дълбоко натъжен. Г. Караславов, ОХ III, 519.
НЕЛЕПИЦА ж. Нелепост. — И какво пишат? .. — Глупости! Какво друго могат да пишат! — почувствува затруднение Петко да изрече нелепиците, които съдържаха писмата. Ст. Даскалов, СЛ, 285. Ни за миг през ума ми не е минавала подобна нелепица да се отнасям недобросъвестно или хулигански към една база, чиято задача е да поправя преццзно и бързо телевизорите на гражданите. И. Радичков, БФ, 43. И слу-ша покорният народ всякакви проумици, измислици и нелепици. Слуша от един това, което от друг се отрича. Р, 1925, бр.
194,4.
НЕЛЕПО. 1. Нареч. от нелеп; глупаво, безсмислено. Просто нямах сили в себе си да му разкажа това. И понеже скрих от него най-важното, сега усещах как разказът ми звучи малко нелепо и неубедително. П. Вежинов, Б, 95. Романът беше фалшиво скроен и нелепо написан. Ив. Вазов, Съч. XIV,
143.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми сей под. Означава, че някаква постъпка се оценява като проява на неблагоразумие. Нелепо би било — обяснява той [Плеханов] — да хвалим тия автори, които изразяват приятни за нас обществени стремежи, и да порицаваме ония, които са изразители на неприятни. Г. Цанев, СИБЛ, 362.
НЕЛЕПОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Нещо, което противоречи на здравия разум, което се преценява или представя като безсмислено, глупаво; глупост, безсмислица, нелепица. Но когато човек желае и очаква хубавото, тогава той най-малко се страхува, че някаква нелепост може да го осуети. Т. Харманджиев, КВ, 483. — Помислете си каква нелепост... каква страшна нелепост представлява една велика кауза, поддържана от нищожества... И обратното — забележителни личности, впрегнати в услуга на една нищожна, дребнава кауза. Др. Асенов, ТКНП, 109. Не скръб, не жалост, а както винаги безгранична ненавист извикваше у мене тази нелепост — смъртта! Г. Райчев, СбАСЕП, 141-142. Той си позволява всякакви нелепости, защото му се прощават. Веригаров е една дребна оушица и всичкият му идеал е да печели ефекти чрез шутовски остроти и плоски каламбури. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 63. — В живота се случват много по-големи нелепости, отколкото в романите. Ст. Христозова, ДТСВ, 109.
2. Обикн. мн. Думи, изрази или мисли, които са глупави, неразумни, безсмислени; глупости, безсмислици, нелепици. Много пъти .. я лъжех, че съм зает .. Тя често ме засичаше на улиците и знаеше, че я лъжа, но не се сърдеше, а ми говореше весели нелепости. И. Петров, ОЗап., 90. — Ами ти, като седна да ми пишеш такова писмо, да ми съчиняваш такива нелепости, не помисли ли, не си ли направи мъничко сметка — каква излиза тя, накъде отиваш? Г. Караславов, ОХ I, 240. — Синът ми има най-добрите учители, а приказва несвързани неща, нелепости. И. Попов, БНО, 55.
НЕЛЕЧЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. За болест, недъг, порок и под. — който не може да бъде излекуван; неизлечим, неизцерим. Нощем [Петър Осоговец] се отлъчавал, казваха, в незнайни места, ходил в потайна доба по самодивски хорища билки да бере, та в име бесовеко да цери нелечими недъзи.
Н. Райнов, КЦ, 93. Нелечима болест. Нелечима рана.
НЕЛЕЧЙМО. Нареч. от нелечим; неизлечимо.
НЕЛЕЧЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от нелечим; неизлечимост.
НЕЛЙ и (съкр.) нел частица. Остар. и диал. Нали. — Правдата е, че аз бягам от мъченичество, у боях се, уморих се вече. А се оправдавам пред Бога, пред паството и пред съвестта си — нели всеки слаб човек търси оправдание? В. Мутафчиева, ЛCB II, 302. „Първа нощ, Аглика! Първа и по слава; / нели ръб на устна имам оттогава?...“ П. К. Яворов, Съч. I, 43. Е, нели знаем, че се даде право на иноземците от нашия цар да могат и те да купуват и да владеят земя, което право по-напред нямаха? Н. Бончев, Съч. I, 79. — Сестро Маргито, Марги-то, / нели йе, сестро, срамота, / срамота, сестро, греота, / оти да ме прежениш, / по-напред да се ожениш, / нели съм, сестро, постара! Нар. пес., СбНУ XLIII, 317. Право рече Михаила: / — Нел ме питаш, турски царо, / яз на тебе ке ти кажем. Нар. пес., СбНУ X, 92.
НЕЛИ съюз. Остар. и диал. Камо ли; нежели, неже, негли1. И надяваше се, дорде бе момиче, no-други момци да я поискат. Ала тие, които тя си мислеше, не я и по-гледваха, а нели ида я поискат. Т. Влайков, Съч. II, 95. „Ала ти недей да идеш, / че нема два дни, ни три дни, / а нели цала неделя, / откак сме се залибиле.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 455.
2. Отколкото; нежели, неже, негли1. По-добре смърт, нели такъв живот. Н. Геров, РБЯ III, 262.
НЕЛО и (съкр.) нел съюз. Диал. Но, най, а. Търговецо купил наплатите, натоварил ги на магаретата, па не товарил саде от страните .., нело натрупал и озгоре връз гръбините им. СбНУ III, 179. Кой ти уши той кошулкя?/Дали ти я майкя шила, /или ти я баща купи: /.. / Проговори малка мома: /— Нито ми я майкя уши, / нито ми я баща купи; /нело ми е дар дадена, /дарила ме божа майкя. Нар. пес., СбАИ, 95. -— "Да би те, либе, либило, / не би ти прекор ту
