моля ви ся да мя простите, зачтото това не би от немарение, а от невтасвание. АНГ I, 13.
НЕМАРЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обикн. като сказ. опред. Който не е грижлив, старателен, изпълнителен; небрежен. Когато мъжкият храни добре малките [канарчета], но женската е немарлива в това отношение, не винаги може да се отгледат всичките излюпени малки. Вл. Помаков, ПДП (превод), 122. Той беше едър, рус човек, със сини очц, нр отпуснат и немарлив в облеклото си. И. Йовков, ВАХ, 79. Ставаше все по-немарлива като студентка, докато един ден се убеди, че нейните първоначални амбиции да стане научен работник окончателно са изчезнали. Л. Дилов, ПБД, 34-35. Но със сълзи само, братя, не можем да помогнем нищо, доста сме плакали, доста сме биле немарливи и не сме са погрижили да помогнем на свойте еднородци. С, 1872, бр. 41. // Който е на човек с такива качества; небрежен. Там пък, където работата е била немарлива и нескопосна ръ]са е засявала, нивата беше по-слаба. Й. Йовков, Ж 1945, 208.
2. В или при който не личи грижа, старание, в който липсва прецизност; небрежен. И досега се срещат факти на недостатъчно грижливо, на крайно немарливо отношение към превода. Н. Лилиев, Съч. III, 118. По това време там нямаше никой освен граничният войник .. Изглеждаше селянче, видът му бе отпуснат и немарлив. П. Вежи-нов, ДБ, 36. Еманципацията на жената, разлаганието на семейството, немарливото възпитание на децата додето са мънички, сичко това ся намира в тясна свръзка помежду си. Лет., 1871,187.
НЕМАРЛЙВО. Нареч. от немарлив; небрежно, нехайно. Сградите, давани под наем, били строени слабо и немарливо, затова често се срутвали. Ист. V кл, 142. Подполковник Сюлемезов .. забеляза това, което началникът му не можа ни най-малко да види: сънливите враждебни .. лица на войниците, отпуснатите им походки, лошо стегнатото облекло, немарливо захвърленото оръжие. П. Вежинов, ВП, 114. Добитъкът беше наблъскан нагъсто — .. фуражът му '.. не достигаше, пък и колкото беше, гледачите немарливо го пръскаха като чуждо нещо. И. Волен, МДС, 176. Не-покорливи наричале тия, които съвсем немарливо или хладнокръвно се отнасели към решенията на сбирките, относящи се по общото добро на целий град. ВЦ, 1888, кн. 20, 22.
НЕМАРЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на немарлив; небрежност, нехайство, нехайност. Като най-голяма слабост на съвременните му писатели [Ив. Ст. Андрейчин] посочва езиковата немарливост. Йв. Богданов, СП, 204. Фреските са били доизкъртени от копанта .. Професор Успенски, когато е посетил Трапезица, е бил възмутен от тая немарливост. Ив. Вазов, Съч. XVII, 172. Той е гледал на вестникарството като на нравствено дело, съпряжено с тежка отговорност пред обществото и в което не може да се позволи и най-малката немарливост. К. Величков, ПССъч. VIII, 32-33.
НЕМАРЛЙВЩИНА, мн. няма, ж. Диал. Немарлив човек (мъж или жена); нехайник, нехайница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕМАРЯ, -иш, мин. св. немарих, несв., непрех. Книж. С предл. за. Отнасям се небрежно към нещо, не обръщам внимание на нещо; нехая. Официалната общественост немареше за културата; тя нямаше интерес нейните плодове да станат достояние на широк кръг хора, затова се стремеше към културна изолация. Ив. Богданов, СП, 12. Облеклото му беше изискано и спретнато, но говореше за някаква небрежност, която подсказваше, че докторът немари много за външността си. Д. Спространов, ОП, 54. Войниците почнаха да мърморят, да немарят за службата си и да бягат. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 481. Тяхна милост уверяват, че желаят да турят училището на по-добър ряд .., но страдат от общата на всички наши градове и по-големи села болест — да ся мъчат да повдигнат по-горните си училища, а за първоначалните немарят. АНГ1, 125.
НЕМАТЕРИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не е материален, веществен; идеален, невеществен. Той [Ив. Сече-нов] обясни възникването и същността на душевния живот, като доказа, че той не е проява на нематериални фактори, а е тяс-но свързан с дейността на главния мозък и се обуславя от условията на външната среда. Анат. VIII кл, 154. Емпирическото (опитното) разрешение на този въпрос .. ще хвърли светлина и върху един от основните философски въпроси — въпроса за отношението между материалното и нематериалното битие. А. Йлиев, БР, 1931, кн. 8, 294. Религията се стреми по всякакъв начин да намери в предаването на мисли доказателство за съществуването на душата. Уж нематериалната душа действу-вала на друга сродна душа от разстояние. К, 1967, кн. 7, 27.
2. Който не се възприема, долавя от сетивата; невеществен, безплътен.
3. Прен. Рядко, Който се отнася до духовни, възвишени явления, преживявания и под.; невеществен, духовен. Нематериални интереси.
НЕМАТЕРИАЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от нематериален; невещест-веност. Борис Георгиев в последните години си служи с една нова техника на фреско-
