новена настинка да се превърне в пневмония. ОФ, 1958, бр. 4166, 1.
НЕЛОГЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на нелогичен; алогичност. Започнах да съчинявам отговори на евентуалните въпроси, но сам се уплитах в нелогичността на моите отговори. Кл. Цачев, СШ, 10. Мисълта му, макар и внезапна и начупена, е чиста и дисциплинирана. Рядко в нея ще срещнете пре-трупаност и нелогичност. К, 1927, бр. 102, 2. Защо природата, като е дала ръста и силата, и величествеността на тия борове, отказала е скъпливо няколко по-корави и енергични жилки на корена им, за да могат да се закопчеят по-дълбоко в земята? .. Не същата ли нелогичност и презрително невнимание показва тя в разходването даровете си на всяка личност човешка? Ив. Вазов, Съч. XV, 53-54.
НЕЛОЯЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който не е лоялен в поведението си, действията си; некоректен, непочтен, нечестен. Приятният мелодраматичен глас на незнайния щпикер каза дословно следното: — Не изпадайте в отчаяние! Пазете се от мрачни и опасни мисли, които могат да ви направят нелоялни граждани! Св. Минков, Избр. пр, 269.
2. За проява, постъпка и др. — в който няма лоялност, коректност; некоректен, непочтен, нечестен. Още при първите му думи писателите бързо извадиха от джобовете си бележници .. —Така не може! .. Не може тримата да записваме —.. — Това се казва нелоялна конкуренция. П. Вежинов, ЗЧР, 193. Влахов каза, че в този отказ той виЬк-да един знак на недоволство и на протест против неговата опозиция, която Сандански смята, може би, за нелоялна. РД, 1909, бр. 30, 3. Нелоялно поведенце.
НЕЛОЯЛНО. Книж. Нареч. от нелоялен; некоректнр, непочтено, нечестно. Като продаваше житото на по-ниски цени, той постъпваше нелоялно спрямо другите търговци.
НЕЛОЯЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на нелоялен; некоректност, непочтеност, нечестност. Фон Гайер знаеше , всичко това, но бе раздразнен от нелоялността на Борис, който отказа да предаде партидите един месец преди договорния срок, макар че имаше възможност да направи това. Д. Димрв, Т, 458. Когато Райно Попович предупреждава един ден Недфита Рилски да бъде предпазлив в своята преписка*с Русия, да не би да го заподозрят в нелоялност към държавата, той прави изрично изключение за получаваните от Русия книги. Йв. Шишманов, Йзбр. съч. I, 60.
НЕ ЛЮБЕЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който се държи невнимателно, не-любезно, който не проявява любезност; ие-учтив, невежлив. При такъв един случай, колкото ти и да си недогадлив и нелюбезен, тя [европейката] само като те погледне с този ясен сдържано-умоляващ и неж-но-укоряващ поглед, не място да й отстъпиш, ами и на ръце да я носищ.. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51. — Няма да се виждаме вече! — каза троснато момичето. — Вие стё нелюбезен с мене. П. Вежинов, НБК, 55. Нелюбезен човек. Нелюбезна домакиня. Нелюбезна продавачка.
2. Който не съдържа, не изразява любезност, почтителност, вежливост; неучтив, невежлив. Когато влезе в кабинета, той го завари наведен над дебела преписка. Манев дори се нервира от нелюбезното отношение на Калчев, крйто на поздрава му кимна леко с глава и продължи да шари с очи по дълга колона от цифри. В. Нешков, Н, 119. Този нелюбезен и дори враждебен прием озлоби мнителния и честолюбив Петър. И. Петров, НЛ, 32. Нелюбезен отговор. Нелюбезна постъпка. Нелюбезен поздрав.
НЕЛЮБЕЗНО. Нареч. от нелюбезен; неучтиво, невежливо. — Какви са тия слухове за, разни комитети? Чул това, Пан-дурски приближи към тях .. — Значи... и до вас е стигнало? —- учуди се смутено адвокатът и погледна към Пандурски. ;— Ти почакай — каза му той нелюбезно и тръшна вратата. Ст. Дичев, ЗС I, 421 . Известно беше само, че тя срещаше нелюбезно .. горещата привързаност към нея на гламавия Цонча. Ив. Вазов, Съч. XXX, 122.
НЕЛЮБЁЗНОСТ, -тта, ж. 1. Само ед. Качество на нелюбезен; неучтивост, невеж-ливост. „Я да си вървим, Филарет Филипич, какво ще правим тука?“ И си тръгнахме, като че предугаждахме нелюбезността на търговеца. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 78.
2. Обикн. мн. Нелюбезни думи, изрази. Минков внушаваше респект със своята деликатност, с поведението и с характера си. В негово присъствие бе неудобно да седиш разпуснато .. или да си разменяш с някого нелюбезности. И. Петров, ОЗап., 9.
НЕЛЮБЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е любим, не е обичан. Тежеше му градът; той сещаше, че е чужд там, чужо и нелюбим. Г. Райчев, Избр. съч. I, 90. Когато я насилват да се омъжи за нелюбим човек, тя казва: „Това не може да бъде“. С, 1954, кн. 3, 123. Как е прекарал цяла зима/в страна далечна, нелюбима, / без планини, без дъжд, без хлад? / А може би в неволи, глад / родината си е сънувал, / по нея чезнел и тъгувал? Д. Пантелеев, ВДК, 13.
НЕЛЮДЙМ, -а, -о , мн. прил! Остар.
Книж. Ь Който избягва общуването с хората; необщителен. Увлечеше ли се да разказва, Йовков увличаше и своите слушатели... Сякаш затвореният, нелюдимият Йовков се отделяше и отстъпяше място на впе
