се и под. Означава, че някаква постъпка се оценява като проява на ниска култура, липса на възпитание. Аз театри и опери много не обичам. Приспиват ме знаеш... А концерт — просто не мога да понасям... Някой би казал — некултурно е} но аз съм си искрен... М. Грубешлиева, ПП, 158. Смята се за некултурно да се говори на висок глас. ПЗ, 1981, кн. 10, 29.
НЕКУЛТУРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от некултурен. Душата ми беше преляла от негодувание срещу насилията и некултурността на нашите груби нрави и варварски власти. Ив. Карановски, СбЦГМГ, 299. Трябва да се виждат не само светлите, но и тъмните страни на живота и доколкото у младите има сериозни пороци — некултурност, грубост, — те трябва да се изобразяват и бичуват. Н. Лилиев, Съч. III, 128.
НЕЛ1. Вж. не ли.
НЕЛ2. Вж. нело.
НЕЛЕГАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не е разрешен от законите на страната и е свързан с дейност, насочена срещу официалната власт; незаконен, таен. Горки на няколко пъти се е установявал в Ялта. В неговата квартира са ставали и нелегални събрания. К. Кюлявков, СПП, 58. Решил [Ботьов] да стане хайдутин, да се бори против реда и законите на своето отечество, да тръгне в нелегалния път, да разрушава и събаря. 3. Стоянов, ХБ, 90. Нелегална литература. Нелегална радиостанция. Нелегален вестник. Нелегални позиви. Нелегални книжа. Нелегални материали. Нелегална борба. Нелегална дейност.
2. За лице, партия и под. — който действува тайно, скрито поради забрана от законите, и чиято дейност е насочена срещу официалната власт; конспиративен. По онова време фашистката полиция бе нанесла сериозен удар върху партийната организация. Връзките с нелегалните партийни функционери бяха несигурни. К. Ламбрев, СП, 299. Партията им е нелегална и едничкото средство за разобличаване политиката на правителството е тайното разпространение на позиви и лозунги. Д. Ангелов, ЖС, 41. След разгрома на Септемврийското въстание той [В. Карагьозов] взима дейно участие в изграждането на нелегалната партийна организация в София. Р. Ликова, ВВК, 27.
3. Който е свързан с конспирация, с тайна, незаконна дейност; конспиративен. Извед-наж Евгени изтръпна. Стрелбата се водеше в квартала, в който живееше старият работник.. Мина му страшната мисъл, че полицията е Могла да научи по някакъв начин за тази нелегална квартира и е обградила къщата. Д. Ангелов, ЖС, 499. Отделни групи четници се откъсваха от ядрото и тръгваха в нощта да се свържат с ятаци от близките села .. За тези групи се подбираха най-изпитаните момчета, които имаха богат нелегален опит. Ив. Хаджимар-чев, ОК, 275-276. Щом непознатият знае нелегалните имена на толкова другари, той е верен човек на партията. М. Марчев-ски, МП, 22:
4. Като същ. нелегален (нелегалният) м., не-легална<та> ж., нелегални<те> мн. Обикн. членувано. Лице, което се занимава е тайна, незаконна политическа дейност, заради което е преследвано от закона, живее обикн. под чуждо име и няма установен адрес. От смъртта не се плашеше, в миналото като ятак и явка на нелегални, бяха се гледали с нея очи в очи, та беше привикнал на близостта й. А. Гуляшки, ДМС, 16.
НЕЛЕГАЛНО. Нареч. от нелегален; незаконно, тайно, конспиративно. Лрез 7902 и 1903 г. Яворов отива три пъти като четник в Македония. Там редактира нелегално вестник „Свобода или смърт!“ Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 142. Живея нелегално в страната.
НЕЛЕГАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Отвл. същ. от нелегален (в 1 знач.); качество или състояние на нелегален. Живея в нелегалност. Минавам в нелегалност.
2. Остар. Нелегцтимност. Посланикът заяви, че избирането на княза е наше право, че заявлението на Русия за нелегалността на Събранието заради нередовностите на изборите и присъствието на източноруме-лийските депутати, не изменява резултата на избора поради числеността на тия депутати. С. Радев, ССБ II, 519.
НЕЛЕГИТИМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. Който няма за кон но право, който не е легитимен; незаконосъобразен, незаконен. Това дружество е нелегитимно.
НЕЛЕГИТИМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от нелегитимен; незако-носъобразност, незаконност. Постави се въпросът за нелегитимността на дружеството.
НЕЛЕП, -а, -о, мн. -и, прил. Който не отговаря на здравия смисъл, който няма ра-зумно основание; глупав, безсмислен. — Тежко заседание имах, мила — каза той след кратка пауза и пак замълча. Все още се колебаеше как да постъпи. Всички обяснения му изглеждаха нелепи и глупави. П. Спасов, ХлХ, 35. Тогава в ума му се зароди едно решение. Едно от онези безумни, нелепи решения, на които ние съзнаваме всичкото безсмислие и все пак знаем, че те са един наш предопределен, неизбежен жребий. Г. Райчев, Избр. съч. II, 28-29. Той се стесняваше от самотата си и дори съжаляваше, че бе тръгнал на този излет — ако постъпката му не би изглеждала съвсем нелепа, навярно би се върнал в града по суша. Ем. Манов, БГ, 74. Той трябваше да внуши, че с нищо не е виновен за тази неочаквана, случайна, нелепа смърт, че е изненадан и
