ва живопис .. Този начин дава възможност на художника да постигне най-деликатни-те тънкости на нюансировката, да достигне тази нематериалност, дълбочина и съзвучие на тона, която е идеалът на всяка живопис. ЛН, 1927, бр. 10, 3.
НЕМАТОДИ. мн., ед. (рядко) нематод м. Спец. 1. Само мн. Клас кръгли червеи, които живеят в почвата и паразитират по растенията, животните и човека, като причиняват сериозни заболявания. Nematoda. Има обаче редица животински класове и групи, особено между микроскопичните организми (..), както и свободно живеещи не-матоди, низши рачета, водни кърлежи и много други, които са толкова малки по размери, че на практика скоростта на течението не им влияе. Б. Русев, ЖНР, 26. Дъждовете и вятърът също помагат за проникването на тези вещества [пестициди] в почвата. А човекът направо ги внася там като средство за борба с различните вредители-нематоди, бактерии. ПЗ, 1981, кн. 10, 25.
2. Кръгъл нишковиден червей, който пара-зитира по корените на културни и диви растения, по селскостопански и диви животни и птици и по човека.
— От гр. vwia, -atoq 'нишка'.
НЕМАТОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който се отнася до нематод и. Нематодни болести по растенията. Нема-тодни паразити.
НЕМАЧКА ж. Диал. Обикн. в съчет.: Няма немачка. Няма жена; немица, немту-рица, немтурка. Няма немачка гуски ми па-сит, /../ гуски ми пасит, патки ми хранит. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 286.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕМАЧКАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За плат, материя, нишка и под. — който не се мачка. А появилите се в последно време немачкаеми платове „Тропикал“, наше производство, по своите качества се доближават до вносния „Тергал“. ВН, 1963, бр. 3799, 1. Немачкаемо целволе. Немачкаем ленен плат.
НЕМАЧКАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Качество на немачкаем. Те [смолите] се използуват и за придаване немачкаемост на памучни, ленени и вълнени платове. Д. Димитров, ОХТ ч. II, 318. За получаване на прежди с подобрени свойства (немачкаемост, устойчивост на износване и др.) естествените влакна се смесват с изкуствени в различно съотношение.
НЕМАЧНИК, мн. -ци, м. Диал. Бедняк, сиромах. И изваде лен поясмо, / им подаде [на просеците] за Господа; / ти пак назад се поврати, / на тоа пишман се стори: / „Дей-ди, Боже, златен Боже! / Си я дадоф сета стока, / да я ядат немачници, / немачници, немтурници!“ Нар. пес., СбБрМ, 49.
НЕМАЧНИЦА ж. Диал. Бедна жена; беднячка, сиромахкиня.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕМЕДЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Незабавен, бърз. „Депутацията не си отиде, пишеше руският кореспондент, но в една съседна стая тя се съветва дълго и реши, че единственото спасение за тях и за цялата страна ще бъде немедлената окупация на България.“ С. Радев, ССБ II, 338. Наредих за немедленото преследване на нападателите. Д. Казасов, ВП, 291. Децата се привеждат в немедлено съприкосновение не с учебници и думи, а доколкото е възможно с живата и трептяща действителност. Св, 1927, бр. 5, 3.
— От рус. немедленный.
НЕМЕДЛЕНО нареч. Остар. Книж. Незабавно, бързо. Ако вие .. не се съедините немедлено с нас и не ни дадете възможност да упражним властта с всичката потребна енергия, ние ще се оттеглим немедлено. С. Радев, ССБ И, 137. Папата немедлено събра най-достойните свещеници и ги изпроводи в България, с които заедно изпроводи и двама епископи. Р. Каролев, УБЧИ, 12.
НЕМЁЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от немея^
НЕМЕЛОДИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не е мелодичен. Аз гледах този мъжествен, груб на вид човек с едва сдържано възхищение .. Искаше ми се да го слушам да говори, макар че той говореше само делово и гласът му беше равен и немелодичен. П. Славински, ПЩ, 218. В твърде неблагоприятно положение са у нас враните. Трудно е да се каже дали това е в резултат на техния немелодичен крясък, на чернапш им перушина или на едно онаследено от миналото странно суеверие. ВН, 1958, бр. 2063, 4.
НЕМЕНЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Рядко. 1. Неизменен, неизменим, постоянен. Но на тоя свят съществуват такива неме-няеми и общочовечески основания, които изискват съблюдение не само от секи писател или от секи мислител, а и от секи човек. Знан., 1875, бр. 6, 94.
2. Несменяем, постоянен. Той е неменяеми-ят директор на завода.
НЕМЕНЯЕМОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Книж. Рядко. Отвл. същ. от неменяем; несменяемост. Заедно с откритата атака срещу принципа на неменяемост на екзарха .. започва и едва прикрита атака срещу главния застъпник на този принцип в комисията. Т. Жечев, БВ, 307.
НЕМЁРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е мерен, измерен, премерен. Около тия зидове бяха нашите игри .., които насищаха душите ни с необясними трепети и караха очите ни да гледат остро към пор-
