рило, / нел би те, либе, турило / на мойта десна ръчица." Нар. пес., СбВСтТ, 8667. Разболела се мамина Ирина, / не е болна оди божу более, / нел е болна оди кара севда. Нар. пес., СбНУ XI, 10.
НЕЛОВКО нареч. 1. Несръчно, неумело, непохватно. Людмила неочаквано го помоли да я научи на тенис.. Най-напред, както й заповяда братовчедът, трябваше да се научи да държи ракетата. Тя я стискаше в ръка с всички сили, напрягаше се, замахваше някак ъгловато, неловко. Ем. Ма-нов, ДСР, 380. Като се ръкува с Райна и Костадин, който се поклони неловко и с почит пое ръката й, старата кимна на Иван и му се усмихна като на близък. Ем. Станев, ИК I и II, 92. — Ела, буба, да видиш! Той тръгна неловко подире й. Като дете, което прохожда. Ст. Даскалов, ЕС, 267. Той постоя миг-два, невярващ и заслепен от щастие, после я привлече неловко до гърдите си и покри лицето й с целувки. Л. Станев, ПХ, 79.
2. Неудобно, стеснително. — Е, какво? — проследи я с поглед майката. — Мина ли? Станка кимна утвърдително. Изведнъж й стана много неловко, задето толкоз хора се разтичаха и разтревожиха за нея. Г. Ка-раславов, ОХ IV, 70. А моите съдии бяха лъжци и измамници. Не знам дали те сега се чувствуват неловко от положението си, но аз се срамувам когато ги срещна. К. Калчев, ДНГГ, 52. Разстъпиха се пред гората мълчаливо и най-после Емилия някак си неловко прошепна: — Ще те помоля нещо, Петьо, но няма да ми се сърдиш! Ст. Даскалов, СЛ, 244.
НЕЛОВКОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Липса на сръчност, ловкост, умение; несръч-ност, неумение, непохватност. Малките 5-6 месечни мечета са извънредно забавни със своята неловкост и неуморна игривост. П. Петков, СП, 59-60.
2. Неудобство, стеснителност. На Гинев му стана неудобно поради неловкостта им да започнат истински разговор. Н. Антонов, ВОМ, 6. Както и първия път, той изпитваше странно чувство на неловкост сред болните — заради своето желязно здраве, заради силните си ръце и снажно тяло. Ем. Манов, ДСР, 55. Все още се усещаше някакво едва доловимо напрежение между нас, някаква неловкост може би. Да, разбира се, всяка изповед ражда стеснение и неловкост — и за двете страни. П. Вежинов, Б, 64.
НЕЛОВЪК, -вка, -вко, мн. -вки, прил.
1. Който е лишен от ловкост, умение, сръчност; несръчен, непохватен, неумел. В практическия живот тя е съвършено безпомощна, отчаяно неловка. Около нея винаги цари пълно безредие. Н. Стефанова, ОС, 91.
2. За движение, действие — в който не се проявява ловкост, умение, сръчност; несръчен, непохватен, неумел. Беше облечен твърде скромно, малко възрастен за своя чин, тежка фигура, приведена под широки-гпе плещи, неловки и несмели движения. Й. Йовков, Разк. III, 127. Вечерта преди раздялата тя [Сузи] плака край морето и му позволи да я целуне — толкова бърза целувка и толкова неловка, че той едва я усети. П. Вежинов, НБК, 150. Говори за любовта си. Но тук неубедителността е толкова прозрачна, играта — толкова неловка, че .. Лора започна горчиво да го иронизира и изобличава. М. Кремен, РЯ, 472.
3. Който съдържа, който изразява неудобство, стеснителност; неудобен, стеснителен. Непринуденото държане на Бойка подей-ствува успокоително на Лиляна и за да избегне неловкото мълчание, тя реши да мине направо към целта на посещението си. В. Нешков, Н, 44. Тя случайно се обърна към тях, погледна Саваков в лицето, разшири очи и извика с лека уплаха: — Ах!... Колко е грозен! .. Всеки съзнаваше, че трябва да се измисли нещо начаса, още веднага, за да се излезе от това неловко положение, но на никого нищо не идеше наум. Д. Ангелов, ЖС, 219. Момъкът не отговори. Той се наведе и вдигна книгите от земята, изтърси ги и каза: — Уважавайте^ книгите! Настъпи неловка тишина. Б. Йосифова, БЧМ, 72.
НЕЛОГИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не е последователен в разсъжденията или действията си; алогичен. Да, „интелигентът“ често пъти е неустойчив (..), витае в сферата на абстрактни и не дотам полезни за здравия разум истини .., в постъпките си е нелогичен — когато не може да се справи с диалектич-ността на нещата. Ем. Манов, ПС, 66. Днес хората са станале така също прости и нелогични, каквито са и животните. Знан., 1875, бр. 5, 78.
2. Който не е смислен и последователен, който противоречи на логиката; алогичен. Случаят, който често си играе с хората и дава най-странни нелогични обрати на съдбата им, капризничи и сега. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 36. Дълбоко убеден в многостранните, но стройна логика на света .. ученият бе попаднал на непознато изключение: нещо нелогично и необяснимо намираше той в личността на Селим. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 274. Напусна я напрежението, което сковаваше мислите й или ги тласкаше в необясними и нелогични посоки. Д. Фучеджи-ев, Р, 244.
НЕЛОГИЧНО, 1. Нареч. от нелогичен. Постъпва нелогично. Говори нелогично.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че нещо се преценява като непоследователно, противоречащо на логиката. Да се чака да падне покривът, вместо да се заменят няколко счупени керемиди, е толкова неоправдано, колкото е нелогично, ако лекарят изчака една обик
