ство, настроение и под., което остава премълчано, скрито; неизказаното. С такива думи започна девойката, но неизреченото оеше много повече и Борис го виждаше по лицето й, в очите й, както бяха премрежени от бистра влага. Д. Талев, ГЧ, 320. Изпълнявах не само онова, което [учителят] ме помолеше с думи, ами и неизреченото. Ст. Даскалов, БП, 22.
НЕИЗРЁЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от неизречен.
НЕИЗРЕЧЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не може да бъде изречен, изказан, не може да бъде описан с думи, реч; неизказан, неизразим, неописуем. Да се молим със сърдечно съкрушение, с душевно умиление и да оросим земята със сълзи, за да се възпламени в нас всесветият, всеиз-вършващият дух и да ни изпълни неизречи-ма радост и божествена любов." Ем. Станев, А, 95. Нашите учени много държат на това, че революционната борба за освобождение била принесла големи страдания. Но те не претеглят оная неизречима сума от тегла, които народът бе изтърпял без тая борба. Г. Бакалов, Избр. пр, 125.
НЕИЗСЛЕДВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е подложен на изследване, проучване; непроучен, неизучен. Още при първата си обиколка из старата къща Вадим откри, че големият просторен дом на дядо му,.., беше необятен, неизследван и пълен с потайни кътчета. Г. Русафов, ИТБД, 97. Той говореше за някакви пещери, дълбоки, неизследвани и красиви, на които туристическото значение, ние, българите, още не сме оценили. Г. Караславов, СбАСЕП, 250-251. Ако и немецът каже, че това е гнойник на дебелото черво? Неизследвана област, безнадежден случай... Ст. Дичев, ЗС I, 610. Тук [в Созопол] живееха чернооките потомци на онези предприемчиви гръцки мореплаватели, които тръгнали преди векове да дирят златното руно на щастието по тези брегове. Мястото било достатъчно далечно и неизследвано, за да не повярват, че е пълно със съкровища и чудеса. Ем. Ма-нов, БГ, 26.
НЕИЗСЛЁДВАНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от неизследван.
НЕИЗСТИНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е изстинал напълно, съвсем. Обличат като за сватба неизстиналото още тяло и го слагат върху чаршафа, на който са наболи стотина стръкчета от миризливото цвете. М. Кремен, РЯ, 262-263. Това бяха неизстинали трупове, непогребани мъртъвци. И. Йовков, Разк. III, 104.
НЕИЗСТУДЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за питие — който не е изстуден, охладен. Неизстудена бира.
съхнал, който има още влага. Окумила 'глава, съвсем стопена напоследък, тя възди-ишше често и по зачервените й от плач очи имаше неизсъхнали сълзи. Ст. Марков, ДБ, 284. През роклята ми, неизсъхнала още, преминава студенина. Л. Александрова, ИЁЩ, 330. В огнището ми/ първият огън задими,/ и запращят/ неизсъхналите още, сурови дърва. Ел. Багряна, СЧ, 81.
2. За растение, цвете и под. — който не е изсъхнал, който е още свеж. Неизсъхнали хризантеми.
НЕИЗТОЩЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който не се изтощава, уморява; неуморим. Тоя старик, мислех си аз, е неизто-щим ентусиаст. М. Марчевски, ТС, 126. Вазов, близък със Стоянов главно от туристическите си излети, гдето е имал възможност да слуша пикантните му анекдоти и песните му, ни го рисува като неизто-щим шегобиец, способен „да изпълни с една атмосфера от веселост и една тъмница“. М. Арнаудов. БКД, 56-57.
2. Обикн. за чувство, настроение, сили, енергия — който не се изчерпва, не секва; неизчерпаем. Обграждаше го [бабата] с неи-зтощима майчина любов. Д. Вълев, Ж, 108. Преподавателската дейност на проф. Ба-лан всякога е била съчетана с неуморна научноизследователска работа. Неговият живот е пример на всекидневна, непрекъсната, неизтощима любов към системния творчески труд. П. Динеков, С, 1952, кн. 11,168. Хайне е влиял върху Славейкова и със своя хумор. Неизтощимата духовитост и остроумие,., не са чужди и за нашия поет. М. Николов, БР, 1930-1931, кн. 5, 232. Пленяваше ме неговият ведър поглед върху света,.., неговият неизтощим хумор — изобщо изкуството да разказва, което той владееше до съвършенство. Н. Лилиев, СбАСЕП, 205.
НЕИЗТОЩЙМО. Нареч. от неизтощим. Параходът спира при Евиан, наближи Тонон, френкините все приказваха, неизто-щимо излиятелни, духовити. Ив. Вазов, Съч. XXV, 144. ^
НЕИЗТОЩЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неизтощим. Да си първи дипломат на Съветите, да носиш огромна отговорност и да живееш в постоянно напрежение, .. — в такова положение запазването на добрата форма не се постига само с усилия на волята и физически упражнения. Тук много зависи от природната даденост и душевната неизтощимост на човека. Отеч., 1977, кн. 10, 19.
НЕИЗТРЕБЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се изтреби, унищожи; неунищожим. Духовно той [Икономов] принадлежеше към неизтребимата формация на еретиците. Т. Жечев, БВ, 329. Гледай какъв народ, мислех си,.. Само едно ми бе ясно,.., че съм неизтребима част от
НЕИЗСЪХНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За нещо мокро, влажно — който не е из-
