чатлителния, на разговорливия Йовков. Н. Лилиев, СбАСЕП, 425.
2. Който е присъщ на такъв човек. Колко от лошите ни настроения, .. от морално-то ни безразличие, от нелюдимите прояви на характера ни имат причината си в болееш организъм! Ас. Златаров, Избр. съч. II, 315.
— От рус. нелюдимый.
НЕЛЮДЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. сыц. от нелюдим; не-общителност. Горе двете жени живееха съвсем усамотено .. Въпреки нелюдимостта им, съседите се интересуваха от тях и още от първия час на поселването им тук .. те се мъчеха да влезнат в живота им, да го разкрият. Г. Райчев, Избр. съч. II, 203.
НЕМА частица. Остар. и диал. Нима. Нашата история е мъртво нещо? Нема тя няма жива връзка с настоящето ни? Нема нашите национални и политически идеали нямат корена си в дълбоката старина? Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 8. Наистина нашите млади са еще далеч от да разбират своето високо призвание в обществото ..; но нема старите сичките знаят какво правят и защо са дошли на този свят? Ч, СбПер. п I,
105. Наистина човек може да си записва на тефтер сичко; но нема онзи, който забравя скоро, не ще забравя често и да запише нещо? Д. Хранов, У, 1871, бр. 20, 312.
НЕМАЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. За стена, зид, постройка и под. — който не е мазан, измазан; неизмазан. Старият будилник, закачен на ръждив пирон, висеше на отдавна немазаната стена. 3. Сребров, Избр. разк., 20. Къщицата — стара, пропукана и отдавна немазана с глина, изглеждаше заспала. ГИ Стъпов, ЧТ, 87.
НЕМАЛКО нареч. 1. В значителна степен, сравнително много, доста. Революционното настроение допринася немалко за затвърдяване на новото литературно течение. М. Арнаудов, Г, 11. Наместо да дойде тука да ся лекува, отиде във Вена, дето климатът е немалко противен на здравие-тд му. АНГ I, 707. Театърът е спомогнал немалко в развитието на народите. Д. Войников, КЦ, III.
2. Като неопред. числ. Само в съчет. със същ. Който е в сравнително голямо количество, брой. Немалко пиеси засягат любовта и морала. Н. Лилиев, Съч. III, 121. Наистина Славейков е пащал твърде много от турците, но и на п(ях той е правил немалко бели. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 66. Новите научни натрупвания и критерии хвърлят допълнителна светлина върху много факти от миналото и разкриват немалко предубеждения или илюзии, свързани с тях. Отёч., 1978, кн. 6, 11.
НЕМАЛОВАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е доста важен, който е със сравнително голямо значение. Руската култура, .. е играла, играе и ще играе немаловажна роля в развоя не само на славянската, но и на общоевропейската цивилизация. БР, 1930-1931, кн. 8, 285. Правичко да размислим и да си зададем немаловажния въпрос: Ако тези народи, наместо да бяха под тежко робство в миналите 450 год,, да биха биле свободни, дали не 1цяха да са в равновесие по сичко с първите европейски народи днес? НБ, 1876, бр. 51 -52, 199.
НЕМАЛЪК, -лка, -лко, мн. -лки, прил.
1. Който не е малък, който е сравнително голям по размер, брой, количество, продължителност, възраст и под. Немалка къща, Немалка група. Немалко момче.
2. Който не е с малко значение, маловажен, който има сравнително голямо значение; немаловажен. Извън историческите студии на Дринов .. особено ценни се оказват авторитетните насоки за литературния език и правопис и образците от народното творчество,.. А това трябва да се признае за немалък актив. М. Арнаудов, БКД, 277. Немалка подкрепа за нея е, че мъжът й, поне мълчаливо, е съгласен с нейната воля. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 54. Животът му ставаше по-хубав, по-богат .. По-късно се оказа, че и миналото му не било съвсем чисто, че укривал някои немалки свои прегрешения. Л. Дилов, ПБД, 151. Немалка загуба.
НЕМАРА, мн. няма, ж. Книж. Обикн. с предл. към: Небрежно, нехайно отношение към нещо, липса на старателност, грижли-вост в отношението към нещо; немарливост, нехайство, небрежност. Нравственото разслоение отне силата на общественото мнение, създаде немара към него от страна на стопански и политически силните чорбаджии, разслаби старата здрава нравствена среда. Ив. Хаджийски, БДННII,
102. Благодарение немарата и липсата на чувство за каквато и да е обществена отговорност книжното богатство от нашите библиотеки и читалища .. беше нахвърляно във влажни и неподходящи помещения. Г< Караславов, Избр. съч. IV, 291. Свикнали бяха селяните да го [отец Матей] слуишт с обич и когато беше весел, и когато ги гълчеше за тяхната простотия и суеверие или за немарата им към просвещение. Д. Марчевски, ДВ, 95. Немарата към езика е немара към мисълта. Г. Цанев, СИБЛ, 53.
НЕМАРЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от немаря; нехаене. Не е прилично, нито па полезно да употреблява человек речи .., които са изпорчени и развалени от небрежение (немарене) и от неучение. Люб., СбПер. п I, 36.
НЕМАРЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Немарене; небрежение, небрежие, небрежене. Аз ся забавих да ви ся обадя, но
