем. Манов, ДСР, 79.
2. Прен. Обикн. за светлина — който не трепти. Зад линията на ^хоризонта се простира черното, сякаш изписано с туш небе. По него личат ярки звезди, които светят с равномерна немигаща светлина. НМ* 1961, бр. 206, 1. Дотегца ми това черно космично небе с немигащи звезди. НТМ, 1961, кн. 4, 18.
НЕМИЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко.
1. Който не е мил, драг, скъп някому, за когото никой не милее, не жали. Често и раз-лично се обработва мотивът за мащехата и немилото заварениче. Б. Ангелов, ЛC, 69. И знам, че в тоз самотен гроб, /.. / зарови милвана ръка / един немил живот сиротен. / Сега за тоз немил живот, / в немил живот сама копнее. П. П. Славейков, СЩ 1916, 92. В сяка работа отбегнувай оная невнима-телност, която прилича на неспособност или на небрежие. Такива жени са твърде немили. Ч, 1871, бр. 14, 444. • В съчет. не-мил-недраг. За усилване. Всички тези не-мили-недраги изгнаници в чужда Румъния — Странджата, Македонски, \ Бръчков, Бладиков и др. (..), които живеят посред най-голяма нужда с пълно примирение и
